Модификация е мръсна дума, да живее гъвкавостта и други неща…

„Извинявай, изобщо не съм във форма…“

Често чувам подобни неща. Извинявай, не съм гъвкав/а. Извинявай за това, извинявай за онова…

Като учител по йога аз нямам никакви очаквания към своите ученици. Искам йога да им помогне и затова преподавам по-терапевтично, което ще рече, че тръгвам с всеки оттам, където се намира. Работя с това, което учениците имат в момента и могат да правят. И със сигурност знам, че няма перфектна форма, няма перфектна асана, а и че, външната форма далеч нищо не означава…
Защо тогава всеки ми се извинява, че не е добър, като че ли ще го съдя за това или ще му пиша оценка? Да. Често ми се извиняват. Че и ме питат как би трябвало да изглежда позата.

Никак. Позите не трябва да изглеждат някак-си. Позите се правят заради ефекта им върху ума и тялото. Позите са само средство за трансформация, а не цел сами по себе си.

Да, де, ама всички магически забравят за това щом са на постелката, а вариант на позата им звучи като мръсна дума. Особено в Ащанга. Откъде идва това? Защо в Ащанга никой не иска да прави достъпни за него варианти на позите? Защо това съревнование? Няма варианти за начинаещи или напреднали. Има само варианти, които са достъпни и подходящи и такива, които не са подходящи.

Ако това, което правим в момента е подходящо за мен, значи то си е пълната поза за мен. Точка по въпроса. Позите са само някакво предизвикателство, което да ни помогне да бъдем по-фокусирани, да дадем тази опора на ума, да му дадем нещо за изследване. В този смисъл, позите наистина не съществуват, докато не ги направим. Те са само идея и като всяка идея какво ще се получи „на живо“ ще е различно при мен и при някой друг. Освен това имаме други важни аспекти на „правенето на асана“ – като например дишането, фокусът, стабилността…Ако присъстват– позата е пълна, позата е правилна, позата е свършила работата си. Позволим ли си да мислим, че има определена външна форма, която трябва да всяка цена да постигнем, правим си мечешка услуга. Не си помагаме и ако мислим с понятия като гъвкавост, сила, издръжливост, „нормална“ практика, „добър съм / не съм добър“… и т.н. Не, не и не.

Винаги съм се опитвала да внуша това на учениците си, но въпреки това пак и отново чувам извинения…Обаче ценното на йога е именно в това, че каквото и да правим си е за нас единствено и никой друг. Но това означава и, че с каквито и учители да учим, всичко пак опира до нас, нашата дисциплина и отговорността, която поемаме за практиката си. Вместо гъвкавост и сила – качества, прекрасни сами по себе си и определено заслужаващи да бъдат развивани – аз се стремя да култивирам усещане и контрол, mindfulness…

Изграждането на усет, контрол и осъзнатост, разширяване на способността ни да използваме различни подходи и средства върху себе си и по-добре да свързваме телата и умовете си са все цели на физическата практика.

Спомням си преди много години как като начинаещ инструктор демонстрирах асани във всеки един клас, който водех.а водех по много. Хората ми се възхищаваха на гъвкавостта и силата и аз наистина ги имах, така че повечето асани ми се отдаваха лесно.
Но навършвайки 40 нещата се промениха. Започна се с коленете, после едната кръстно-хълбочна става, раменете. Един по един бушоните ми започнаха да гърмят. Тогава осъзнах колко скъпо може да ни излезе тази обсесия с постиженията в йога.

Любовта ми към соматиката не е от вчера и не е тайна. За мен йога е изцяло соматична дисциплина, която ни помага да пристигнем в настоящия момент. Как?

Соматиката е изследване на сетивата, най-вече проприоцепцията и кинестезията, което ни разкрива нашата собствена физическа, психическа и емоционална реалност. Практиката работи с нашите хабитуални и несъзнателни модели на мислене и действие, които лъсват при изпълнението на асана. Тези модели са запаметени и механизирани неврологични процеси, които определят как дишаме, как седим, как стоим или се навеждаме, как реагираме на обстоятелствата около нас по принцип.

Да, това е нашият кондишънинг, изграден в годините, нашите самскари, ако щете. И да, гъвкавостта, силата, издръжливостта като физически качества също са неврологично определени състояния на двигателния ни апарат и те са резултат от телесните ни занимания, но не са тяхна цел.

Соматиката си е отделна дисциплина която изследва връзката между тялото и съзнанието с оглед психологическото ни минало. Това си е изследване как съзнанието формира и деформира тялото. Средствата, които йога използва за да постигне това са асана, дишане, дхяна и др.

Изследването на тази връзка и подходите да работим с нея са темите на двата нови курса, над които работя от доста дълго време. Наистина са много интересни и освен това, необходими за всеки, който работи с тялото си или с телата на другите. Шалата вече предлага и терапевтична йога, където ще се фокусираме върху пре-обучението на тялото да се движи по други начини и промяна на хабитуалните ни модели на движение. Изобщо работата ми напоследък като цяло е основно с тези неща. И Ащанга практиката е идеалната работна обстановка за тези търсения и дълбок анализ.

Наистина се надявам все повече йоги и особено учители най-сетне да се събудят и да започнат да изследват по-холистични и здравословни подходи към практиката. Подходи, които ще издържат във времето и от които наистина има огромна полза. Такива, които поне няма да водят до травми и самозаблуди.