Родени да ходим
Ние сме родени да ходим. Не можем да го отречем. Да, можем и да тичаме, можем и да скачаме, но всичко това е второстепенно. От палеолита през пред-историческите времена та до днес, хората са се учили да ходят и са се научили достатъчно добре. Ходят със силни крака, ходят дълго, ходят изправени.
Преди около 70 000 години, всички съществуващи човешки същества се сблъскали с криза, Ледниковия период, а с него - и с липсата на храна. Човеците се превърнали в застрашен от изчезване вид. Историците твърдят, че тогава оцеляла само една група човекоподобни и това били нашите предци. Какви умения са притежавали те? Можем да разгледаме доказателствата вместо да гадаем.
- На първо място, вероятно те са умеели да ходят добре, ефикасно и бързо;
- Второ, със сигурност са умеели да "разчитат" следите на животните, докато са се придвижвали бързо. Животните, в крайна сметка, особено тогава, постоянно са с придвижвали в търсене на храна.
- Трето. След като все пак не са знаели точно какво животно преследват, те са умеели да се доверяват и да вярват, че ако следват следите, не се отклоняват от пътя, те все пак ще получат някакви плодове за усилията си.
Четирикраките се движат по-бързо, за да стигнат до безопасното място или храната. Но пък, на два крака, ефективността на придвижването е по-голяма. Нашите предци от палеолита са били повече в час сразчитането следите на животните и стратегическото мислене. Хомо сапиенсът е трябвало също да мисли стратегически, но и да ходи на два крака, и също да следва оставените от животните маркери. Всъщност, това последното хич не е лесно. То изисква фокусирано внимание и способност да се следват следи. Шерлок Холмс е бил гений в следването на следи; виждал е онова, което никой дру не е можел. "Елементарно!" би възклинкнал той.
Но ако не бяха се научили да ходят изправени ефикасно, нашите предци не биха моли да издържат на дългите часове ходене и следене на жертвата си. А това, освен всичко друго, изисква и вземане на решения накъде и как да се продължи. Защото следите разкриват един цял свят на поведение. Уморено ли е животното, енергично, отслабнало, движещо се бързо или бавно? Да, не им е било лесно на нашите предци.
НАПЪЛНО ЧОВЕШКО
Да, ходенето е уникално човешко. Изкуството да се ходи изправен с лекота, ефикасност и енергия наистина е естествена за хората, но в същото време, това е и нещо изумително и изключително.
Особено, ако разгледаме как се е развивало във времето.
Напоследък има много публикувани изследвания на походката, включително походката и биомеханиката на Африкански племена, в които жените често носят товари на главата си. Те са се научили да ходят доста ефективно, ако се замислим: главата, вратът и гръбнакът са близо до центъра им на тежестта, докато стъпалата, краката и бедрата вършат цялата работа. Уникалното за тези племена - както и за индийките и южно американките (пъл и мъжете също) е, че те са можели така да организират телата си, че да поддържат изправена стойка на дълги разстояния, движейки се със скорост, на която можем да завидим - нещо, което днес, за нас в т.нар. "индустриализирани" общества, би било кажи-речи невъзможно.
Тежести на главата, дълги разстояния ходене...а никакво напрежение във врата, проблеми с коленете или гърба...И да се е случвало, рядко се е превръщало в хронично състояние. Никаква херургия, никакви помощни средства, които да ни "научат" да стоим и ходим правилно. Как е възможно това?
Възможно е посредством нещо, което днес сме забравили - нервната система. Някогашните, по-примитивно хора са се научили във вековете да организират телата си посредством онова, което днес наричаме сетивно-моторно осъзнаване. Това е "вграден" в нас процес, включващ тренинг на централната нервна система да събира тялото около центъра му на тежестта, сърцевината, там, където силите се неутрализират, там, където ако е събрано и силно, бедрата, гръбнакът и главата остават балансирани, а походката става лека, плавна, грациозна и - най-важното, ефикасна и неувреждаща.
Днес, ние вече можем да си го обясним. Става въпрос да се научим да организираме движенията си така, че краката, особено бедрата с мощните си мускули ротатори, да могат да извършват мощни енергогенериращи действия. Тазобедрените стави, тазът и тазовото дъно са свързани и са синхронизирани в кинетични пътища с гръбначния стълб, ребрата и гръдния кош, и раменете. Така генерираната (кинетична) енергия може да се предаде от краката към гръбнака и нагоре по спирала. Но само с разбиране и анализиране не става. Това трябва да се прави, усети и прилага.
ХОДЕНЕТО ИЗИСКВА УМЕНИЕ
Всеки си има някакво - рядко акуратно и точно, - обяснение какво не му е наред: от "гърба, стъпалата, коленете... до "артритът", "възрастта", "от гените е". В повечето сучаи обаче изобщо не опира до структурни увреди, вродени недостатъци или генетични предразположения, а до стреса от дисфункционална употреба. Като танцьор, спортист, инструктор и напоследък двигателен терапевт, имам (съвсем нескромно) безумен опит с ходенето - обикновеното ходене, бързото ходене, качване на стълби (тичешком), тичане обикновено и не съвсем обикновено...Това в допълнение към спортни тренировки и танцов тренинг. Споменете нещо в тази област и едва ли ще е нещо, което не съм правила. И като много други, минали по този път, и аз съм имала блки, за които като че ли не е имало някаква очевадна структурна причина.
Но откакто предприех осъзнат подход към движенията си, много от тези болежки, които считах за нерешими (защото е от гените, нали разбирате...) наистина изчезнаха. Като че ли от само себе си. Сега освен да се забавлявам с всичко, което правя, то ми носи и реална полза. Леле, как ми се иска да знаех всичко това в началото на пътя си!
РЕАЛНАТА БИОМЕХАНИКА НА ХОДЕНЕТО
От момента, в който детето се изправи и започне да ходи, ЦНС е постоянно активна, будна и следяща всичко, миелинизираща всеки опит и неуспех на детето, които някой ден ще доведат до приличен баланс, опора и устрем напред. Формира се модел, а след това той се "заковава" за прилагане цял живот.
Днес ние знаем, че дори и такива програми подлежат на промяна. Импулсът за движение също е вгтраден в мозъка, затова без значение от възрастта, ученето е напълно възможно. Докато детето формира баланса си, то намира нови усещания и награди. Как точно се случва всичко, учените и досега не разбират напълно. Но и малкото, което знаем може да ни даде карта с маркери по маршрута, които да ни насочват.
И да, прочитането на картата е най-лесната част от всичко. Картата ни казва как, къде и какво. Това е изпълнението, реалното правене, което трябва да направим. Няма друг начин. Тази четртаеща карти функция на ЦНС се случва постоянно, независимо дали искаме или не или си даваме сметка или не. И ако знаем как да използваме тази карта, очевадно ще навъртим и повече километри, ще ни е по-лео по пътя и...най-вече ще стигнем до целта невредими.
И ето какво има на тази карта. Иницииране на движението с най-ефективната поредица от движения, а тов означава да се поддърба динамична стаилизация и да се използват спираловидни движения. Механиката е ясна и достатъчно елементарна, но малко се е изгубила в днешния начин на живот.
Има 6 вектора на движение в цялата работа и централни за доброто ходене е стабилизирането на сърцевината и вертикалното спираловидно подреждане на тялото. Всъщност, всички 6 вектора могат да се използват в различни комбинации според целта, но първо трябва да се научат.
УРОК ОТ ИЗТОКА
"Има едно нещо, което ако се кутивира и практикува редовно, води до дълбоко духовно намерение, спокойствие, съзнателност и ясно мислене, до проглеждане и знание, щастлив живот тук и сега и до кулминацията на мъдростта и пробуждането. И кое е това едно нещо? Това е посъзнатостта, центрирана в тялото."
Гаутама Буда
Е, това май е всичко, което Буда е казвал за реалното участие на тялото в практиката. Но това е...седяща практика, ще възразите. Да, става въпрос за седене, но нима си мислите, че можете да ходите добре, ако не седите добре? Постоянно чувам, "Е, как да се науча да ходя, като цял ден седя?" Бинго! Това е. Нека се научим първо да седим.
Всяко учене чрез тялото изисква правене (практика) и постоянство. Позата, в която седим носи всичко останало. От гледна точка на невронауката, тялото е "динамична обработваща система". Вднъж щом разделим ума от тялото, попадаме в състояние на дисоциация и объркване (онова, което будисти, хинду и йоги наричат дхармична предпоставка за страданията - самсара!)
Като двигателен терапевт и учител (по движения най-общо) ще потвърдя, че пътят към доброто ходене и движения като цяло включва доста работа на земята - т.е. седене. И това е много работа със сърцевината, интегрирайки останалите движения.
Независимо дали си даваме сметка или не, но мускулите, които ни балансират и поддържат работят постоянно. Иначе бихме се разпаднали. И именно практиките в седене са били и продължавата да са начинът да съберем разделените ум и тяло и да усетим състоянието на интеграция, дълбоко спокойствие и центриране.
Ще кажете, Буда е бил от друга култура, която се е движела по-ефективно. Но той е бил и трениран спортист, и воин, и е ходел много. И да, бил е част от малко по-висока телесно осъзната култура.
Но ако се вгледаме в една добра поза за седене, ще открием, че тя е динамична. Дишаето играе съществена роля. Наричаме такава поза лека, без усиия, изправена...но от гледна точка на биомеханиката това е просто ефикасен постурален баланс. Иначе не би било възможно таква поза да се поддържа неподвижна без дегенерация, схващане и сковаване на таза и кръста. Това последното като че ли се случва на мнозина, които седят без необходимите умения (да, включително по центрове за медитация, където се сди дълго време без необходимата предварителна подготвока, игнорирайки състоянието на телата).
Болките в гърба не подминават онези, които седят изправени, претоварвайки мускулите на гърба си. Дори медитацията, откъсната от основите си в тялото и телесните натоварвания, не може да избегне реакциите на тялото. (Всъщност, на Изток често наричат рака "болестта на медитаторите" - дълго седене без достатъчно натоварване на тялото).
Всяка дисциплина, прекалено заета с ума във всичките му форми, но игнорираща тялото, което информира, е не само абсурдна, но и биологически несъстоятелна. Основата за осъзнатостта е единството на тяло и ум, те са невро-физиологическата платформа за състоянието на осъзнати усещания, контрасти и телесно знание, които ни позволяват да сме свидетели на нашите физически, ментални и емоционални модели на поведение. Добре че невронауката, физиологията и биомеханиката най-сетне като че ли са се синхронизирали с новите будистки учители. Днес, умът и тялото са толкова заети с ментални процеси, че не може и дума да става за някакво разделяне.
Истината е, че което и да е усещане или чувство би трябвало да минават по пътища, които изразяват тези качества. С други думи, чувствата ни не са нещо абстрактно, незасягащо тялото. Те не само са ВЪВ тялото, но са и изразяване на тялото чрез жестове, стойка, отношение, поведение и модели на действие. И основата за тези финални пътища е, че койтои да е поведенчески модел, бил той емоционален, концептуален или физически, следва определени пътища, коитого проявяват, външно или вътрешно.
Казано по друг начин, нашите идеи за каквото и да било следват определени телесни пътища. Ако сме се научили и програмирали да виждаме света по определен начин, ние сме формирали психофизичен път. И той ще се проявява на физическо ниво. Всички наши действия, движения, жестове, стойката ни ще отразяват и изразяват нашето отношение към света. И ако можем да "четем" тези неща, ще разбираме и себе си, и другите по-добре. Думите не винаги отразява тези неща, защото от деца (за съжаление) се научаваме да казваме онова, което искаме другите да чуят - за да си спестим проблеми, за да си създадем някакъв имидж в очите на другите и т.н. Но тялото - именно тялото - няма да излъже, докато думите ни чесо го правят. Това не означава, че хората непременно съзнателно лъжат постоянно, не, разбира се. Това просто означава, че когато не слушаме и не умеем да четем тялото, когато - както се казва - "не сме свързани" с тялото си - лъжем и самите себе си. Най-страшното е, че дори не знаем колко не знаем!
Е, отклоних се малко от ходенето, но едва ли е необходимо да ви убеждавам повече, че си заслужава да работим над тялото си - не за красота и дори не само "за здраве" в традиционния смисъл. И ходенето е може би нещото, с което трябва да започнем, защото щем нещем ходим всеки ден и наистина е важно това да не ни разрушава, а да ни подкрепя.
Работа над модела на ходене е необходима на всички, защото вложените в някаква друга дисциплина усилия може лесно да отиват на кино, ако не умеем да ходим добре. Но за това и за какво друго бихме могли да правим, за да изгаждаме телесно, ментално и емоционално здраве - следващия път.