Истината
“Честността е първата глава в книгата на мъдростта.” Томас Джеферсън
Йога сутра 1.3. пък гласи:
Tada drashtuh svarupe avasthanam
“Тогава, наблюдателят вижда истинската си природа и това се нарича само-осъзнаване (просветление)”.
Автентичността е ключът към растежа, както и да го погледнем. Не можем да израснем духовно или психологически, ако се самозалъгваме. Няма да стигнем далеч, ако не следваме автентичен метод на практика. Честността се базира на истина и доверие. Нищо няма да се промени, ако съзнанието ни не мръдне към повече осъзнатост, защото съзнанието предизвиква действия и поведение, съзнанието изгражда нашите тела. Мнозина от нас са толкова откъснати не само от самите себе си и телата си, а и от планетата.
Вижда се лесно—мръсотия навсякъде, мръсотия в умовете, мръсотия във взаимоотношенията. Понякога дори е плашещо, защото това отразява душите, телата, същността и липсата на отговорност към тези неща. Все чакаме някой да почисти вместо нас, да ни пооправи, да ни изцели. Всеки от нас си има начини да се само-защити. Някой мъж, например, трупа мускули, за да се чувства адекватно в душата си. Жените пък си правят пластични операции по същите причини. Внушено ни е, че естетиката дава самочувствие и самоувереност, но всъщност тя май по-скоро прикрива емоционалния недостиг.
Има два начина да се самозалъгваме: маската, която носим за пред обществото и историите, които си изграждаме за самите себе си. За да се развиваме и растем е необходимо време за рефлексия. Или се справяме с болката, или я прикриваме като сложим поредната маска.
Болката и страданието може или да ни променят или да ни накарат да продължаваме да бягаме от тях. Хората които растат умеят и не се боят да виждат несъвършенствата си. Както се казва, “Ние не растем, ние остаряваме…” Когато видиш къде ти е слабото място, можеш да намериш начини да поработиш и да го промениш. Някои от учениците ми очакват бързи резултати. Очакват да им дам готови решения. Искат с малко усилия да стигнат далеч. Понякога ми се иска да ги попитам: “Нима искаш някой да те оправи?” Това е лузърско мислене, защото ако няма желание да се разбере мисленето и моделите на движение, които са ги направили това, което са сега, тези ученици рано или късно ще се върнат към отправната точка.
Ние всички си носим изборите с нас. Онова, което правим, когато сме сами рефлектира на поведението ни в обществото. И растежът ни е задушен в зародиша си, защото не сме честни със себе си. Всеки спортист би казал, че една загуба учи на много повече, отколкото победата. Съвършенството не е средство за трансформация, но честността е. Трансформацията е формиране на нещо ново, отвъд онова, което сме имали и имаме или сме. Всяка болка под каквато и да е форма е възможност за промяна и растеж, за разлика от стагнацията, която до никъде не води. Всяко блаженство идва от болката.
Ние всички си имаме навици и модели на поведение, мислене, движение, които—повечето—са просто начини да избягаме от болката, била тя физическа (като слабост, стегнати мускули или травма), психическа или емоционална. Дали става въпрос за ядене на вредни храни, прекалено пиене, прекалени натоварвания или пък пълната им липса, работохолизъм или пък нежелание да се учат по-сложни асани и правенето на онези, които са ни лесни и приятни, става въпрос за едно и същото: това е все стремежът да се избегне срещата с истината за себе си. Но колкото повече избягваме тези неща, потискаме болката, избягваме да се предизвикаме и си клечим в удобното кьоше, толкова тези неща — нашите слабости или дисбаланси – стават по-силни.
Телата ни са толкова очеваден пример за това. Неслучайно в хата йога започваме обучението си—пътя към трансформацията—от телата си. Позволете на тялото си да се трансформира, поемете отговорност, че това е една дългогодишна инвестиция. Можете да започнете с Функционална анатомия на йога или да се включите в курса за учители по йога—и в двата случая това е на първо място процес на само-опознаване. Защото дори да имате всички средства на света, ако продължавате да се самозалъгвате, няма да има никаква полза.
