Перфектни движения

Ако сте гледали балетно представление, може би сте се възхищавали на красотата в движенията на танцьорите. Кое прави движенията им толкова очароващи? Защо затаяваме дъх дори само при едно повдигане на ръка или крак? Тайната е в това, което се нарича "пор-де-бра" (от фр. port-de-bras - букв. носене на ръцете). Но не само. Това е и "носене на тялото". Постановката на корпуса. Начинът, по който държим телата си.

Разбира се, пор-де-бра са и упражнения, чрез които се развива умението да се движат ръцете през различни позиции, докато корпусът остава стабилен, изтеглен, лек. В йога нямаме такива неща, но често си мисля, че моите ученици - поне болшинството от тях - биха спечелили много, ако ги науча на някое и друго пор-де-бра. Защото техните движения често са повече нещо като пор-де-бла-бла.

И трябва да призная, че не се свеня да давам подобни упражнения на частните ми ученици, а и не само на тях. Но тук не е за това думата, а за онова, което бихме могли да направим, за да подобрим движенията си като цяло, за да добием не само красота, но и онова вътрешно удоволствие от движенията, което бликва, когато движенията са издържани от всяка гледна точка.

САМОАНАЛИЗ

Случвало ли Ви се е да практикувате и случайно да видите отражението си в огледало или вратичката на гардероба? Може би сте били учудени, че вместо като Ларуга изгеждате като...Круела? Понякога онова, което си мислим, че телата ни правят не е съвсем онова, което те наистина правят, но именно затова понякога е много полезно да се гледате в огледало.  Да, искате фокус, искате повече да усещате, но от време на време един риалити-чек (reality check - англ. букв. проверка дали реалността отговаря на представата ни за нея) няма да навреди. Танцьорите работят пред огледала, за да изпипат движенията си. Ние не сме танцьори, но ако практикувате основно у дома и нямате "очите" на учител, който да е Вашето огледало, заставайте пред огледало и проверявайте как изглеждат Вашите движения. Това много помага да се изградят добри навици. Експериментирайте с различни начини на изпълнение на конкретното движение, за да сравните външния му вид с онова, което усещате за "правилно". Няма как иначе да  изградите себе-усещане, особено ако тези усещания по принцип Ви убягват.

Пробвайте: Застанете пред огледало и направете няколко поздрава към слънцето или част от тях. Как се движат ръцете Ви: издължени ли са от връхчетата на пръстите до раменете или дланите Ви висят като мокри парцали в края на ръцете Ви? Повдигат ли се раменете Ви? Хлътва ли кръстът Ви напред? Коремът излива ли се напред? Може би дори коленете Ви се присвиват леко, докато повдигате ръцете си до над главата? А като навеждате, откъде тръгва тялото Ви да се навежда? Главата? Раменете? Гърдите? Кръста?Остават ли вратът Ви дълъг, гърдите отворени, коремът прибран... След като сте се постарали да направите каквото сте решили да правите, затворете очите си и направете отново движенията. Как се чувствате докато ги правите без фийдбека на огледалото? Можете ли след това да възпроизведете това усещане и по време на практиката си? Ако имате проблем с някои движения, правете това често, докато си изградите безпогрешен усет за тялото си в пространството.

СИЛА

Ще знаете, че такава Ви липсва, ако докато - да кажем - повдигате ръцете си до над главата - ръцете Ви са като локум, стоял пет часа на слънце: без тонус, увиснали, присвити лакти, висящи длани, неуспяващи да се повдигнат навреме с музиката на дишането Ви. Да, очевадно Чатуранга е още по-точен ориентир за липсата или наличието на адекватна сила, но ако имате локуми още при първото движение в Поздрава, ако кръстът Ви играе, а гърдите остават захлюпени, Чатуранга все още не е за Вас, поне ако искате всичките Ви тези  подробности (рамене, гръден кош, кръст) да останат здрави.

Силата е ключова в йога, макар мнозина незапознати да асоциират йога с гъвкавостта. Но гъвкавост без сила е не само безсмислена, но и опасна. Силата като качество все пак е първото, което трябва да изградите, защото това е основата, която ще "носи" повечето обхват на движение, който вече имате или незибежно ще развиете с йога. Иначе ще си оставате локум и само ще се размеквате повече и повече...

Ще кажете: "Но повечето пози изискват гъвкавост! Нали все се навеждаме..." Грешка. Повечето (дори може би всички) пози развиват гъвкавост на базата на адекватна сила. Което ще рече, че ще започнете да развивате повече гъвкавост, когато имате силата да задържите тялото си подредено, за да я подкрепи. Навеждания - разбира се, но толкова, колкото Ви позволява силата на корпуса. Ще знаете, че корпусът Ви е силен, ако тазът и кръстът остават "неутрални", докато се навеждате; ако гърдите остават отворени, раменете надолу, вратът дълъг, ако не се изкривявате, не се налага да дърпате и се движите, както се казва, от центъра си. Липсата на адекватна сила не само прави позите некрасиви и насилени, но и не Ви позволява наистина да усещате движенията си. Всичко, което усещате е просто напъна от разтягането на мускулите и сухожилията, които вече са малтретирани, щом ги усещате.

Опитайте да правите прости движения като се съсредоточите не върху амплитудата (колко далеч, колко надолу и т.н.), а върху откъде тръгва движението, каква е траекторията му, докъде остава то органично и леко, докъде имате контрол, къде започва да дърпа - в кое място, в кой момент, - това дърпане изважда ли Ви извън баланс, можете ли да останете фокусирани и да дишате свободно? Това са само малко от нещата, които дават качество на движенията. А това изисква сила.

ПОВТОРЕНИЕ

Най-добрият начин да се преодолеят лошите навици (като повдигане на раменете, недоизпъване на коленете или нещо друго подобно...) е да се създадат нови, по-добри такива. Това означава много повтаряне на новите навици, за да свикне тялото Ви с тях. Мускулните и двигателните навици са нещо, което се развива във времето и веднъж като са се формирали, тези начини да се движим стават  автоматични и тялото ги използва винаги, когато не мисли - при стрес, при натоварване и умора, когато не сте напълно фокусирани върху конкретната част на тялото или онова, което правите. Ако, да кажем, повдигате раменете си докато повдигате ръцете нагоре, чупите врата си или правите чупка в кръста, това ще се случва всеки път, когато повдигате ръцете си и то не само по време на йога. След като сте осъзнали, че допускате такива компенсации, изискват се доста съзнателни повторения на новия навик, за да спрете да допускате такива грешки и да започнете да се движите по нов начин. Освен това, няма какво да се лъжем: много е трудно сами да анализираме техниката си обективно, затова е необходимо някой друг да ни посочи проблемните моменти. Това е работата на Вашите учители, затова ако не сте уверени в нещо, не се стеснявайте да питате учителите си, да поискате насоки и съвети как да започнете да изграждате нови навици.

ДИШАНЕ

Дишането ни доставя кислород, който се използва за доставката на глюкоза, която е енергията за мускулите Ви. Ако не дишате правилно, няма да имате много енергия, за да се движите. Това може да означава както бърза локална умора на даден мускул и неспособността му да издържи на работа, така и обща бърза умора, вялост при изпълнение и т.н. Но освен това, липсата на адекватен кислород означава и, че ще се напъвате повече от необходимото и ще трупате мускулно напрежение. А това е последното нещо, което ще направи движенията леки и красиви. Ето защо, поработете над дишането си. Като начало - да не го задържате никога и да дишате равномерно, колкото и да Ви е трудно. Синхронът между дишане и движение е не само най-добрият Ви помощник, но и основна техника в йога. А за още повече лекота и красота, научете се дишането да води движенията. Когато дишате правилно, движенията стават дълги, като че ли не свършват, линиите на тялото са издължени, отворени, като цяло изглеждате по-ефирни и въздушни, практиката придобива флоу, лекота, флуидност...

Е, нека спра дотук. И тези неща не са малко. Помнете, че всичко това не става за един ден и изисква съзнателна практика. Забелязвайте и малките промени, които се случват с Вас и Вашите движения и не се отказвайте да се стремите към съвършенство!