Анатомия

Тибиална торзия? За какво става въпрос?

Честно казано, като чета постове за клекове, напади, подскоци или дори йога пози, настръхвам, когато попадам на инструкции като "обърни пръстите навътре", "дръж пръстите напред", "дръж стъпалата напред" и подобни  инструкции и съвети. Писна ми от такива нищо-не-казващи, объркващи и чисто и просто издаващи некомпетентност неща.

Истината е, че когато коляното е в сагиталната равнина - т.е. напред, то си е в най-добрата позиция. Така коляното ще се натоварва най-малко, ще има най-малко увреда за менискусите, а и ...резултатите накрая ще са по-добри.

Но истината е...а какво означава "коляно напред" и от какво зависи? И ако тук не обръщаме внимание на феморалната и тибиалната торзия, няма да улучваме целта.

За незапознатите с анатомията, фемур е бедрената кост и нормално тя върви надолу под ъгъл към коляното. Това е феморалната торзия (торзия - букв. усукване). Доколко ще е голяма тази торзия зависи от индивидуалното устройство на тазобедрената става: посоката и дълбочината на ацетабулума (ямката, в която влиза бедрената глава), дължината на шийката на бедрената кост и др.

Тибия е голямопищялната кост, по-голямата от костите в подбедрицата. Тя също може да слиза надолу под ъгъл, който също се нарича торзия - тибиална торзия.

И двете кости по принцип са по-податливи на торзионни дефекти, защото и двете кости са дълги с ламеларна (на слоеве) структура. Други кости, като някои кости на стъпалото са по-порести  за сравнение. Дефектите в торзията на двете кости се проявяват като "пръсти навъре" (in toeing) или "пръсти навън"(out toeing), както и варум или валгус колене (навътре или навън).  Тези дефекти очевадно променят биомеханиката на стъпалото, което се отразява на походката. В спорта, такива дефекти са силно нежелателни не само заради естестиката, но и поради високия риск от травми и невъзможност за постигане на резултати.

 

Тибиалната торзия може да бъде измерена по ъгъла между стъпалото и бедрото (мери се с крак, сгънат на 90 градуса) или ъгъла между линията мажду двата глезена и тибиалното плато. (Ставната повърхност на голямопищялната кост горе, с която тя формира коляното е почти равна като плато).

На снимката по-долу и без измерване се вижда, че стъпалото е завъртяно навън спрямо бедрото и тибиалното плато, защото вертикалната линия, прекарана от тибиалната изпъкналост към стъпалото пада отвътре на стъпалото. Но пък коляното гледа напред, затова проблемът е в тибията. Ако коляното също гледаше навън, щяхме да заподозрем по-голяма торзия на бедрото и тогава позицията на стъпалото няма да е проблем.

 

Докато плодът се развива в корема на мама, на около 5 месец от развитието, тибията е завъртяна навътре около 20°. Но докато се роди бебето, тибията успява да се завърти навън и при раждане, при повечето бебета вътрешната ротация е само 0-4°.  Това е нормално и означава, че няма никакъв или съвсем малък ъгъл, т.е. тибията си слиза надолу вертикално. След раждането, тибията би трябвало да се завърти още малко навън (с около 1,5° на година) и на около 8-10 годишна възраст тя се спира на около 23° (макар стойностите тук варират от 0° до 40°).

Но понякога още при раждане ротацията е прекалена. Именно това е наречено торзия. 5 от 10 000 деца се раждат с деформации на краката, свързани с тези ротации и торзии. Най-честата причина е положението и натоварването на фетуса в утробата. Неразтегнатата матка при първа бременост предразполага към повече натоварване на плода и съответно възможност за деформации на краката. Преждевременно родените имат по-малко деформации, защото именно последните месеци, когато бебето нараства са най-критични за тези неща.

И само от любопитство - 2:1 са случаите с леви деформации. Счита се че това се дължи на факта, че повечето бебета са по гръб от лявата страна на майката в утробата, което кара лявото краче да се кръстоса пред дясното във външна ротация и абдукция.

И както вече казахме, стойностите на торзиите много варират, но отклонение от 2° вече се считат за прекалени.

Вътрешната торзия на тибията обикновено се оправя от само себе си до 1-2 години след като се изправи физиологичният варум на тибията. Външната торзия на тибията по-рядко се среща сред децата, но затова пък тя не се оправя с растежа, защото естественото развитие на костите е към повече външна ротация.

Разлика между мъже и жени няма, но повечето от хората с такава деформация я имат и на двата крака, като доколко ще са деформирани краката зависи и от начина на живот, стойката на човека, културни традиции и др.

Способността да се компенсира за тибиалната торзия зависи от степента на инверсия и еверсия на стъпалото и количеството ротация, възможна в тазобедрената става. Вътрешната торзия на тибията кара стъпалото да се отклони навътре, затова човек се опитва да компенсира като пренася тежестта си върху външния ръб на стъпалото (еверсия) и/или като завърти бедрата навън. По подобен начин, хора с прекалена външна ротация на тибията ще компенсират с прекалена пронация на стъпалото (повече тежест върху вътрешния ръб на стъпалото) и/или вътрешна ротация на бедрата. И в двата случая обаче, особено ако състоянията са сериозни, походката се влошава. При въшна торзия на тибията от 30°, способността на солеуса, средния седалищен мускул и големия седалищен мускул да изпъват както бедрата, така и коленете намалява с над 10%.

Има още компенсации, които произлизат от тези базови изменения в биомеханиката. Те засягат коленете, тазобедрените стави, кръста, гръдния кош, врата. Добре, де, засягат всичко. Нали всичко е свързано и ако се остави на самотек, цялата конструкция малко по малко ще започне да се разрушава. Но затова някой друг път.

Та, като чуя инструкции като горните...очевадно не ми остава друго, освен да премигвам на парцали. Трябва да се внимава с тези неща, ако искаме от заниманията ни да има някаква полза за биоеханиката и пърфомънса. Това е.

 

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще коментира

Вашият коментар