Sthiram sukham asanam
Винаги съм била добър ученик и това, че сега съм учител не променя нещата. Затова постоянно уча. Чета това, чета онова, слушам какво казва този учител и онзи…И макар че няма нищо лошо в това да се четат книги, които да ни напомнят къде да сгънем коленете, а къде не, все пак понякога тази информация ни залива, идва ни в повече, започва да ни дотяга. Тогава е време да се върнем към простите, основни неща.
Разбира се, най-простичките напътствия за йога могат да бъдат открити в “Йога сутрите” на Патанджали. Те дотолкова са прости, че за нашия несвикнал с простички и естествени неща мозък, могат да звучат “прекалено просто”, за да бъдат разбрани. Но както често казвам, най-простите неща понякога са най-сложни, заради простотата си… Сутра 2.46 гласи “Sthira sukham asanam”. Сутра, която инструкторите често повтарят: стабилност и лекота, това е асана.
Обичам тази сутра, защото тя е фрашкана с мъдрост, ако се замислиш. Санскрит е език, в който думите често имат повече от едно значение. Основното значение на sthira е стабилност, но оттук нашето изследване само започва. Стабилността изисква сила, но в същото време ни дава сила, както и увереност, спокойствие и умение. Без стабилност, комфортът ни често е под въпрос, а с него и лекотата. Няма значение дали става въпрос за правене на някоя асана, говорене пред хора или построяване на къща. Стабилността е основата, от която тръгваме и не бихме построили нищо “майсторски” без нея.
Другият компонент на асана е sukham—лекотата, комфортът. Ако обаче анализираме думата още повече, ще открием, че su означава “добро”, а kha “пространство”. Така че основното значение на сукха е “добро пространство”. Комфортът в асана е онази физическа лекота, която може да се приравни на мобилност и способност. Да си способен да направиш нещо означава да имаш умението, силата. Тази способност дава лекотата, а когато ти е леко си на “добро място”.. Там има физическа лекота, има мобилност, има дори свобода. Тази лекота идва от стабилността.
Една от основните импликации на щира-сукхам, поне в асана, макар и не само, е да стигаме до ръба на способностите си, всеки ден, ден след ден. Да стигнем до ръба без да прекрачваме границата и след като стигнем там, да останем, независимо дали това “там” е повече или по-малко от предишния път, то е днешното ни “тук” и това е “щира”, силата да приемеш каквото е сега и да останеш с него. Щира приканва съзнанието да се фокусира и да остане спокойно. Едва тогава настъпва сукха, лекотата, оставянето, омекването, което отваря съзнанието и го прави възприемчиво.Така фокусът всъщност отваря, и по-малко е повече. Като преподавател често виждам ученици, търсейки щира и сукхам на погрешните места. Прекаленото желание да се направи асана на всяка цена разваля постановката, която става нестабилна. Погледът започва да шари наоколо, тялото трепери или се клатушка, дишането е неравномерно и губи дълбокия си звук. Това създава само повече напрежение и в тялото, и в ума. А напрежението от какъвто и да е вид, затваря. Не виждаш, не чуваш, не възприемаш, не усещаш. Напрежението блокира съзнанието, блокира и потока на енергия през тялото. Дори и в най-добрите си намерения, търсим стабилността не в основите, а онова, което е отгоре.
Има асани, в които това се вижда с просто око. Да вземем Триконасана, например. Много често краката се клатушкат и ние се опитваме да се стабилизираме като напрегнем раменете, няма стабилност, но напъваме да отворим, блокирайки раменете. Така караме онова, което е предназначено да бъде мобилно и меко—онази част на тялото, която е повече сукхам (гръбнакът и раменете) да се скове и да стане ригидно, а онази част, която би трябвало да е щира (тазът и краката) е халтава, мека, неспособна. Когато основата е калпава, всичко над нея колабира. По същия начин, много ни се ще бързо да прогресираме и да стигнем до някои изглеждащи ни по-привлекателни асани. Суря намаскар ни е писнала, досажда ни да правим фундаменталните пози, искаме Курмасана, искаме краката зад главата, искаме Втора серия…Искаме да ставаме учители, преди да сме били ученици… Прогресът обаче, не винаги е линеен, която означава,че не можем да ставаме по-добри във всичко постоянно. Някои неща може да са по-добре от вчера, други—може да се усещат като по-ограничени. Но намирането на щира и сукхам всеки ден е същността на практиката.
Разбира се, опитен учител би ви помогнал в това, но така или иначе, вие сте онези, поставящи ограниченията, решаващи къде е границата на възможното днес. Практиката във времето е цикличен процес на трансформация, който включва и върхове и спадове, и добри, и лоши дни. Но именно в тази й цикличност се отваря пространство за постоянно променящото се тяло и постоянно променящите се обстоятелства. Необходима ни е сукха, за да ги приемем, и щира, за да сме щастливи въпреки. В крайна сметка, йога е вътрешна практика. Много по-важно е какво чувстваш, отколкото как изглежда отвън. Една от магиите на йога е именно в това, че всъщност, няма кой знае какво значение как изглеждат нещата отвън. Всичко опира до осъзнаването и до всеки един човек като индивид. Практиката ви приканва да изследвате какво усещате във всяка асана, как се движи тялото ви при влизане и излизане от позите, как се чувства при задържане, какви емоции предизвиква у вас, какви са ви реакциите на всичките тези неща…
Дали можете или не, какво можете и доколко няма значение., Важно е не какво, а как…Ако имаме това ниво на осъзнаване, винаги ще има и щира, и сукха, и интегритет. Ще работим на ръба на способностите си и на това, какво е възможно за нас. Бавно и постепенно тялото само ще ни отведе отвъд това, което сме си мислели за възможно, но само ако го слушаме, уважаваме и работим с интегритет всеки път, когато застанем на постелката. Да, когато нещата се закучат, ние в повечето случаи тръгваме да се борим. Яко. Хващаме се на въдицата и с нашите свикнали да се борят, постигат, имат, контролират и карат да се случват на всяка цена нещата умове, започваме борба с каквото е. Претоварваме се, работим повече, тренираме повече, стресираме се, вярвайки, че ако свършим повече работа ще постигнем най-сетне целта си, за да сме най-сетне щастливи. И после, се сгромолясваме, защото телата ни, умовете ни и духът ни се уморяват от всичкото това усилие…
По същина, Патанджали ни предлага възможност да се вгледаме във всички симптоми, физическа болка или психологически дискомфорт, като слаби места – нашите слаби места, изискващи цялото ни внимание, както и упоритост да бъдат разбрани и постепенно преодолени. Така всичко, което ни се случва на постелката или извън нея е само началната точка на пътя към себе си, себе-познанието. Патанджали ни предоставя възможността да погледнем на тези неща обективно, не като на препятствия, а като на нещо, носещо ни информация за нови измерения и перспективи. Патанджали посочва, че само упоритата, непрекъсната практика е начинът да стигнем дотам. И щом йога в същината си е събуждането на вътрешната ни реалност за нас самите, то всичко, с което се сблъскваме ни носи послание, което ни връща към тази реалност. Затова, нека останем любопитни, нека интересът ни не пресеква при първата трудност. Нека модифицираме, когато и където е необходимо, но никога да не спираме да практикуваме.
Или както е казал Паттабхи Джойс: “Бавно, бавно…Практикувай и всичко ще стане…”