Издадената напред глава – откъде тръгва всичко?

Наскоро имах практика/консултация с една жена, която изпратиха при мен като уж “специалист” по всякакви оплаквания. Да, някои мои познати като разберат, че разбирам от това-онова, решават, че съм дядо Коледа и знам всичко.

Не, не знам всичко, дори знам много малко, но това, което знам е ценно. И ми помага. Та, съгласих се да се срещна с тази жена, защото тя се оплакваше от болки в рамото. А аз ли не знам какво са болки в раменете!

Жената ми посочи къде точно я боли и ми каза, че “целият стрес винаги я удрял там”. Добре, помислих си, и се залових за работа с онова, което правя винаги първо. Оглеждам целия човек. Понаблюдавах как върви, как се навежда и зададох някои въпроси за усещанията на жената за движенията. Това са въпроси, от които ми става ясно доколко човекът усеща тялото си.

Тази жена беше окей с тялото си, т.е. тя усещаше онова, което и аз виждах – че долната част на тялото се движи сравнително свободно, докато горната над талията оставаше неподвижна.

Много ми става кеф, когато нещата бързо ми се изясняват. Попитах жената дали някога е имала проблеми с дишането. Жената се учуди и ме изгледа все едно съм Ванга. Сподели, че като дете е изкарала тежка пневмония.

От това, можех да предположа, че проблемът с рамото на тази жена не е свързан толкова с житейските тегоби на съвременната жена, а се корени в дишането й. Това, което се случва с детските ни тела може да остави следа за цял живот.

Когато белите дробове не могат да дишат нормално, тялото ще включи форсмажорни механизми да увеличи мястото за въдуха в гръдния кош. Скалените (мускули на врата) повдигат горните ребра, а повдигачите на лопатките и горната част на трапецовидния мускул повдигат раменете.

Винаги когато има проблем с дишането като тежка пневмония, хората започват да дишат през устата. Но дишането през устата отпуска долната челюст и увеличава напрежението в подезичните мускули. А те пък дърпат главата напред.

Разбира се, че когато тази жена пораства, дишането вече не й е проблем, но този модел на дишане във форсмажорно състояние се е запечатало в мозъчната карта. Сега, на средна възраст, жената страдаше от издадена напред глава и болки в раменете.

Жената беше ходила при рехабилитатор, който й бе препоръчал да коригира позицията на главата си като придърпва брадичката си назад.

Когато чух това, честно, много се подразних. Направо се ядосах! Не го чувам за пръв път, затова. Много персонални треньори и кинезитерапевти препоръчват тази тактика за издадените напред глави. Но това допълнително натоварва мускулите на челюстта и мускулите на врата, което само повече сковава врата и раменете. Разбира се, и въдухът се ограничава!

Започнахме да се учим да дишаме и когато стигнахме до издишването, жената откри, че не може напълно да издишва. Е, ние в йога знаем, че именно издишването е основният механизъм тялото да се отпуска. Отпускането на всички мускули, включително диафрагмата, зависи от парасимпатиковата активност, която се случва по време на издишване. Ако издишването е затруднено, мускулите остават симпатиково активни, което сигнализира стрес, затова мускиулите остават напрегнати.

Не беше лесно, но успях да науча жената как да заземява и да оставя тежестта й да се отпусне надолу. Когато успя, жената сподели, че е имала периоди в живота си, когато се е опитвала да върви “леко”. И ако сте се опитвали да го правите, знаете как се стяга тялото в опитите да противостои на гравитацията.  Представете си да го правите години наред!

Ще кажете, ама нали в йога се учим да се изтегляме, за да сме леки, а сега се оказва, че не трябва. Не, че не трябва. Но изтеглянето, лекотата в движенията и всичко останало трябва да се изгражда постепенно. Когато мускулите станат силни, те ще поддържат тази изтегленост и лекота. Но насилването да се ходи ии стои изтеглен, когато мускулите не са в кондиция, само ще доведе до обратния резултат.

Разбира се, има още много причини главата да е издадена напред. Изобщо, нещата със стойката и свързаните с нея чудесийки не е нещо, което да опишеш с две думи. Нито пък се тренира за една практика. Тук просто исках да дам пример как всяка телесна копенсация може да си има история. И разплитането на историята може да е дълъг процес.