Кинезиология

Колко важна е диафрагмата при болки в кръста, ТБ ставата или слабините?

В последните години, моите интереси към тялото и движенията му все повече клонят към терапията чрез движения. И то не само, защото ми е интересно да си "оправя" собствените кусури, но и защото все повече от моите ученици се обръщат към мен с някакви конкретни болки - най-често кръстът, тазобедрените стави, слабините. И в повечето случаи, след задълбочен анализ на история и двигателни модели, стигам до това, че диафрагмата и мобилността на гръдния кош определено са намесени в тези сценарии. Всъщност, те са толкова важни, че ако не им обърнем внимание, всякакви други двигателни интервенции може да не дадат кой знае какъв резултат.

Диафрагмата като мускул на корпуса

Стабилността на копруса (или кор, сърцевината) е резултат от координацията между диафрагмата, тазовото дъно, напречния коремен мускул и мултифидусите. Това са все дълбоки мускули на корпуса и ако те функционират добре заедно, те помагат да се поддържа добро вътре-коремно налягане и да оформят мускулния корсет (кор-сет/core-set) на стабилност около коремната област. От всички залавни места на диафрагмата, най-важните за стабилността са залавните й места по гръбначния стълб.

 

 

Ако вземем предвид функцията на диафрагмата при дишане и после разгледаме как стресът променя дишането ни, лесно е да разберем как функцията на диафрагмата се променя при стрес. Стресът може да е всякакъв - физически, емоционален или просто от начин на живот и мислене. При стрес, честотата на дишане нараства, което води до неспособност напълнo да се издиша (разбирай, нещо като хипервентилация). И ако "заседнем" във вдишването (странен биомеханичен термин), ще държим гръдния си кош постоянно повдигнат и надут. А в тази позиция, много повече се използват залавните места на диафрагмата по ребрата, а онези по гръбначния стълб почти никак. И това има отчайващо влияние върху стабилността и даденият ни по природа мускулен корсет.

Ами тазовото дъно?

Е, диафрагмата и тазовото дъно работят заедно. Когато диафрагмата се съкращава (да, тя е мускул, който се съкращава като всеки друг мускул) и белите дробове се напълнят с въздух, тя натиска тазовото дъно и то трябва да се разтегне/отпусне надолу. И очевадно, гръден кош заседнал на вдишване постоянно ще кара тазовото дъно да е отпуснато. Но понякога и функциите на тазовото дъно оказват ефект върху диафрагмата. Например, ако тазовото дъно се отпусне като след травма или раждане, то ще повлияе на функциите на диафрагмата. Нещата са двупосочни.

Какво може да се направи?

Да започнем с напомнянето, че всичко в тялото е свързано. И ако - да кажем - нещо ни боли, не е много умно да разботим само заонази част, която ни боли. Още повече, че като правило, проблемът рядко е там, където боли.

От опит вече знам, че възстановяването на нормална мобилност в гръдния кош директно влияе на функцията на диафрагмата и тазовото дъно. Много често, тази изгубена мобилност на гръдния кош означава невъзможност да се прибира и отпуска гръдния кош. Уж изглежда като нещо толкова елементарно, но се оказва проблем.

Така че, ако Вие или Вашите ученици имат болки в кръста и/или слабините, обърнете внимание на гръдния кош.

Но какво общо има това с болките в кръста?

Ако корсетът не успява да ни осигури стабилност, тази стабилност все трябва да дойде отнякъде и "отнякъде" често е кръстът или тазът (слабините). Тези места съответно се претоварват и това поражда болка.

По подобен начин, при неотработен стрес гръдния кош ще стои повдигнат (а ние дори може да не знаем). Това повдигане кара таза да се наклони напред, което веднага удря по кръста, тазобедрените стави и мускулите в слабините. Тези неща не се забелязват веднага, а ако по принцип трудно усещате тялото си, може и да не ги усещате дълго време. Докато не започне да боли.

И така. Ако Ви боли кръстът, замислете се дали няма емоционален компонент в цялата работа - преживели сте емоционална травма, в силен стрес сте, изобщо емоционално сте натоварени. Ако е така, трябва да заподозрете проблем с мобилността на диафрагмата/гръдния кош. Обърнете внимание какво се случва с гръдния кош, докато се движите? Ако пък ходите на йога или нещо подобно ще имате още повече възможности да понаблюдавате поведението на гръдния си кош - докато повдигате ръцете над главата, навеждате се, изправяте се и т.н.

Рабира се, тази информация е само отгоре-отгоре. Ще навлезем в повече дълбочина с този, както и други неща по време на летния лагер, който планирам тази година. Летният лагер ще се фокусира върху Здравето на движенията ни, адресирайки най-честите оплаквания на днешния човек: болките в кръста, тазобедрените стави, глезените, коленете, врата...Най-хубавото е, че при всички случи трябва да се работи с цялото тяло, така че вярвам, всички ще имат огромна полза.

Но да не избързвам. Скоро ще публикувам и повече инфо за Лагера, а дотогава можете да разгледате онлайн курса "Силен корпус, красив гръб", с който може да започнете да опознавате тялото си по-добре. Ако сте йога/фитнес/ инструктори пък, очаквайте петия модул от курса за инструктори по терапевтична йога, посветен на кръста.

Ами това е. До скоро!

Все още няма коментари. Бъдете първият, който ще коментира

Вашият коментар