За тези, които преподават уж-Ащанга
Някои може би ще ме разкритикуват за това. Други ще кажат, че пак съм негативна или се опитвам да критикувам. Ето затова дълго подготвях този пост. От доста време ми накипява и все се въздържам, но темата постоянно напира…Да, пак ще пиша за ОНЕЗИ…
Онези, уж-Ащанга учители, които хал-хабер си нямат от Ащанга. Или са я “научили” от видеа. Онези, които виждат само отделните дървета, но не и цялата гора. Онези, водещи класове по Ащанга, наречени “Ащанга йога”, но нямащи нищо общо с Ащанга, освен някоя и друга поза и/или виняса. Онези учители, които след кратък курс за “учители” са решили, че знаят всичко. Онези учители, които си мислят, че един курс ще им замени дългогодишната практика. Които учат само на теория. Които не учат изобщо или нямат учител. Или които са се втурнали да колекционират имена (на известно учители), за да ги споменат в CV-то си, но нямащи характера да следват някого, за да научат нещо реално. Онези, които решават, че ще преподават Ащанга, защото се търси, но плюят на традицията в името на пълната зала. Онези, които уж искат да преподават и уж са започнали да учат, но “не могат да присъстват”, “не им е удобно”, “имат други планове и ще пропуснат…”
Много още мога да кажа, но ще се въздържа, че мнозина биха се разпознали. Това не е адресирано към никого конкретно. А към типа психика, манталитет и изобщо…
Да, аз самата водя курсове ”за учители”, но никога не съм твърдяла, че един курс прави някого учител. Не съм спирала да напомням, да говоря и пиша за необходимостта на първо място от лична практика, дългогодишна практика, посветена практика, много практика, а курсовете—които и да са те—са само ориентир и допълнение към личния опит. За да се преподава, има нужда от такива курсове, но и да се карат такива курсове с мисълта, че самият курс ще те направи учител също е абсурдно. Йога не е математика, при която можеш да научиш парадигмата на “как да научиш някого” да смята. И да научиш как да преподаваш една асана, пак няма да го знаеш, ако не си се мъчил и потил над нея сам. А за методика и развитието на практиката в годините да не говорим…
Да, тъжно ми е, че под път и над път се предлагат Ащанга йога класове, “2 пъти в седмицата, по 60 мин”, в които очевадно няма как да се преподава Ащанга—и който познава Ащанга системата, много добре знае за какво говоря. Тъжно ми е, че тези Ащанга класове много често се водят от хора, които не са практикували и не практикуват Ащанга. Не са си и направили труда да разберат в какво се състои методът. Не са си направили труда поне веднъж да присъстват на някакво обучение с Ащанга учител. Нека си преподават каквото искат, но защо класовете трябва да се наричат Ащанга?
Като човек, посветил се на традиционната Ащанга традиция, изстрадал много и изстрадващ ежедневно, мъчно ми е. Не, болно ми е, та чак не мога да мълча! Познавам много такива уж-Ащанга учители, на които не съм виждала лицата на нито едно Ащанга събитие (а много стойностни учители се изредиха да идват в България и пак ще идват, а и много местни стойностни учители се опитват да правят нещо за Ащанга постоянно). Същите учители обаче намират времето и енергията да постват редовно в Инстаграм и да събират последователи, да си правят фото-сесии, да планират скъпи йога-ритрийти, дори да развиват собствени брандове….йога и йога продукти. Мнозина от тези учители редовно цитират някакви умни мисли, уж на Буда, уж на Ошо или на Паттабхи Джойс, уж на еди кой си, говорят за “яма и нияма” или още нещо, ама не са отваряли “Йога сутрите” преди да се направят на умни…Но нищо, в Пинтрест има всичко, готово за използване. Както казва една моя приятелка, критикуваща ме за липсата ми на кой знае каква реклама:”Много го мислиш. Влез в Пинтрест, харесай си нещо и го репоствай….”
И не че има нещо лошо в тези неща. Очевадно всички опираме до тези съвременни средства да бъдеш забелязан, защото борбата за оцеляване е безмилостно жестока. Не съм против нищо от гореспоменатото, стига да осъзнаваме какво правим и как използваме каквото там използваме.
Да, приказката ми е за това ОСЪЗНАВАМЕ ли какво правим? ОСЪЗНАВАМЕ ли, че като предлагаме Ащанга класове, които не са Ащанга ние ОГРАБВАМЕ и ЗАБЛУЖДАВАМЕ на първо място хората, на които преподаваме? Ще кажете, ама на хората изобщо не им пука за тези неща, те просто искат да се чувстват добре. Разбира се, но все пак, като учители считам, че сме длъжни да преподаваме онова, което сме научили от нашите учители в традицията…А ако не сме учили с такива или все пак е по-важно да напълним залата, вместо да държим на традициите, поне нека не го наричаме Ащанга…Не говоря за други видове йога, говоря конкретно за Ащанга.
ОСЪЗНАВАМЕ ли, че като не учим самите ние и не практикуваме както си е “по правилата”, ние поставяме в огромен риск учениците си?
ОСЪЗНАВАМЕ ли какви са последиците за цялата йога-общност? Защото много е лесно да говорим как йога е това или онова, или не е това или онова, ама доколко самите ние допринасяме за цялото това шоу и обезценяване на древните учения—ОСЪЗНАВАМЕ ли?
Но връщайки се към уж-учителите на уж-Ащанга йога…Ето кои са основните проблеми, които съм идентифицирала досега:
1. Липса на практика. Прекалено много са онези учители, които започват да преподават без да имат достатъчен опит като практикуващи. В Ащанга без поне 2-3 години ежедневна практика, непрекъсвана във времето нищо не можеш да разбереш за метода, традицията, системата.
2. Липса на адекватно обучение по анатомия и физиология. Да, може да не ни харесва, но болшинството от хората, ходещи на йога не го правят заради духовните аспекти на йога или някаква личностна трансформация. Някои може би стигат дотам след години упорит труд, но нека сме честни, в началото повечето “ходещи на йога” го правят заради физическите качества, които се развиват, заради тялото, здравето, модата, тренда. И след като ще се занимаваме с телата на тези хора (а и особено, ако искаме телесната работа наистина да бъде средство за трансформация и духовно развитие), необходима е доста солидна подготовка по функционална анатомия и физиология, асана-познаване, познаване на ограниченията на тялото и как да се работи с тях. Повечето учители от гореспоменатата категория нямат такава и това е пагубно.
3. Липса на опит с физическите асистенции. Да, става модерно да се асистира, но ако не си го учил…Изглежда лесно да натиснеш някого тук и там, но всъщност физическите асистенции изискват дълбоки познания за асана, енергетиката на асана, анатомията, методиката и взаимосвързаността на различните аспекти на практиката…Да не говорим за психология и етика…(Виж т.1 и т.2) И да, ще прозвучи като реклама, ако кажа, че Ащанга Йога България предлага такива обучения. Ще прозвучи като самонадеяност, ако кажа, че тези обучения са доста сериозни, развивани цели 15 години и продължаващи да се развиват стъпили на много опит…Но казвам това, осъзнавайки, че тези обучения не са всичко, те са едно добро начало и насока в каква посока да се развиваме и като практикуващи, и като желаещи-да-бъдем-учители…
Не, не написах това, за да си напълня залата или курсовете. А защото много бих искала Ащанга йога да достигне до повече хора. Защото Ащанга променя, изцелява, трансформира и тялото, и психиката, и духа. Знам го от личен опит. Към всички учители, преподаващи Ащанга йога или желаещи някой ден да преподават…Излезте от медиите и посветете времето си на практика, с опитен учител най-добре. Учете с някой, който практикува повече от 5 години—и то не спорадично или “днес хатичка, утре Ащангичка…” Учете с онези, за които Ащанга е всичко и не разводняват ученията си със спорни теории и залитане по добре звучащи съвременни “йога-смутита”…Доверете се на един учител, посветете му се, дайте си времето да бъдете достатъчно дълго с него, за да разберете на какво има да ви научи…И грабвайте всяка възможност да учите Ащанга!
