Всичко е свързано и пак за стъпалата

Това вече е културна епидемия—слаби стъпала със слаби и/или паднали сводове, които пълнят кабинетите на ортопедите…Не обръщаме много внимание на стъпалата си, но те са в основата на много други дисбаланси, тендонити, болки в коленете, че дори и болки в гърба , раменете и врата…

Да. В Ащанга йога започваме със Самастити и стъпалата, повтаряме си едни и същи неща ежедневно, но въпреки това, оказва се, че изобщо не е толкова лесно да се научим да стоим на стъпалата си. Веднъж отвикнали да работят, стъпалата ще си стъпват както са свикнали и се иска доста работа, за да ги отучим от лошите навици. Силата на сводовете зависи от две неща: силата на връзките, поддържащи костите на стъпалото и силата на мускулите, които поддържат свода. Когато връзките на стъпалото са слаби или са се отпуснали, се искат много повече усилия да поддържаме сводовете си.

Мускулът, който най-пряко е свързан със сводовете ни е т.нар. тибиалис постериор—иначе казано заден голямопищялен мускул. Както се вижда от името му, този дълбок мускул върви по задната част на подбедрицата до вътрешната страна на стъпалото, където минава отдолу и повдига вътрешния свод. Тъй като сухожилието на този мускул се разперва като ветрило, за да се залови за няколко костички отдолу на стъпалото, слабост в някое от тези сухожилия може да доведе до болки в стъпалото, петата, самия мускул.

Но има защо да се учим да стоим на стъпалата си правилно. Ако тибиалис постериор е стегнат и скъсен, стъпалата ще се обръщат навътре едно към друго и тежестта ни ще е повече на външния ръб на стъпалото. При слаб тибиалис, стъпалата и коленете ще бягат навън, а сводовете ще са паднали. Дали самият тибиалис е стегнат или е толкова слаб, че всичко го дърпа надолу—той дърпа със себе си всичко, което започва да дърпа коленете, тазобедрените стави и т.н. Не е възможно да се работи в йога за каквото и да било, без да сме обърнали внимание на стъпалата си. Та те са нашата основа, в края на краищата. Не че няма да можем да направим тази или онази поза, но каква цена ще платим за това рано или късно? А и, ако за момент се откъснем от физическата страна на хата йога и осъзнаем, че работим с енергия, каква енергия ще създаваме с калпави стъпала? Нали енергийно, банда започва още от стъпалата…

Затова имаме фундаменталните пози. Те ни учат да работим със стъпалата си така, че тибиалисът хем да е активен, хем да е издължен, за да има в стъпалата ни необходимата енергия. Ключът е да заземяваме с възглавничката на палеца и цялата пета, така че стъпалото да не се обръща в инверсия, сводът да остава повдигнат и тибилаисът да се издължава, докато работи усилено. Но от наблюденията си оставам с впечатление, че повечето хора като че ли претупват тези пози, за да стигнат по-бързо до онова, което им се струва по-привлекателно и “йогистко”. Пак добре, че в Ащанга йога тези пози се изпълняват винаги. Повече от очевадно е, че има защо.

Разбира се има специализирани упражнения, които ще ни помогнат да събудим стъпалата си, а оттам може би и да си спестим проблеми с коленете, тазобедрените стави, раменете. Но и без тези упражнения, съзнателният фокус към стъпалата във всяка поза би ни свършило работа. Та те, асаните, са за това. Една прекрасна асана за събуждане на тибиалиса, а оттам и на стъпалата е Прасарита падоттанасана. Освен всичко останало, което тази поза разтяга, тя изисква и доста работа със стъпалата. Много хора изпитват напрежение, че и болка в глезените тук, което е следствие от пропаднал глезен и плоско стъпало или стъпала в инверсия и прекалено повдигнат свод. В повечето случаи когато се наведем, стъпалата искат да се отворят встрани, което е още едно доказателство, че трябва да работим с тях.

Освен стегнатите задни бедрени мускули, които очевадно се разтягат тук, други мускули, ограничаващи навеждането ни в тази поза са аддукторите по вътрешната страна на бедрата. Аддукторите прибират краката един към друг и когато са стегнати, те пречат и на тибиалиса да държи стъпалото живо. Казано по друг начин, стегнатите аддуктори вървят ръка за ръка с неспособността на тибиалиса да повдига свода на стъпалото. В резултат, сводът пада, а глезенът ни се усеща като прищипан или пък компенсираме с повече тежест на външните ръбове и преразтягаме глезена.

Понаблюдавайте Прасаритата си. Падат ли ви сводовете като се наведете? Или може би стъпалата и коленете Ви се обръщат навън? И в двата случая, оправете стъпалата си—върнете ги в позиция с външните ръбове успоредни (или за да сме още по-прецизни—показалец на стъпалото, сочещ напред, коленете също). Ако усещате коленете си заключени, леко ги свийте. Поддържайте и вътрешна ротация в бедрата си (вътрешните бедра назад), за да се отворят седалищните кости повече и гърбът да остане прав. Като задържите петата и възглавничката на палеца си на земята, повдигнете пръстите на стъпалата колкото можете. Това повдига свода и дори може би ще усетите, че тежестта Ви се разпределя по-равномерно върху цялото стъпало. Повдигнете тази енергия от свода нагоре по вътрешната част на бедрата си, които ще се активират и повдигнат.

Ако сте много гъвкави, може да активирате и средния седалищен мускул по външната страна на тазобедрените си стави (хълбоците), за да предпазите задните бедрени мускули от преразтягане. Обърнете внимание на връзката между повдигнатите сводове, вътрешната ротация на бедрата и енергията в краката. Прасарита падоттанасана не е единствената поза, в която е необходима такава съзнателна работа, разбира се, но тъй като краката ни са отворени широко, тя ни помага да пре-подредим коленете си, които винаги са жертва на онова, което се случва под и на тях. Ако няма необходимата ротация в тазобедрените стави и стъпалата не са поставени правилно, коленете ще страдат. Всички пози изискват работа със стъпалата и този мускул на подбедрицата, като естествено най-лесно се учим на необходимите ни действия в позите на крака. С времето, мускулът става по-силен, цялата тази работа—по-интуитивна, а позите, практиката и като цяло походката ни придобиват лекота.