
Щира, сукха и port-de-bras…
Най-трудното нещо в йога (а и не само в йога) е да се намери баланса между щира и сукха: стабилността и гъвкавостта, твърдостта и мекотата, неподатливостта и оставянето, силата в намерението и грацията…
Ето защо, за мен няма по-трудно упражнение от т.нар. port de bras – движенията на ръцете в балета. Трудни не като мускулни усилия, не като изискващи някакви свръх природни данни…съвсем не. Пор-де-бра (както се произнася) са прости, като ги погледнеш: биомеханично и кинезиологично. Няма нищо сложно да отвориш ръцете си встрани, например, или да ги повдигнеш нагоре…Да, добре, за някои хора, дори такива прости движения може би са трудни поради неща като травми, скованост и т.н.
Но в същността си, това са елементарни движения, а да усетиш точния баланс между мекотата на ръката и необходимостта тя да се движи енергично, между грацията и силата…Повярвайте, хич не е толкова просто!
Но нима има удовлетворение, ако онова, което правим се получава лесно? Ако не изисква предоляване на самите себе си? Ако не изисква дълга работа над именно ей-такива уж-елементарни неща?
А може би, просто трябва да усетим движението в себе си, какво иска да ни каже и какво искаме ние да кажем с него… И да се оставим…Да не ни е страх да чуем и да кажем…В такива моменти говори сърцето..нашата същност…И тогава, всичко е малко по-лесно.