Моторният контрол – липсващият компонент
Когато говорим за здраве или възстановяване на здравето или функциите на тялото с йога, ние често си мислим на първо място за гъвкавост и сила. Слаби са ми ръцете, значи трябва да станат силни, не са ми гъвкави мускулите на краката, значи трябва да ги огъвкавя.
Какво му е лошото на този начин на мислене? Нищо лошо, само дето е малко повърхностен и пропуска един много важен компонент—т.нар. моторен контрол. Моторният контрол е свързан с начина на изпълнение или казано с други думи кои мускули се съкращават, за да изпълнят движението, в които стави да се извърши движението, кои мускули трябва да контролират и балансират и други такива неща. Всичко това се ръководи от нервната система—тя командва и координира различните ни части, за да се изпълни едно движение. Аз мисля, че именно моторният контрол е онова качество, което прави връзката между движенията (асана) и съзнанието. Моторният контрол прави движенията ни трансформиращи и средство за достъп и промяна на ума. Това не означава, че нямаме нужда от сила и гъвкавост—разбира се, че имаме. Но сами по себе си, те не са нещо необходимо, защото самите те се нуждаят от насоката, която им дава моторният контрол, за да имат движенията изобщо значение за нас.
В курсовете по анатомия, както и в обученията за учители си говорим много за моделите на движение, които всеки има. Има движения, които правим толкова често, че мозъкът си е създал модел да контролира тези движения, за да ги изпълняваме по един и същ начин всеки път. Едва ли се замисляме как движим ръката си, докато си мием зъбите или как кракът ни се мести от газта на спирачките, докато караме кола. Разбира се, добре е, че не се замисляме за такива неща, защото щеше да ни е много трудно, ако цял ден трябваше да осъзнаваме всяко движение.
Но покрай тези необходими ни да се справяме с живота модели на движения, всеки човек има още много други, които обаче не му служат ефективно, безполезни са и дори може да го повреждат. Обикновено ние не си даваме сметка за тези не съвсем ефективни или увреждащи ни по един или друг начин движения и това са онези модели на движения, върху които искаме да работим в асана-практиката си.
Тъй като моделите на движение са на практика модел на моторен контрол и те са несъзнателни, обичайни, привични, те ограничават като цяло потенциала ни за разнообразие от движения. Което означава, че ние се движим само по начините, по които сме свикнали, сами си създаваме обстановка, в която мозъкът ни да се чувства комфортно, без нови предизвикателства, без нови стимули. И започваме да се въртим в омагьосан кръг.
В много йога-практики се случва именно това—без постоянни предизвикателства, мозъкът става ленив и започва да разчита на навика. Всеки път когато караме мозъка да движи тялото ни по различен от обичайния начин, мозъкът трябва да създаде нови нервни пътища, за да извърши исканото от него. Този процес на формиране на нови неврологични връзки в отговор на нови стимули е част от всяко двигателно обучение и се нарича невропластичност—способността на мозъка да се приспособява и да се променя. За каква промяна на съзнанието може да се говори, ако винаги си правим нещата по един и същ начин? В крайна сметка, невропластичността ще ни помогне и да остаряваме по-добре и леко, а и поддържа мозъка свеж.
В различните асани всеки си има свои модели на движение според уникалността на тялото си, всичко, което е правил с това тяло преди това, както и начините на мислене. Имаме и някои общи неща, защото и във възпитанието ни и във внушенията, с които сме израснали, всички ние имаме нещо общо. Без значение какви са обаче моделите ни на движение, от учителите се очаква да ги разпознаят и да работят с тях, осъзнавайки, че това са именно модели на движение, изискващи консистентна целенасочена работа, за да бъдат променени, но и не забравяйки че начинът, по който изпълняваме асана в същото време създава нови модели на движение, изискващи не по-малко внимание и упоритост.
Работата над моделите на моторен контрол може да е много фина и изисква повече фокус и усет, затова обикновено не е толкова “фенси”, както се изрази моя ученичка днес. Големите движения, които виждаме с просто око са много по-привлекателни, но пък и именно затова те ни увличат и отклоняват вниманието ни от по-вътрешния и фин аспект на движенията и асана като цяло. Не искам да кажа, че големите движения не заслужават внимание, но там нещата са по-лесно поправими, а и често стават от само себе си, защото тялото знае как да извърши онова, което искаме от него.
По-сложното е да усетим и контролираме не самото извършване, а начина. Това изисква бавна и фокусирана работа, която май не е по вкуса на всеки, защото на такава “бавна” и “малка” уж работа се гледа като на несъществена и прекалено “за начинаещи”, “базисна”. Но е точно обратното—именно контролът и фокусът са много “по-напреднали” качества, ако трябва да използвам тази дума изобщо.
Колкото и да ни харесва да практикуваме големите движения, на които телата ни са способни, те не могат да ни дадат кой знае каква полза,освен ако не са подплатени с “малките” движения и контрол, които са в основата на големите. Колкото повече работим за този фин контрол, толкова повече самите ни движения ще стават по-красиви, леки, безболезнени, и толкова повече връзката между физическите движения и съзнанието ще се прояснява.
Дали целта ни е да се поогъвкавим или да повлияем на ума си чрез йога, моторният контрол е същността на целия процес и причината да правим асана изобщо.
