Дишане и банда

За дишането в йога се говори много и често се спори кой начин на дишане е най-правилен. В някои школи се диша коремно, в други изобщо не се обръща внимание как се диша по време на асана. В Ащанга йога се диша Уджайи, през цялото време. Кое е правилно и кое не – не мога да кажа.

Сигурно за всеки вид дишане, а и за липсата на каквото и да било дишане има някаква причина. Но аз практикувам и преподавам Уджайи и знам както причините, така и ползите от този начин на дишане. Нямам намерение да защитавам този или онзи вид дишане, обаче тук. По-скоро, както винаги, имам за цел да разбираме какво се случва, когато дишаме по един или друг начин, а след това да направим избора си. За този ми подход, анатомията много помага.

АНАТОМИЯТА

Всички знаем, че основният мускул на дишането е дихателната диафрагма. И това е един уникален мускул – и по форма, и по други неща. Диафрагмата има форма на купол или парашут, няма друга като нея.

Но не само формата я прави уникална. Всички мускули имат залавни места – обикновено за кости, които те дърпат за да предизвикат движение. Диафрагмата е малко по-различна.Отзад тя се залавя за гръбначния стълб (лумбалните прешлени), но после продължава по най-долните ребра, а влакната й след това отиват нагоре и куполът се залавя за т.нар. централно сухожилие. Разбира се, това предопределя и начините, по които диафрагмата може да се движи, а оттам и начините ни на дишане.

При първия начин на дишане – най-нормалният – куполът на диафрагмата се движи надолу -нагоре при вдишване и издишване съответно. Когато куполът слезе надолу, той притиска коремните органи и коремът ни се издува леко напред, затова наричаме този начин на дишане коремно дишане. Мнозина автори считат коремното дишане за най-дълбокото възможно, но си позволявам да не се съглася. Диафрагмата не пътува кой знае колко надолу, за да бъде дишането кой знае колко дълбоко, а и ако вземем предвид, че този вид дишане се случва, когато сме абсолютно отпуснати, нещата се усложняват. За нас е по-важно, че налягането в коремната кухина натиска надолу и тазовото дъно. Но диафрагмата може да се движи и по друг начин. Ако куполът й остане на мястото си повдигнат, ще трябва да се движи другият й край, който тук включва залавните места по ребрата. Знаем, че залавните места на мускулите са много условни и коя част на тялото ще се движи, зависи от това кой край на мускула държим фиксиран, т.е. стабилен и неподвижен. Е, да, понякога движим и двата, но нека не усложняваме нещата.

Как можем да задържим диафрагмата повдигната? Като не й позволим да се спусне надолу, очевадно. Това става като задържим напрежение в коремната стена, особено при вдишване. Така вместо надолу, диафрагмата ще се стабилизира при залавното си място върху лумбалните прешлени и ще дръпне ребрата, които ще се отворят встрани и назад. (Всъщност, за да сме максимално точни, ребрата се отварят леко нагоре и встрани, защото те не са съвсем успоредни на земята, а под ъгъл, но това няма значение в случая). И да, това е механиката на Уджайи дишането.

Каква е връзката на това с банда? Припомнете си, че Мула банда физически е свързана с мускулите на тазовото дъно, а Уддияна банда – с най-долните коремни мускули и най-вече с псоаса. Целта на Мула банда е да спре изтичането на енергия през долните отвори на тялото и затова я поддържаме активна през цялото време. Уддияна банда има за цел да насочи енергията нагоре и както виждаме, точно това става, когато дишаме Уджайи.

С други думи, банда помага на дишането, защото кара диафрагмата да се движи по различен от обичайния начин. Но и съзнателното дишане Уджайи също ни дава достъп до банда. Банда е все пак фината ни енергетика, имаща свои физически носители. И да, нищо лошо му няма на коремното дишане, па дори и по време на асана. Зависи от целите на практиката. Но прилагането на банда променя начина на дишане, а начинът на дишане подкрепя целите на банда и като цяло идеята за обединяване на прана и апана.