Болки в коленете? Не прибързвате ли с Лотос?

Kоленете винаги са били и сигурно ще бъдат на прицел в йога. Преподавам от доста време, а и и съм обиколила страната със своите семинари като никога не се разминава без въпроси за коленете, най-често свързани с някакви появили се болки в тях. Стане ли дума за колене, всеки като че ли знае нещо за тях или познава някой, който си е “направил нещо на коленете” в йога. Макар самата аз да имам история с моите си колене, винаги съм твърдяла, твърдя сега и ще продължавам да го твърдя, че нищо в йога не може да ни повреди каквото и да било, ако се прави с разбиране. Та, ако имаме някакви проблеми с коленете, те или са от “преди йога” или не сме работили правилно…

Но нека разгледаме накратко какво представлява коляното, каква е функцията му и какво всъщност би го направило уязвимо. За тази цел е добре да го разгледаме в най-обичайното, което правим по цял ден—не, не седене, а ходене. Кракът ни има три основни стави, като коляното е по средата, между тазобедрената отгоре и глезена отдолу. Коляното ни е връзката между тибията (по-масивната кост на подбедрицата) и фемура (бедрената кост). Тези двете кости са едни от най-дългите в телата ни, а както знаем, всички наши кости може да се разглеждат като лостове—нали се сещате, лостове, повдигащи някаква тежест.

Цялото ни тяло е система от лостове, а от биомеханиката знаем, че колкото е по-дълго рамото на един лост, толкова повече е и потенциалът му за сила. Коляното ни има много тежест да носи, докато ходим или бягаме. Но то трябва и да може да балансира и предава тази тежест между фемура и тибията. Именно затова, коляното освен силно трябва да е и достатъчно гъвкаво. В тазобедрените стави отгоре и глезените отдолу се случват какви ли не движения, всички които оказват въздействие и на коляното, което ги балансира.

По принцип, коляното се класифицира като става от типа “панта на врата”, което означава, че самата структура на тази става позволява само две движения—сгъване и разгъване. Но на практика, не е съвсем така, защото в природата нещата не са толкова праволинейни. Ако коляното можеше само да се сгъва и разгъва, щяхме да си чупим краката при всяко спъване или стъпване накриво. Коляното всъщност позволява и много малко ротация, за да ни предпази в ситуации като стъпване накриво, приземяване от скок накриво или като цяло кривата ни стойка с изместен център на тежестта. Тази ротация в коляното по принцип може да се случи, когато коляното е леко свито (поне на 10°) и всъщност при нея бедрената кост е фиксирана, а се завърта тибията (голямата подбедрична кост). Това е естествено движение, което с малко помощ отвън, може да е много повече—около 45-50° външна ротация и 30-35° вътрешна ротация.

Какво е помощ отвън? Ами когато си хванем подбедрицата и я насилим при поставяне на крака в полу-Лотос, например. И именно при такива движения най-често “си правим нещо” на коляното. Разбира се, може да го увредим и при други дейности—каране на ски, например, игра на баскетбол, каране на кънки, ходене. Може да преразтягаме връзките на коляното когато изпълняваме йога пози с лоша постановка и без съзнателна работа с мускулите си и без позите да изискват Лотос. Но няма как да опишем всички възможни ситуации, в които коленете ни са в риск, а и не е необходимо, ако познаваме устройството му поне малко.

Връщайки се към анатомията, за да си върши функцията, коляното е снабдено с няколко броя ставни връзки. Ставни връзки има около всяка става и тяхната функция е да позволяват и ограничават движенията в конкретната става. В коляното връзките са 4—две т.нар. колатерални, които са от двете страни на коляното и две кръстни, вътре в самото коляно. Колатералните връзки ограничават страничното изместване на фемура спрямо тибията и обратно. Когато коляното е свито тези връзки се отпускат, но ако се случи ротация в това свито коляно, връзките ще се натегнат и може да се увредят. Кръстните връзки ограничават ротацията на коляното повече, както и предно-задното изместване на тибията спрямо фемура. Та, най-общо, ставните връзки държат коляното на мястото му.

Но освен връзките, коленете са снабдени и с менискуси, които чисто и просто са хрущялни дискове между двете кости, уемащи тежест при движение, горе-долу както дисковете между прешлените в гръбнака. Логично е, че тези дискове не са неподвижни, а могат да се хлъзгат напред, назад и встрани според движенията в коляното. Например, когато сгъваме коляното, менискусите се хлъзгат назад по тибията, за да смегчат приплъзването на двете кости една спрямо друга.

Менискусите, както знаем, често се късат като обичайно се къса вътрешния менискус. Някои автори отдават този факт на самия менискус, който макар и по-голям по размер е по-малко мобилният от двата. Тъй като е по-малко мобилен, при резки движения—рязко клякане, рязко ставане от клек или рязко усукване, например—менискусът не успява да се върне на мястото си достатъчно бързо и се защипва между двете кости. Но едва ли е само това. От моята практика и наблюдения, виждам как повечето хора имат проблем с тазовете и тазобедрените си стави. Говоря за проблеми като ограничена свобода на движение в тези стави, усукан таз, изключително стегнати мускули около ханша (от много ходене, седене, бягане и т.н).

Много от позите в йога (да не кажа повечето) изискват работа с тазобедрените стави и то—във т.нар. външна ротация. Лотусът не е изключение. В Лотoс и двете тазобедрени стави са във външна ротация и то—при сгънати колена, което веднага поставя коленете в риск. При едни идеални крака ( и по структура и по разработеност на ставите и мускулите), целият крак ще е завъртян навън без никакво усукване на коляното—и това, всъщност, е целта на Лотoс. Но какво се случва в действителност? Опитваме се да сложим крака си в полу-Лотoс, външната ротация в тазобедрената става спира, но ние продължаваме да дърпаме подбедрицата, за да я качим върху другия крак. И тогава усукваме коляното. Двете движения, които в комбинация са рискови са флексията (сгъването) на коляното и вътрешната ротация на тибията (при напъване на подбедрицата без съответната ротация в тазобедрената става).

За Лотос, и бедрената кост в тазобедрената става и тибията в коляното трябва да се завъртят еднакво навън, като добрата гъвкавост в тазобедрената става може да компенсира малко за липсата на такава в тибията, но ако тазобедрената става не е разработена, наистина сме в беда, защото в комбинация със свитото коляно, цялото движение притиска силно вътрешния менискус. Ако имате болка от вътрешната страна на коляното, може а проверите дали гореописаното не е причината като завъртите навън и бедрото и подбедрицата си с малко помощ (ама не натискайте коляното надолу към земята). Ако болката ви намалява, значи именно в това е проблемът.

Е, коляното може да ви боли и отстрани, и отпред, като причините, разбра се, за различни. Но за тези неща ще си говорим друг път. Разбира се, има начини да работим, за да отворим тазобедрените стави повече без да усукваме коленете, но това е индивидуално според човека. Има начини да се работи в позите с Лотос (или полу-Лотус) дори и ако коляното вече е увредено. Но и това е индивидуално, а и би било невъзможно да се опише всичко на хартия. Да не говорим, че тук дори не си поговорихме за меките тъкани около коляното, т.е. мускулите, които допълнително го стабилизират или дестабилизират.

Като начало, не напъвайте Лотоса си, дори да си мислите, че го можете и ви се получава. Работете с учител, който ще ви покаже безопасни начини да отворите тазобедрените стави и коленете си, особено ако вече имате някакви болки или проблеми с коленете. Бъдете търпеливи и не бързайте. И учете анатомия.