Йога създава проблеми
Да, да правилно чухте. Йога създава проблеми и то големи. Рекламите може и да обещават безметежен живот, прекаран между стойките на ръце по плажовете и органични смутита под навеса на някоя колибка в Гоа…Но истината е, че ако искаме да учим йога сериозно, йога ни кара да бъдем там, където сме, в сърцето на големия екзистенциален проблем– егото. Йога си е бърникане в ума. Целта на йога Е да разбърника умовете ни. Щом като фундаменталният ни проблем като човеци са привързаностите на иначе чистото ни и неопетнено истинско АЗ, то ще трябва да се занимаем с тях ,една по една.
Всеки от нас има много такива: външна красота, успешна кариера, печеливш бизнес, академични призвания и постижения, дори постижения на йога-постелката…Не се и усещаме как на фино ниво си изграждаме идентичност около нещата, които “имаме”. Но и Патанджали е казал, че “всичко, което има форма се променя”, с други думи, всичко, което може да бъде променено някога все ще се промени, затова да градим идентичност върху тези неща би било същото като да строим небостъргач върху пясък. Йога взема всички тези наши неща и нахално ги размахва пред носа ни, като че ни дразни да протегнем ръка към тях само за да ги захвърли още по-надалеч от нас, решим ли наистина да си ги поискаме обратно.
Ако сте природно гъвкави, една честна йога практика (каквато е Ащанга) няма да Ви позволи да разчитате на гъвкавостта си: тя ще Ви строши егото като разклати убеждението, че щом сте си залепили главата до краката сте нещо по-така, по-духовно еволюирали, например. Дори да сте спортисти в перфектна форма, пак няма да Ви е лесно. Йога ще подложи крак на всичко онова, в което сте вярвали и за което сте тренирали преди това: постижения, медали, преодоляване на болката в името на овациите…И да вдигате 100 кила във фитнес-залата, няколко Поздрава към слънцето и първата вързана асана (с хващане на ръцете зад гъба) ще Ви покаже, че всичко е въздух под налягане.
Дали сте мързеливи, прекалено самоуверени, страхливи или самонадеяни, прикриващи злоба под мазните “йогистки” усмивки на повърхността—йога ще се забие като свредел в мозъка Ви и ще предизвика това нехармонично мислене. В момента, в който си помислите, че знаете или можете, йога ще направи знанията и моженето Ви на пух и прах. Изобщо не си мислете, че след като с лекота заставате на ръце или снизходително търпите досадните си роднини вече сте “йоги”. Защото в момента, в който въздъхнете с облекчение, че най-сетне сте постигнали нещо, йога Ви изпраща следващо предизвикателство—много по-голямо и неочаквано. Просто от там, където сте били преди, не сте били в състояние да го видите.
И е постоянно така. И това ще продължи, докато малко по малко, стъпка по стъпка не откриете начин да се отървете от мислите, които Ви дават идентичност. Постепенно ще се убедите, че “няма лабаво”, че не можете да избягате, че каквото и да Ви дава някакъв комфорт, изчезва. “Тъкмо успях да се изправя за пръв път на Мост и ме накараха да го направя отгоре.” (Ащангистки лаф…) Често ме питат кога ще стане лесно (в Ащанга). Винаги отговарям—никога. Дейвид Робсън казва, че “Йога изобщо не е предназначена да бъде лесна”. Йога—поне хата, която всички практикуваме—е йога на усилието, като физическото е най-малкото от тях. Ако опираше само до физическите усилия, може би йога щеше да е много по-масова—като Зумбата, например.
Но в (сериозната) йога малцина оцеляват за дълго, защото йога ни кара постоянно да се вглеждаме в себе си, а това не винаги е приятно, нито пък лесно. Виждаме моделите, по които функционира умът ни, виждаме привичните си реакции, сблъскваме се с намеренията си, страховете си и всичко останало, което толкова хитро и фино манипулира егото ни: искрите завист, която претендираме, че не изпитваме, например. Няма по-добро място да видим тези неща от физическата практика и то виняса-стил. Виняса като идея ни предизвиква постоянно да излизаме извън собствените си ограничения (физически и мисловни), за да се получи. Тук нямам предвид специфичните преходи между отделните асани, а виняса като качество на движението и качество на неподвижността, които дават качество на цялата практика, постижимо само при добре подредено тяло, подреден ум, подредено дишане. Когато всичко е “подредено”,т.е. балансирано и функциониращо “правилно”, когато всичко е “изчистено” и “излекувано” от примесите на мисловния боклук, тогава виняса се случва. Ако се фокусираме не толкова върху физическото, а върху енергията зад мислите ни, няма да можем да напреднем кой знае колко в практиката без да се сблъскаме с тези неща. Рано или късно, учителят ще Ви каже “Спри” или “Какво си мислиш, че правиш” и ще рухнете…
И когато са Ви подсекли и сте на колене, идва освобождаването, осмислящо всичките усилия, болка и дискомфорт, през които сте минали дотогава. Да, прозренията могат да идват под всякакви форми, но за да ги има изобщо, йога изисква стабилна, постоянна, сериозна практика, която на пръв поглед изглежда малко обикновена и скучна. Мозъкът се уморява от еднообразието и усилията, но именно в този момент се отваря пространство за духа. Когато това се случи, душата не може повече да е ограничена от ума. Разкъсването на тези окови носи дискомфорт, носи болка дори. Затова бъдете готови за тези моменти, докато тренирате за стойката си на ръце, защото ако не сте, йога няма да Ви прости.
