Негъвкавостта на този фасциално-сухожилен комплекс обаче е сериозна пречка пред напредването в който и да е спорт, защото тя води до негъвкавост на стъпалото и глезена, които ограничават клякането с пети на земята, например, ходенето, тиането и движенията ни като цяло. Ако стъпалата не могат да "повдигат" - дори когато не са на земята, цялата тежест на тялото се поема от врата, раменете, гърба. Всичко започва от стъпалата.
Артикулация
Освен да повдигат, стъпалата трябва да могат и да артикулират добре във всичките си ставички. В края на краищата, ходенето, бягането, скачането, танцуването - всички тези динамични дейности зависят от артикулацията в стъпалата. Но тя е много слабо развита при повечето хора по много причини.
Лошо артикулиращото стъпало не може да е силно, нито гъвкаво. Нееластичното стъпало трудно може да е стабилно, защото щира и сукха винаги вървят ръка за ръка. И това е омагьосан кръг.
И именно за да е достатъчно гъвкаво, стъпалото има толкова много стави: между фалангите (костите на пръстите) и дългите костички в самото стъпало (метатарзални), между метатарзалните и множеството кости в задната част на стъпалото, между костите на задното стъпало и костите на глезена…
Сред всички тези кости и стави, две играят огромна роля: палеца и втората метатарзална кост. Върху тях би трябвало да пада тежестта ни, когато стоим на пръсти. През точката между двете минава и оста на носене на тежест на стъпалото. Ако нещо вади от баланс тази постановка, нямаме баланс и при движения се товарят ненужно коленете и тазобедрените стави.
Ето защо, първите упражнения ще адресират способността ни да заземяваме със стъпалата и артикулацията на пръстите.