Ние сме тялото си, или все пак…

Ние имаме късмета да живеем живот в тела. Това означава, че растем – от малки ставаме големи и тялото ни се променя постоянно – около 6-7 пъти през целия ни живот. Такава е човешката ни съдба. Това е орисията ни. И ако тази орисия не се прекъсва, ще се радваме на няколко доста различни телесни форми.

Ние се раждаме с тази задача – да влизаме във всички тези различни тела по време на живота си. И тези различни форми са винаги с нас, докато ние продължаваме да формираме нови слоеве от нашата настояща и бъдеща същност. Детската ни форма е в нас, така както формата ни за старостта очаква да бъде напълнена със съдържание. Всички тези тела, оформени от нашия жизнен опит, формират конфигурацията на универсалното ни тяло, на нашата лична идентичност.

Но физическото тяло е жив, творчески процес. То не е само обект на съзнателността, нито е материалната страна на духа. Тялото не е просто буца плът, която мъкнем със себе си или нещо, от което трябва да избягаме. В най-първичния смисъл, ние СМЕ телата си. В по-широкия смисъл, телата ни са израз на организиращия принцип на вселената. Животът ни постоянно се променя и от раждането до смъртта си, ние имаме различни външни форми, които трябва да живеем.

Но ние не живеем просто чакайки да умрем. Всеки от нас има чувства, емоции, спомени, възприятия привични поведения, всичко от което формира неговия уникален индивидуален мироглед. По време на живота си, ние формираме тела, които са адекватни за възрастта ни, а може би не. По същия начин, психиката ни също може би е адекватна за възрастта ни, а може би не. Йога помага да приемем предизвикателствата, свързани и с телата, и с психиката ни на всеки етап, за всяка нова появяваща се форма.

Тази работа с тялото започва с откритието на нашите индивидуални модели на себе-използване и емоционалните състояния, които формират непосредствената ни реалност. По този начин, с това себепознание, можем да се научим да имаме вътрешно присъствие и да се грижим за него; да бъдем свързани със себе си и да поддържаме адекватни взаимоотношения с другите. Така, нашето развитие не е въпрос на дух или нещо друго, а на една психо-телесна цялост, в която тялото е неизбежна, загадъчна и много честна част.

Именно формата (тялото) ни дава усещания. без тялото си нямаше да имаме усещания и/или чувства. И най-малкото волево мускулно усилие изкарва на повърхността някаква частица от екзистенциалната истина за себе си. Именно затова бихме могли да кажем: “Знам кой съм и го знам от начина, по който усещам себе си.”

Та, волевото мускулно усилие е необходимо за да усещаме себе си – като движения, като заемане на място в пространството, но и като емоции, психика и всичко останало. Мозъчната кора на човека му дава възможност той съзнателно да участва в живота си и му дава способността да варира и избира мускулните си усилия и модели. В дъното си, цялата физическа дисциплина на йога според мен цели да ни научи да генерираме и формираме емоционални реакции, които са адекватни на настоящото случващо се, и да се научим как да ги приемаме, задържаме, променяме, контролираме. Способността да влияем на вродени ни поведения (включително двигателни модели), да правим разлика между тях и съзнателно да ги променяме е и нашият принос в еволюцията и творческата сила на съзиданието.

Наистина, да имаме тяло и да можем да придаваме форма на съществуването си е дар. Как да създаваме тези форми се учи с времето, а как да създаваме красиви, адекватни и добре функциониращи форми се учи с много време. Този процес е дълъг и непрестанен, една непрекъсваща поредица от формиране и установяване на нови модели, които продължават във времето. Това поражда и поддържа вътрешния диалог, който дава на живота ни лични и свещени измерения.