Токсичните хора
Те са сред нас и са много. Те смучат енергията ни, манипулират ни, карат ни да се чувстваме зле. Мнозина от нас сигурно имат дори такъв уж приятел, от който не знаят как да се спасят.
Токсичните хора. Хората, които са вредни за себе си и всички като бацилите и вирусите във въздуха. Кои са те и защо попадаме под влиянието им?
Първият и най-разпространен вариант на токсичните хора е негативното мислене. Всичко е черно, очаква ни най-лошото, няма лъч светлина в тунела. Този негативизъм всъщност е израз на вътрешното състояние на токсичните хора: вечната и постоянна тревога, недоверие към света и песимизъм. Тотална черна дупка, в която те вече са пропаднали. Негативното мислене е тормоз както за самите негативни хора, но и за всички около тях. А когато е поднесено като “загриженост” тежи още повече.
Завистта е вторият признак, че срещу Вас имате токсичен човек. Всичко у комшията е по-хубаво, добре е само там, където ни няма. Завистта наистина може да убие. Тя не дава мира, защото дори и да придобиеш онова, което поражда тази зловеща емоция, винаги има повод за завист. Завистта е вредна най-вече защото не позволява да се оцени дйествителността. Тя всъщност е бягство от реалността, нежелание или неспособност да се приемат нещата такива, каквито са и да се изпита радост.
Критика и обвинения. Е, тук е ясно. Никой не обича да бъде постоянно атакуван с обвинения и критика за щяло или нещяло. Каквото и да направиш не е добре, не е достатъчно добре. Стоиш накриво, спиш накриво, всичко ти е криво. Заради обвиненията и критиката се разпадат повече семейства, отколото поради други причини. Критиката и обвиненията наистина стъпкват другия в калта и го държат там, ама той дори и за това е виновен…
Позицията на жертва. Горкичките те. Целият свят е виновен за всичко, което им се случва, но никога те! Родителите не са родителствали правилно, шефът е гадняр, колегите са интриганти, все някой е виновен за душевния лайнарник, в който пребивават тези хора. Те са само невинни марионетки в чуждите ръце.
Обидчивост. Ако сте контактували с обидчив и мнителен човек, знаете колко е изтощително, защото всяка дума, която кажете се интерпретира като атака срещу тях, дори ако няма нищо общо с тях. Всичко се върти около тях, те са центърът на вселената и тази вселена е в постоянен заговор с всички срещу тях.
Драматизиране. Така де, щом светът е сцена, то тези ходещи токсини са главните герои. Всичко е драма. Спокойният уравновесен живот не е живот. Моля, обърнете ми вниммание, главна роля имам, все пак!
Клюки и интриги. О, не, не ги обичаме, ама кой не е изслушвал поредица от злословия и “добрословия” по чужд адрес, защото няма къде да се скрие? Токсичните хора, обаче, за разлика от обикновените клюкари, не разнообразяват живота си, а водят борба, малко като при пуберите в училище: не сме приятели, защото се харесваме, а защото имаме общ враг.
Вечно прави. Ами да, дори когато не са. Дори правдата да им избоде очите, те пак ще са прави: просто ти, както винаги, не разбираш; ти, както винаги, нищо не знаеш. И не, те не са борци за истината, която изобщо не ги интересува. Те просто искат на всяка цена да са прави.
И при това, никаква отгворност.
Причината за всички тези токсични поведения – а повечето токсични хора имат повече от едно такова, е болезненото его. Толкова болезнено, че тези хора постоянно имат нужда да се самоутвърждават като цоцат енергията на другите по един или друг начин. Това им придава сила, която иначе нямат, усещане за надмощие, което иначе не биха могли да постигнат.
Разбира се, всеки има его, но при нормалните хора то не е проявено. Истински уравновесените хора знаят какво искат, познават и слабостите си, и силните си страни. Но истински уравновесените хора водят и малко скучен живот, затова често попадат в плен на токсични индивиди, които влизат под кожата и омайват, обливат с добрина, за да може да те въвлекат в играта си и да те манипулират както им изнася. И то – без изобщо да мислят, че това е нередно. За такива хора, останалите не са хора, а кошче за боклук, в което могат да хвърлят каквото им попадне, за да разтоварят себе си; разходен материал, от който с лекота ще се отърват, ако няма какво да озтискват от него.
В началото, може да е много интересно да имаш такъв човек за приятел. В началото, изглежда като че ли точно от това имаш нужда, малко лютичко в иначе скучноватата манджа. Но ако сте дори и малко неуверени в себе си, общуването с такъв човек лесно може да стопи жизнените Ви сили. Основното, което токсичните целят с поведението си е да предизвикат чувство на вина у другите. Ето при мен всичко е толкова ужасно…но няма нищо, ще се оправя, не ме мисли…И ти започваш да се чувстваш виновен, че ти е добре, че си щастлив, а на онзи му е зле. Или дотолкова ти писва постоянно да те критикуват, че започваш да се съмняваш в себе си и се питаш: а може би, наистина…Чувството на вина никога не е било добър съветник и токсичните знаят, че това е най-лесният начин да получат каквото искат: вниманието Ви, енергията Ви, времето Ви, здравето Ви.
За съжаление, безсмислено е да се опитвате да накарате токсичния да промени мирогледа си. Най-доброто, което можете да направите е да бягате надалеч от него, като от смъртоносен вирус. Със сигурност пак Вие ще сте виновни за разрива в отношенията Ви, но поне Вие няма да страдате от това.
