Заземяване vs подвиване на пръстите

Вчера по време на практика направих забележка на ученик да не стяга пръстите на стъпалата си. Отвърна ми: "Ама нали трябва да заземявам, иначе нямам баланс!"

Ако вземем определението на "корен" от Уикипедия, то неговите основни фунцкии са: 1) всмукването на вода и хранителни вещества, 2) задържане на растението на земята и поддържането му, 3) складиране на хранителни вещества, 4) вегетативна репродукция и конкуренция с други растения.

И именно това би трябвало да е ролята и на нашите стъпала.

С други думи, заземяването е активно пускане на корени в земята, закрепващо тялото към земята.

Но ние всички стоим на земята върху стъпалата си, макар не всички да са заземени. Това означава, че трябва активно да използваме стъпалата си, за да създадем необходимото действие. Когато стъпалата активно се "зацепват" на земята имаме оптимална стабилност и можем да имаме сила.

В балета това често се описва именно с "зацепване", стъпалата трябва да са хем отпуснати, хем "цепкие", като лепнещи. Ще се опитам да го обясня.

На първо място е контактът на стъпалото със земята. Колото е по-голяма повърхността на контакт, толкова ще е по-стабилно стъпалото. Или както се казва: "Пирамидата може да е толкова висока, колкото широка е основата й".  И колкото и странно да звучи, много хора изобщо не притискат цялата повърхност на стъпалата си към земята.

Сигурно сте виждали как я петата, я външният ръб на стъпалото се отлепва от земята в различни йога пози? Но същото се случва и дори когато стоим в Самастити - просто няма достатъчен контакт и дори не го усещаме. Стъпалата просто не са активни.

И да, това е второто. Когато сме "размазали" стъпалата си добре на земята, те се активират. Ние всъщност не сме пригодени за носене на обувки, особено с всякакви подплънки под пети, сводове и пръсти. Стъпалата ни са първата ни точка на сетивен фийдбек от земята. Натискът, тежестта, ъглите и т.н. на стъпалата - всичко това казва на мозъка и на останалата част от тялото МНОГО за околната среда и как тялото да се нагоди към нея. Прекъсването или дори само приглушаването на тази информация с носенето на съвременни обувки и дори чорапи по време на йога не е добра идея.

Съвременнитеобучки всъщност имат за цел да намалят необходимостта от "активни стъпала".

Но в йога не носим обувки, а и едва ли някой иска нещо да не му е активно по принцип. Със сигурност искате първоначалните сетивни сигнали към мозъка да са чисти и акуратни.

А активните стъпала казват на тялото да се постегне, да се подготви и генерира сила.

И тук опираме до седалищните си мускули. Защото те са много важни за стъпалата. И обратното.

Направете си експеримент. Наведете се наполовина с прав гръб без да правите нищо със стъпалата си. После се наведете като активно и силно притискате палците на стъпалата към земята. Сигурно ще усетите как седалищните мускули се включват. А ако не, то или сте изнесли тежестта си много напред, много назад или стъпалото Ви е колабирало.

Заземяването с палеца наистина активира всичко отгоре по крака.

Как да активираме и заземяваме?

Е, в йога мантрата е позната: "Възглавничката на палеца, на кутрето и цялата пета". Този трипод е прост: тези три тчки трябва имат плътен контакт със земята. Чували сте го.

Но в действителност, този контакт изглежда повече така:

• палец - 30%
• кутре - 20%
• пета - 50%

Защото стъпалото не е активно. За да се активира...ами трябва АКТИВНО да притискаме тези три точки към земята, което АКТИВНО повдига и сводовете.

Но притискането на трипода към земята няма нщо общо с вкопчването на пръстите в земята или подвиването на пръстите.

По принцип, повечето от нас не се раждат с паднали сводове. И повечето от нас могат да притиснат стъпалата си към земята така, че да ги активират в различни степени. И това активира краката и изтегля тежестта Ви нагоре. Сила на реакцията просто.

И ако сега пробвате и натискате ли натискате, но не усещате да се изтегляте или да се случва каквото и да било, сигурно не активирате стъпалата, а просто подвивате пръстите си. Подвиването на пръстите НЕ ДАВА тежест към земята и тя няма какво да Ви върне.

ПОМНЕТЕ:

Заземяването активира стъпалата и целите крака, изтегля нагоре, като че магическа ръка Ви дърпа. В стъпалата има леко напрежение, но те не са стегнати и корави. Освен това, повърхността им по земята като че ли се увеличава и пръстите остават дълги и разперени.

Подвиването на пръстите скъсява стъпалото и да, повдига свода, но не за сметка на работещи мускули, а просто, защото сме го скъсили. Това прави стъпалото ригидно и негъвкаво. Освен това, подбедрицата леко се завърта навън (супинация), което завърта и коляното навън. А това стяга мускулите отвън по бедрата -  илио-тибиалната лента се стяга, а седалищните мускули се изключват. Всичко дърпа коляното навън и то най-често се усуква.

И именно в това е опасността. Подвиването на пръстите най-вероятно не е само в Самастити, но и при движение.  Динамични движения, при които седалищните мускули не работят, а мускулите отвън по бедрата се претоварват..не е добра работата. (И да, на моя ученик коленете му бягат малко навън).

Ако стъпалата са активни, кракът ще застане много по-неутрално и коляното ще е центрирано.

Накратко:

Повдиването на пръстите стяга стъпалото и пречи на 33 му стави да се движат свободно. Ако стоите в Самастити и подвивате пръстите си, това са 66 стави, които се стягат и пречат на движението. Тогава, движението ще се създаде някъде нагоре по веригата. Рано или късно, нещо по тази верига ще изпращи.

Активността ии липсата на такава в стъпалата засяга всяка друга става на тялото. Помислете си.

И после решете дали да подвивате пръстите си или все пак да поработите да ги научите да не го правят.

(А как - в друг пост.)