Как практиката ни да е устойчива
Едно от нещата, за които си мисля все по-често напоследък във връзка с моята практика и практиката на моите ученици е т.н. sustainability. Превеждано като “устойчивост”, това всъщност означава да го поддържаме дълго време, да издържи за дълго. Та ако се замислим, можем ли да практикуваме както практикуваме за дълго време? 10, 20, 30 години? До края на живота ни?
От опит знам, че ежедневната интензивна практика не издържа дълго, въпреки ентусиазма. Рано или късно, идва досадата, безумната умора, че и травмите. Многото жертви, които практиката изисква също си казват думата. Факт е, че голяма част от практикуващите се отказват, някои – за да не се върнат никога повече.
Това е едно от най-трудните неща в Ащанга, но ако пък разбираме практиката, то бихме видели, че нещата, които я правят устойчива са и нещата,които й дават сила и дълбочина.
Последните няколко години бяха за мен голям урок по устойчивост. Имаше и травми и житейски кризи и моменти, в които би било разбираемо да зарежа всичко. Познавам много йоги, които не минаха тези тестове.
Та, ето какво научих и кое ми помогна помогнат практиката ми да издържи проверката на времето.
Може би едно от съществените неща за устойчива практика е Началната серия. Която и серия да практикувате в момента, поне един ден от седмицата трябва да посветите изцяло на Началната серия. Началната серия е фундаментът и е добре да се връщате към него редовно. Освен това, Началната серия е изключително заземяваща енергийно и ни връща към първите ни стъпки, когато сме били по-отворени и приемащи, защото не сме знаели кой знае какво. Тя е и начин сами да си наложим някакви спирачки на вечното желание да напредваме.
Да, това желание да напредваме на всяка цена, да напредваме бързо, да имаме нови неща, над които да работим е мания.
Пристрастяването към нарастващия интензитет си е голям проблем, който не би могъл да се поддържа за дълго. Мисля, че Айенгър беше казал, че “постелката ви винаги трябва да иска още”, което ще рече да работим с 70-80% от максимума си. Макар че все ни казват да даваме 100% от себе си, това върши работа само еднократно. Но всеки ден, за много, много години, 100% зор е пряк път към бърнаут и травми. Ако йога ще е част от ежедневието ни и начин на живот, трябва да се научим да разпределяме силите си, енергията си, времето си. 100% да, но за крайната цел и в дългосрочен план, а не за една физическа практика.
Когато се научим да усещаме кога сме прекалили и как ни се отразяват практиките, ще се научим и да практикуваме така, че да има смисъл и полза за нас. Лично и само за нас. В крайна сметка, устойчивостта на практиката означава и да можем да извличаме ползата за себе си, а това е нещо индивидуално и променящо се с годините. Ако имате две деца, съпруг и работа, два часа на ден практика ще е нереално усилие за вас, дори и да си го наложите за известно време. Няма да издържите дълго, колкото и да искате. Щом практиката започне да ви пречи да живеете нормално и без стрес, значи е време да попромените нещо в начина, по който практикувате. Може да правите цялата серия един-два дни, половината серия един-два дни, само Поздрави или фундаментални през останалото време. Ако учите втора серия, също не е необходимо да правите всичко всеки ден.
Желанието да правите всичко всеки ден граничи с вманиачаване. Много от моите ученици се хвърлят с ентусиазъм в дългите практики докато са млади и нямат кой знае какви ангажименти, а след това стигат до фрустрация, че вече не успяват, защото са започнали работа, например. Още от самото начало е необходимо да се изгради щадящ подход към практикуването, за да можете да поддържате практиката си независимо от обстоятелствата в живота ви. В крайна сметка, каквото и да правите на постелката, това си остава ваша си практика.
Наистина няма толкова значение дали успявате да направите определено количество асани за определено време. Има значение да ги учите за колкото време ви е необходимо и да не се отказвате. И най-дисциплинираната практика няма да е устойчива, ако не може да задоволи нуждите ви в момента.
Пътят в йога никога не е праволинеен и това важи и за всичко, което животът ви поднася. Практиката ви трябва да се нагоди към тези промени, иначе няма да я бъде за дълго.Когато обсъждаме някои от видните учители, изглеждащи перфектни в нашите очи, често чувам “Да, ама те (имат пари, нямат други задължения, постоянно ходят на топли места….)”. Винаги си мислим, че са по-облагодетелствани от нас с време, липса на ангажименти и – да, средства понякога – и затова са толкова напред в нещата.
Това са глупости. Разликата е, че те са се научили как да нагаждат практиката си според живота си и още по-важното – не са се отказали. Все пак и те са хора, а не машини.
Общо взето, всичко се свежда до това дали искате да практикувате няколко години интензивно или да практикувате цял живот. Ако сте намерили формулата “два, че и три часа всеки ден и всичко ми е ок”, значи сте късметлии. Но иначе, замислете се дали не жертвате други важни неща, заради обсесията си с задължително дълга и интензивна практика. Усетете дали се чувствате виновни, ако днес имате време само за Поздрави. търсите ли си извинения (пред останалите йоги) защо правите или не правите някои неща? Не забравяйте, че реално на никого не му пука какво и колко практикувате.
Нека практиката ви се вписва в живота ви, за да можете с радост да практикувате ежедневно. Това е устойчивост на практиката – да се връщаш всеки ден на постелката без значение за какво и независимо от всичко останало. Че и да го правиш с желание и радост.
Не е лесно със сигурност. Но пък си заслужава.
