Анатомия

Мускули на сърцевината

Кои са мускулите на сърцевината? Често ме питат и какво всъщност имам предвид под “сърцевина”.

THE CORE – сърцевината са най-дълбоките мускули около центъра на тялото, които го стабилизират. Разбира се, те са много и естествено възниква въпросът, а кой Е мускулЪТ на тази сърцевина. Някога, мен ме учиха, че това са коремните мускули- най-вече ТА – трансверсус абдоминис. Но практическият опит, а и самата анатомия включва в сърцевината много повече.

СЪРЦЕВИНАТА

Нека първо си изясним наистина, какво е сърцевината. Самата дума ни подсказва, че това е нещо много дълбоко и централно. Кое е най-дълбоката и централна структура за нашите тела? Гръбначният стълб. Повечето от онова, което си говорим за сърцевината има връзка с гръбначния стълб. В края на краищата, него искаме да стабилизираме. Но от друга страна, искаме и да го мобилизираме, а това изисква движение от сърцевината, контролът за което пак идва от сърцевината или по-скоро, мускулите на сърцевината. Кои са те?

МУСКУЛИТЕ: коремни мускули (най-вече трансверсус абдоминис), илиопсоас, мускули на тазовото дъно , дълбоки мускули на седалището, квадратен поясен мускул

Защо в йога е толкова важно да познаваме сърцевината си? На първо място, защото тя директно е свързана със стабилността, силата и движенията ни. Но освен това, тя е свързана и с банда. Когато си говорим за сила, често си мислим за помпане на мускулите, но всъщност това далеч не ни е необходимо. Силата, която ни е необходима в йога, изисква да имаме балансирана сърцевина. Какво означава балансирана? Мускулите да са и силни, и гъвкави. Не бихте си мислили за дълбоките си мускули като за гъвкави, но тяхната еластичност ги прави по-приспособими към всяка ситуация, а това е част от силата. Разбира се, когато се спънем и тръгнем да падаме, именно сърцевината ни помага да не се нараним, като ни стабилизира и дори ни задържи на повърхността. Но ако мускулите не бяха еластични, щяхме всеки път да си преразтягаме сухожилия, да късаме връзки и т.н. Т.е. именно еластичността и приспособимостта на мускулите помагат тялото да се нагоди към променящите се обстоятелства. Когато стане въпрос за движение от сърцевината, нещата са малко по-непонятни. Често чувате от инструкторите си “да се движите от центъра си”, но какво означава това? Всъщност става въпрос отново за стабилизация, но и за контрол над центъра на тежестта.

Центърът на тежестта, намиращ се пред основата на сакрума Когато центърът ни на тежестта е на една линия с линията на гравитацията, ние имаме баланс и контрол. Когато се движим “от центъра” си, движенията са леки, грациозни, контролирани. По отношение на практиката ни, това ни дава стабилност, заземеност и от друга страна лекота и възможност да издължим. Това са двете много важни качества на всяко движение – корените му (Мула) и дължината му (Уддияна).

И именно тук се обединяват бандите, и илио-псоасът, и центърът като цяло. Стигне ли се до псоаса, много често виждам колко е лесно да е изпадне в опростяване на нещата и свеждането им до огъвкавяване на поаса или упражнения за сила на псоаса. Но това не дава резултат. Дори и да искаме да усетим псоаса си, едва ли ще успеем – той е толкова дълбоко, че единственото, което можем да направим е да имаме намерението да започваме движенията си от “някъде там” Онова “там” също едва ли ще го усетим, докато не се събудят бандите ни, а и след това ще е трудно да го опишем. Защото поасът не е банда, а и банда не е конкретен мускул. Всички трудности с описанието на банда са свързани именно с това – те не са мускули, а усещане, изживяване, дори. Как да опишеш такова нещо? Разбира се, винаги можем да опишем банда, използвайки познанията си по философия или анатомия, но това няма да ни каже нищо за самото изживяване. Всеки човек по различен начин усеща банда, описва усещанията си според разбиранията си и така се стига до повече объркване, отколкото яснота. Какво е банда? Самото усещане или резултатът от усилията ни? Или самите мускули и действия, които прилагаме, за да създадем усещанията и да постигнем някакъв резултат? Със сигурност, нито едното, нито другото. Така, повечето от нас могат да опишат наистина усилията си – да стягаме ануса, да гълтаме корема…Но тези неща би могъл да ги направи всеки и това не означава, че е активирал банда. Можем да опишем и повечето лекота и контрол, които имаме, когато използваме банда, но това пък е резултатът от банда, качеството, което ни дава банда, а не САМАТА банда.

Чисто философски, бандите са енергийни механизми в телата ни. Чисто анатомично, телата ни са материя и значи, за да усетим банда имаме нужда от тялото си, мускулите му. Но как усещаме тази енергия в телата си? Като гъдел някъде там или като движение, което се вижда? Едва ли някой би могъл да каже какво е банда. Просто си имаме нашия си опит. Тъй като става въпрос за енергия, има логика да тръгнем към бандите си от дишането. В края на краищата, именно посредством дишането си контролираме енергията си, това е пранаяма. Така че, логично е, че ако не можем да дишаме или контролираме дъха си, няма да усещаме и банда. От друга страна, нали съзнанието ни направлява Прана, жизнената ни енергия? Значи, банда биха били някакви точки на концентрация, чрез които да направляваме и контролираме енергията си. Въпреки обичта си към анатомията, все ми се струва, че банда е повече свързана с нивото ни на съзнателност. Ако съзнанието ни е разпиляно и не е концентрирано – няма съзнателност, няма усещане. Когато няма съзнателност, забиваме в мисловния си процес, където нещата са “както винаги”, както са свикнали. Така вместо да усещаме, разсъждаваме. Вместо да имаме телесно изживяване, опитваме се да насилим тялото в някакви наши мисловни концепции.

Когато обяснявам тези неща на мои ученици, казват ми: “Ами аз имам усещания, но не съм сигурен/на дали са правилни.” И това е параграф 22 – та усещанията са за това да не мислим, а ние пак мислим дали са правилни! Няма правилни или неправилни усещания. Днес са едни, утре – други. Те с това са ценни. Те са винаги “правилни”, но носят различна информация. Да разчетем тази информация не е лесна работа, разбира се, но така или иначе, опитите ни да го направим ни връщат към сърцевината ни. И тук нямам предвид изобщо някакви мускули. В следващи статии ще разгледаме банда и чисто анатомично, както и банда във връзка с дишането.

Сърцевината е онова най-дълбоко и централно наше място, откъдето тръгва всичко, откъдето усещаме интуитивно и знаем – не онова знание от книжките или от разсъжденията ни, а просто на клетъчно ниво. Банда е също някъде там.

No comments yet! You be the first to comment.

Вашият коментар