Видове компенсации в йога
Вчера някой ме попита какво е “компенсация” и реших, че трябва да изясня тези неща повече. И една дума, оят ми се върти в главата, най-добре казва какво е омпенсацията. Черна овца. Жертвеното агне. Черната овца, която “отнася” всичко, агнето, жертвано за да измие греховете ни. Когато жертвата е малка или от време на време, тя може да мине почти незабелязана. Но когато това се случва често, няма как да мине безнаказано и без последствия,
В йога има три вида компенсации: ставни компенсации за ставите, мускулни компенсации за мускулите и ставни компенсации за мускулната функция. Нека ги разгледаме.
- Ставни компенсации за ставите.
Има много примери за този вид компенсация, макар причината да е различна. Но нека дадем няколко примера.
Например, гръдният дял на гръбнака компенсира за раменете. Това най-лесно се забелязва още при повдигане на ръцете над главата, където ръцете би трябвало да са над раменете, покрай ушите – т.е. вертикално и перпендикулярно на земята. Но тъй като раменете не са гъвкави, а много ни се иска да закараме ръцете вертикално, ние бутаме гърдите си напред, навеждайки гръбнака назад и така докарваме ръцете да са над главата.
Друго, което е също много често се среща е коляно, компенсиращо за тазобедрена става. И най-тиичният пример е в Лотос, където когато нама достатъчно външна ротация в ТБ ставата усукваме коляното, за да поставим подбедрицата върху противоположното бедро. Ауч!
Не по-малко разпространена е и компенсацията на лубалния гръбнак за тазобедрената става. И да, това обхваща всички любими ни навеждания напред. липсва мобилност в тазобедрената става, но нали много ни се иска да се залепим за краката си, отнася го кръстът (лумбалния дял на гръбнака).
Лумбалният дял на гръбнака си е май най-черната от овците, защото и в навеждания назад го обира той, ако гърдите не са достатъчно отворени.
Накратко, компенсация между ставите има винаги, когато дадена става не може да извърши движението в пълния му обсег и друга става върши движения, които не би трябвало, за да го докарат двете някак-си. жертваме ставите си, заради мерака си да направим движението или поазата на всяка цена.
Схемата за компенсациите е винаги една и съща: онова, което би рябвало да работи не работи, а онова, което не би трябвало е принудено да работи. И другите видове компенсации следват тази схема. нека видим накратко.
2. Компенсация между мускулите.
При ставите, ако ставата трябва да може да се движи на 180 градуса, но може само 120, останалите 60 ще се извършат от други стави. При мускулите е подобно: ако един мускул би трябвало да може да повдигне 50 кг, но може само 30, останалите 20 кг ще се поемат от други мускули, на които не им влиза в работата да го правят. Причините, по които мускулът не може да повдигне всички 50 кг може да са различни: не е работил отдавна, или е бил травмиран, или просто днес е изморен или го мързи…Но така или иначем ние искаме от него да повдигне всички 50 кг. И вместо нашия герой, правят го други мускули.
Типичен пример е слабият глутеус (седалищен мускул), който не работи в клекове и напади като Уткатасана или Вирабхадрасана или навеждания назад, а необходимата работа се извършва от мускулите отпред и отзад на краката.
3. Стави компенсират за мускули.
Това е малко по-трудно да бъде разбрано и усетено. Но типичен пример е стоенето на един крак като в Уттита Хаста Падангущасана или Дърво. Там “сядаме” на опорния си крак, защото така ни се струва, че кракът не се изморява, но всъщност караме мускулите да работят прекалено, за да поддържат някак-си изместената тазобедрена става и таз. В тези пози, опорният крак би трябвало да е активен, за да се държат костите подредени, за да може балансът да се поддържа от тази подредба с минимум мускулно усилие. Същото се случва и при хиперекстензия на коляното в баланси, където оставяме цялата си тежест да се носи от коляното, вместо да използваме силата на мускулите си.
Очевадно, такива прегрешения няма да ни се разминат и последствията може да са трагични. Най-малкото: онова, което искаме да направим силно, няма да стане силно, а онова, което не би трябвало да се товари ще бъде претоварено. Логиката е проста.
Но онова, което може би повече вълнува всеки е как да се избегнат тези компенсации. Е, освен да знаем много добре постановката и необходимите действия във всяка асана, която пратикуваме, другото най-важно правило е да работим в границите на собствените си възможности в момента. Без да се сравняваме с никого. Без да се състезаваме с никого, дори със себе си.
Всъщност, ако работим в границите на собствените си възможности можем да разрешим повечето от компенсациите си. Ако проблемът е дългогодишен или хроничен, може да се изисква повече работа да научим тялото си да се движи по друг начин. Но при всички случаи сравнението и състезаването не помагат, а дори обратното, докарват проблеми, главоболия и разочарование.
Пратикувайте, за да сте щастливи.
