За какво ми е това?

Днес по време на водената практика казах нещо, което в момента, в който беше изречено ме накара да се замисля…Бяхме на Маричи А и докато инструктирах, че кракът трябва да бута към тялото, за да станат аддукторите силни, което ще ни помогне да си качим крака зад главата, чух един вътрешен глас: “А защо ни е да си качваме крака зад главата?”

Да, да. О, и аз искам да мога много неща, защото…ами изглеждат фантастично. Но хайде, нека сега се позамислим, а защо ни е това? Понякога толкова се увличаме в практиката, в “това мога, онова не мога и какво трябва да правя, за да го мога някой ден”, че изобщо не си задаваме въпроса: А ЗА КАКВО НИ Е ВСИЧКО ТОВА? Да, тук сигурно всеки би отговорил—ами за да можем Супта Курмасана и след това във Втора серия имаме толкова асани с краката зад главата, за да си отворим слабините…

Но не, това не отговаря на въпроса, а просто създава следващия: “А за какво ми е да мога Супта Курмасана или да си отварям слабините?” Всъщност, няма значение за коя поза ще си говорим. Дали ще е да си отваряме гърдите или слабините, основното е—за какво ни е? Тук ще прескоча обичайните обяснения за здравето и връзката му с добрата стойка и т.н. Да, всичко това е вярно. Но целта на йога никога не е била добрата стойка, научаването на повече асани, отварянето на слабините или дори доброто здраве. Не, не е това целта, никога не е била. Не и наистина.

В края на краищата, ако се съмняваме, добре би било да си припомняме “Йога сутрите” на Патанджали. И още втората сутра ни казва, че “Йога е спиране вълненията на ума.” И какво общо има крака зад главата с това? Може би, че докато развиваме качествата, необходими да качим крака зад главата си (и да не умрем в усилията си), умът ни спира наистина да се “вълнува”. Защото за да се “направи” която и да е поза правилно се иска много фокус, контрол и концентрация. Всяка поза, всяка виняса по-малко или повече ни дава фокус, което пък ни помага поне за тези няколко дъха да укротим ума.

И затова, щом нещо ни стане вече лесно, следващото предизвикателство вече ни чака. Позите са само средство да укротим ума. Освен всичко друго. Ако разберем това и се опитаме да се фокусираме върху него, може би всички други въпроси ще отпаднат…