Компенсаторните движения
Когато говорим за движение и йога, най-често говорим за гъвкавост, сила, от време на време за стабилност…Фокусирани сме върху направянето на позите и в състезанието кой може повече. Като цяло се съгласяваме, че асана е само средство, но рядко се замисляме как действа това средство и дали го прилагаме по оптималния начин.
Компенсаторните движения са просто движения, които сме развили като компенсация за нещо друго. Ако нещо ни е боляло някога—например коляно—сигурно здравият крак е поемал повече от тежестта ни и след време имаме проблем с него. Ако сме имали или имаме някаква дисфункция в тялото и тялото е компенсирало достатъчно дълго време, тези движения е превръщат в модел, който се проявява дори, когато няма нужда от него.
Всеки има своите копенсаторни модели на движение и лошото при тях е, че в йога те много пречат. Всъщност, не само пречат, а и могат да се задълбочат, ако не им обръщаме внимание. Някой беше описал компенсаторните движения като “взаимоотношението между жертвата и виновника”. Само защото виновникът не си върши работата, не означава, че няма нужда от работа. Тялото ангажира друга мускули да я свършат и това са “жертвите”. Тъй като “жертвата” обикновено не е създадена да върши тази работа, тя се претоварва, стресира, понякога изкривява. Така често, тя не може да свърши своята си работа и също става “виновник”, за чиято несвърщена работа ще трябва да компенсира някой друг.
Всичко е свързано в тялото, то е плетеница от системи и ако една негова част излезе от строя, ефектът е като при доминото. Едно от нещата, с които ме вдъхновява Ащанга йога е, че тя ни дава възможността да осъзнаем и работим именно над тези компенсационни движения, като променяйки ни, променяме себе си на всички нива.
Ще попитате защо точно Ащанга, не прави ли това която и да е йога? Не мога да кажа за другите “видове” йога, но в Ащанга—ако се практикува по традиционния метод—нямаш много шанс да оцелееш, ако не започнеш да се променяш. Самият метод ни помага да избегнем обичайните грешки (на егото, бързането, механичното изпълнение, прекалената амбиция или амбиция с погрешна мотивация…), но това е друга, много голяма тема, за която съм писала не веднъж.
Кои са тези компенсаторни движения и модели на движение? Те са много, разбира се, но нека споменем някои от тях. Например, болките в кръста. В повечето случаи обвиняваме слабите коремни мускули за болките в кръста, но в повечето случаи не са коремните най-големият проблем. В 9 от 10 случая, проблемът е в тазобедрените стави или таза като цяло. Защото днешният начин на живот ни принуждава много да седим. Така бедрените флексори се скъсяват хронично, а това оказва влияние на екстенсорите от другата страна на крака. Без нормална функция на екстенсорите, тежестта се поема от кръста, който се опитва да свърши работата на бедрените екстенсори. И като отидем на фитнес след такова “седнало” ежедневие и се натоварим с неща като аеробика, каране на колело или тичане, които също силно стягат и скъсяват екстенсорите и флексорите….нещата стават манджа с грозде.
Друг проблем са коленете. И да, за болките в коленете също много често са виновни онези скъсени и стегнати бедрени флексори. Стегнатите флексори и нефункциониращите екстенсори имат тенденцията да дърпат таза в предна чупка, а това кара квадрицепса да работи повече. С такива прекалено работещи и доминиращи квадрицепси, коленете рано или късно изпищяват.
Какво да кажем за раменете и врата? Стегнати, болезнени, повдигнати…Без необходимата стабилизация на центъра, често раменете поемат тази работа и в резултат се пренапрягат. Ако центърът остане слаб и дисфункционален, всеки път, когато тялото има нужда от стабилизация, раменете ще се стягат и повдигат. Ако си направим функционален тест, сигурно ще останем учудени, защото всички си мислим, че се движим достатъчно добре.
И аз така си мислех, докато не се захванах с Ащанга йога. Удивително е колко се променя начинът, по който гледаме на телата си. За първи път в иначе все спортната ми кариера, фокусът беше качеството на движение, а не количеството. Сигурно ще попитате—ами танците? Ами Пилатес? Ами всичко друго?
О, да, стремежът към качество винаги е имало, но и винаги, вървящо с целта—повече резултат. С други думи, за да си вдигна крака по-нависоко в релеве, вътрешното ми търсене не е било кое ми пречи и как да го променя, а как да вложа повече усилия…И отиваш на още един клас по балет или правиш и правиш до умопобъркване, стискайки зъби и дори изпитвайки удоволствие от болката и изтощението.
Хм, не звучи изобщо като нещо здравословно, нито водещо към самопознание, а за промяна в отношението към живота и себе си и дума не може да става. Животът е движение, а движението започва в мозъка. Нефункционалните движения и компенсациите за тях са работа на мозъка. Като с всичко останало, мозъкът си изгражда програми, по които да реагира на всякакви стимули—за движение, за мислене, за чувстване. Повтаряни редовно, те се затвърждават и пускат корени. Така, дисфункционалните ни движения не са резултат от мързеливи или нетренирани мускули, а много повече—плод на онова, което става в мозъка ни.
Хубавото е, че и добрите и нови навици пускат корени с достатъчно—обикновено много—повторение. Всеки път като се движим, ние имаме шанса или да задълбочаваме лошите си навици или да ги променяме и затвърждаваме добрите. Защото механизмът е един и същ, независимо дали се движим лошо или добре. Така ако правим асана без да обръщаме внимание на качеството на движенията си, рискът от задълбочаване на вече съществуващите ни дисбаланси и моторни дисфункции е огромен. А в това няма йога.
И така. За да може наистина асана да е средство в йога—средство за самопознание, само-развитие и евентуално някакво духовно израстване и отваряне на съзнанието, първото, което е необходимо да направим е да си дадем сметка за съществуващите в нас дисбаланси или с други думи, къде сме в момента. Това очевадно е почти невъзможно за човек, нетрениран да разпознава тези неща, затова е необходим опитен учител, който да ви ориентира.
За да се адресират проблемите и да се работи качествено за промяна на моделите на движение, трябва да се манипулира нервната система. И това също е почти невъзможно да направите сами, защото тялото ви ще си разчита на навиците и ще ви обърква и подвежда. Наистина, тук от ключово значение е да имате някой да ви наблюдава. (И то някой, който умее да го прави и да разчете тялото ви, което за съжаление не всеки инструктор може).
Добро начало за подобряване на двигателното поведение и голяма крачка напред в йога са традиционните Майсор класове, защото тяхната цел е именно индивидуалната, корективна работа с всеки. Защото всеки е различен и всеки си има своите модели на движение, предизвикани от различни нервни системи. За още по-специфична и сериозна работа, потърсете курсове по Функционална анатомия на йога (каквито Ащанга Йога България предлага). Независимо дали искате да се пораздвижите и да си помогнете с някой здравословен проблем, занимавате се с йога като развлечение или сте се посветили на йога по-сериозно като духовен път, започнете с това.
Пътят към истината започва от истината за самите себе си, а тялото никога не лъже. Заключение: ако имате някакви дисбаланси, стегнати мускули или слаби такива, знаете, че не е много весело в йога. Знаете и, че се иска доста време и търпение, за да се променят нещата. Но колкото повече се фокусирате върху качеството на движението, толкова повече изграждате умението да имате същото не само на постелката. Така и самата йога се превръща в безкрайно пътешествие, а не състезание с начало и край, в което винаги сме губещи.
Намерете добър учител. Приберете егото си в килера и поработете да преобучите тялото си как да се движи. И после наблюдавайте как новото качество преобразява живота ви.
