
Постановката има значение, но не и външната форма
Спомням си моето първо обучение за учители. Имахме нещо като асана клиники – часове, в които учехме постановката на всяка асана. По онова време, постановката се преподаваше почти с математическа точност—краката на еди-какво си разстояние, стъпалата обърнати на еди-колко си градуса…Разбира се, че бях запленена, като всеки, който тепърва навлиза в материята и тепърва открива поне някакви отговори на своите въпроси. Разбира се, научих много от тези първи уроци. Разбира се, те не бяха изобщо достатъчни.
Спомням си и преди много години, когато мама още готвеше, тя приготвяше пиле “Табака”. Разрязвше пилето наполовина, начукваше костите с чук, тикаше чесън под кожата и режеше част от краката. Пилето ставаше някак-си смешно, с подкастрени крака. Попитах я веднъж защо ги реже и тя ми каза: “Баба ти винаги правеше така.” Лятото, когато отидохме при баба и дядо, попитах баба защо и тя подрязва краката на пилетата, когато приготвя пиле “Табака”. Тя ми каза:” Първо, това не е пиле, а кокошка и тя не се събира в тигана.”
Днес често срещам същото отношение към какво ли не, включително йога. Голяма част от йога учителите, които съм срещала преподават асана по същия начин—защото “така се прави” и не се замислят дали това е пиле или кокошка, и каква е причината да се прави така. Мисля, че много тепърва обучаващи се и/или обучили се учители също са запленени и дотолкова са омаяни от подобни “точни” инструкции, че забравят да се запитат изобщо каква е причината за тези изисквания в постановката. Забравят и да ги обяснят на учениците си. Така може да се запецне в едно много тесногръдо разбиране за позите и да се пропуснат много от ползите, които те иначе биха имали.
И да, позите имат някаква външна форма, която да ни бъде като ориентир. Но аз винаги съм настоявала, че външната форма не е най-важното, нито самоцел. Пешо ще изглежда много по-различно от Тошо и ако се хванем за това, много, много ще сбъркаме. По-важно е и двамата да изпълняват позата безопасно за тях, както и двамата да извлекат ползата, която търсят в позата, независимо как изглежда външно. Та, след много години проби и неизбежно грешки, търсене и питане ЗАЩО, постановката на която и да е поза може да се сведе до 3 много основни и много важни неща: безопасност, функция и поток на енергия.
Безопасността е много обширен въпрос, на който няма кратък отговор. Тук дори не говорим за неща като усукване на колена или някакви очевадни травмоопасни движения. С тях—без тях, като всяко физическо натоварване, и йога може да доведе до преразтягане, пре-напрежение, мускулни трески…Но причината да има риск в йога не са самите пози, методи или техники. Две са основните причини за травми в йога: прекалените амбиции и прибързване на практикуващите (което ги кара да се напъват и да правят неща, за които не са готови) и липса на внимание какво се случва в тялото. Честно, от това второто има много повече травми от типа “с натрупване” – например, възпаления на раменете, поради невнимание в постановката на раменния пояс при Чатуранги/баланси на ръце/усуквания или болки в кръстно-хълбочните стави от усуквания/ навеждания напред/навеждания назад. Или от правенето на пози, които разработват и товарят едни и същи стави. Или от липсата на стабилизация, баланс и т.н.
Когато стане въпрос за функция…е, мисля, че там съм се срещала с най-много празни погледи. Да-да. Идват при мен ученици, практикували на други места и като цяло добре знаят къде да си сложат стъпалата, ръцете, в каква посока да се наведат и под какъв ъгъл. Но като ги попитам ЗАЩО го правят и какво искат да постигнат точно с този вид изпълнение…Ами да, празен поглед. В такива моменти съм се чудела защо практикуваме изобщо, след като дори не знаем какво ще постигнем…Веднъж отървали се от вкопчването във външната форма, имаме огромно поле за работа според ученика. Например, вече не считам за абсолютно задължително в Триконасана едната ръка да е нагоре, нито другата да е хванала палеца или д е сложена на земята. Това е някакво крайно изражение на тези пози (и на правия, и на усукания триъгълник), но то може да не е подходящо за всеки ученик в дадения момент. Има толкова много начини да се изпълняват Триъгълниците в зависимост какво искаме да постигнем в даден момент и според възможностите на конкретния ученик! Примерите могат да са много, но тук правилото е едно: формата следва функцията, а не обратното. Ако искаме да сме в безопасност и да извличаме максимума полза.
И ако функцията ражда празни погледи, какво да кажем за линиите на енергия? Като се замислите, древните йоги едва ли са чували за кръстно-хълбочната става и именно нашите описания на постановката биха предизвикали техните празни погледи. Защото йога—такава, каквато ни е дадена в древните текстове—се е стремяла към медитация и дори хата йога се е приемала като подготовка за медитация. А това е означало работа с енергията в тялото. Позите са само контейнери за жизнената енергия, а нашата работа е да задържим тази енергия в нас и да я разпределим из тялото, използвайки дъха си. Тук постановката е важна дотолкова, доколкото енергията да може да тече безпрепятствено. В крайна сметка, ако пуснете вода по навит на няколко пъти маркуч, в най-добрия случай водата ще тече много бавно, а ако маркучът някъде е пречупен—ще спре да тече изобщо.
Накратко, когато преподаваме и говорим за постановка трябва да ни интересуват тези три неща: дали това, което правим е безопасно за нашия ученик, дали подкрепя целта на позата и дали енергията тече безпроблемно. Така не само ще изглеждаме добре външно, но и ще стимулираме физиологическите процеси в тялото и нервната система, свързвайки физическото с менталното.
Но всички тези неща заслужават по-задълбочен анализ и познания, и затова създадох “Асана знания и безопасност” – серия онлайн семинари, в които ще си говорим за всичко, което засяга постановката, безопасността, органичното изпълнение на асана и пригодяването на позите към индивидуалните нужди и способности на ученика. Два от семинарите в серията са почти готови—единият ще бъде наличен до края на седмицата (стискайте палци), а другият—до края на следващата. Докато ги подготвях, аз самата научих много и преосмислих някои от подходите си. Надявам се, че те ще са полезни и за вас.