Откъде този интерес към соматиката?
Моят интерес към соматиката не е от вчера. Всъщност той се появи дори по-рано от интереса ми към йога. Тогава тъкмо бях пристигнала в Ню Йорк и вече танцувах интензивно. Но бях на 31 години и постоянно си мислех, че вече е късно за танци, изпуснала съм влака, както се казва.
Но една от учителнките ми по съвременен танц, Те Перез, преподаваше джирокинезис…Не, че нещо ми говореше, но методът ми отвори очите за всичко, свързано с качеството на движение. Оказа се, че има начин да върна младостта в движенията си…
По-късно в йога вплетох знанията и опита си от соматиката, това беше и е моят основен интерес, защото йога е вид соматика до голяма степен. Но какво е всъщност соматика?
Терминът е въведен от известния американски проф.д-р Томас Ханна, който всъщност е бил професор по философия. След като учи и неврология, Ханна стига до идеята, че всички опитности и изживявания на човека водят до двигателни модели в тялото. С други думи, всичко се изживява чрез тялото, а повторяемите изживявания създават и навици на движение.
Разбира се, йога също адресира тези неща, но пътят е труден, бавен и изисква много отдаденост. В първите ми години на преподаване на йога, като че ли нещата се случваха – за мен и за моите ученици. Но от тогава минаха години и подходът към йога се промени. При мен идваха все повече и повече хора, които имаха изключителни затруднения в йога, заради обездвижването, навиците, начина на живот, липсата на време, начина на мислене. Все повече и повече вмъквах соматиката в преподаването си.
И за да не се разпростирам надлъж и нашир с личната си история, която не е много интересна, нека дам пример как се случват нещата.
Неотдавна към мен се обърна моя приятелка-танцьорка, която си беше изкълчила глезена. Това е често срещана травма сред танцьорите, но разбира се, не само танцьорите си кълчат глезените. Очевдно, докато глезенът е подут, малко какво може да се прави, но след това беше време за работа.
Тъй като в работата си аз се фокусирам върху невро-мускулните модели, обикновено наблюдавам за модели на ограничено движение в цялото тяло. Травмата може да е в глезена, но цялото тяло реагира и се нагажда към нея. Компенсаторните модели на движение се проявяват като асиметрии в структурата и функцията, например единият хълбок ще е по-висок от другия, единият крак ще прави по-дълга крачка и такива неща. Освен това, при танцьорите има разлика и в отвореността на стъпалата им: приятелката ми усещаше, че и двете стъпала сочат точно напред, макар едното да беше отворено много повече навън. Тази разлика между вътрешното усещане и външната организация е онова, което трябва да адресирам. И това е онова, което в йога се случва по-трудно (а защо е така малко по-нататък).
Тези разминавания между вътрешното усещане и въшната реалност могат да костват много не само на танцьори или спортисти: предразположеност към травми, изкривяване на скелета, натрупване на хронично напрежение в определени мускули…За професионалните тенцьори и спортисти, това може да е фатално.
Соматиката адресира сетивно-моторната амнезия (Ханна), която се изразява в намалена функционална връзка между мозъка и тялото. Ако усещането е слабо или съвсем няма такова, и функцията на мускула и контрола са много слаби.
В случаите с изкълчване на глезена, виждам липса на функционален контрол отстрани на торса – косите коремни, широкия мускул на гърба и правия коремен мускул. Когато тези мускули са по-слаби от едната страна на тялото, липсва ефективна координация в мускулите на таза, бедрата и стъпалата. Когато едното стъпало е по-обърнато встрани, причината често е разлика в мускулния тонус на седалищните мускули. На още по-дълбоко ниво, може би има разлика и във функцията на псоаса и тонуса на илиакуса от едната страна. Скъсяването на косите коремни може да повдига единия хълбок по-нависоко от другия, скъсяването на широкия мускул на гърба и правия коремен мускул може да допринасят за усукването на таза или наклона му назад или напред. И може още да продължа по веригата…Но стига толкова, че сигурно свят ви се е завило! Това е само пример как нищо не остава изолирано и завлича цялото тяло.
Соматиката на Т. Ханна работи предимно с три рефлекса на тялото и описаното тук е пример само за единия от тях – травма рефлексът. (Описвам и трите по-подробно в “Остаряването е въпрос на избор”)
Рефлексите са на суб-кортикално, подсъзнателно ниво и единият обхваща мускулите отпред на тялото, другият отзад, третият – отстрани. И трите рефлекса силно влияят на тялото и имат сложни и сериозни последствия. Но с две думи, повтаряйки се, те карат мозъка да си създаде навици на съкращаване на мускулите. В случая с глезените, тези неща допълнително биха могли да разпределят тежестта на тялото неравномерно върху стъпалата, например повече върху петата, отколкото върху възглавничките на пръстите или обратното, а това също може да е рисков фактор за травми на глезена и неговата нестабилност.
И макар по сертификатите ми да пише “movement therapist” – т.е. двигателен терапевт, когато работя мен ме интересува обучението на клиента ми, а не терапията. Защото в соматиката, терапията е следствие от обучението на мозъка да реагира различно от това как е свикнал. Обучението в соматиката има за цел повече усет и контрол, които дават нови, по-ефективни възможности за движение.
За глезените, например, вероятно ще започна с центъра на тялото и ще се движа към периферията, адресирайки мускулите отпред, отзад и отстрани, за да повлияя на мускулната функция от центъра навън. Ще продължа и надолу по краката и ще адресирам противоположното рамо, което най-вероятно също участва в компенсациите.
Разбира се, тук прилаганите техники са от значение. Нервната система първо трябва да “усети” стягнето на мускула, а след това бавно да се освободи мускула от контракцията, което премества несъзнатлното на съзнателно ниво. Докато извършваме тези неща с моите клиенти, наблюдавам за потрепвания, неволни стягания и дърпания на мускулите, които издават липсата на връзка между мозъка и мускула. Тогава помагам движението да се извърши максимално плавно или връщам движението до момента, когато се появява колебанието, за да го освободим бавно отново. Това е начин да се “рисетне” нервната система, да се тестува и отново да се рисетва, докато се изгради нов модел на съкращение. А новото движение след това трябва и да се интегрира в нервната система.
Нещата не са сложни, но далеч не са лесни. Както и в йога, първата трудност е самото внимание. Втората са навиците ни. Хора с резки и прибързани движения, сковани мускули или свикнали просто да се движат малко джаста-праста, ще имат трудности сами да си наложат бавното и фокусирано темпо за движенията. За такива хора, телесната йога не е от най-подходящите натоварвания докато не се изгради поне някакъв контрол и фокус. Освен това, в йога позите се задържат, а това не е нещо, което пре-обучава нервната система. Нервната система обича движението.
С тази цел създадох курса “Остаряването е въпрос на избор”. Вярвам, че всеки има нужда от нервно-мускулно рисетване и поддръжка, затова курсът е подходящ за всеки, независимо дали спортува или не. Вярвам, че подходът в соматиката може да помогне да адресираме по-ефективно собственото си напрежение, създадено от стреса или претоварване, да изграждаме по-леки и красиви движения, да имаме повече резултати в йога, спорта или танците, да поддържаме тялото си младо, да усещаме повече и по-реално себе си. При затруднения или желание за повече прецизност и задълбочена работа, предлагам и индивидуални занимания.
Погрижете се за себе си, никога не е късно.