Обучението на учители – митове и реалност

Сигурно си мислите, че е странно да пиша за такива неща, защото да, провеждам такива обучения. Това, което ще кажа обаче няма предвид да категоризира тези или онези обучения, нито да се впуска в обсъждане дали трябва да ги има или не.

Хората ще започват да преподават със или без курсове. Със или без курсове те могат да бъдат сериозно осъзнаващи отговорността си хора или пълни въздухари, превръщащи духовното богатство в цирк. Със или без курсове има хора, които искат да знаят и да се развиват и такива, които преследват дипломите, славата и колекционират медали, но не преследват знанията. Със или без курсове, нещата едва ли ще са по-различни.

Но тъй като ми е писнало да ми задават тъпи въпроси, писнало ми е от претенции без покритие, от претенции с покритие, които обаче си остават само претенции, от повърхностното отношение, самозаблудите и какво ли още не, има неща, които всеки трябва да знае и да си даде равносметка – сам на себе си. Йога е наука за самите нас си, все пак.

Ето митовете развенчани:

1. 200 ч обучение не Ви прави учител. Да,да. Не защото курсовете не струват, а защото и най-подробният и задълбочен курс е само един курс, който в повечето случаи не продължава повече от година, а това е нищожно време за натрупване на личен и професионален опит. И 500 ч няма да ви направят учители, нито пък милион часове – ако ги карате формално, колкото да се каже, че сте изкарали някакъв курс. 200 ч обучение е наистина само върхът на айсберга, първите стъпки, като да завършиш първи клас. Не е кой знае какво.

2. Повечето курсове по света и у нас не Ви сертифицират. Няма такова нещо поне в йога. (Май само Айенгър сертифицират, но не знам какъв им е маханизмът). Макар Йога Алайънс да „регистрира“ курсове и изкарали такива курсове учители, Йога Алайънс не „сертифицира“ и регистрацията към тях няма кой знае каква тежест, освен с рекламна цел. Поне няма никаква законова тежест нито у нас, нито по света, макар някъде да изискват такава регистрация, за да Ви наемат на работа.

3. 200-300-500 или колкото си там искате часове не могат да Ви заместят личния опит. С други думи – иска се практика. Ако спрете да практикувате заради някакво обучение или (много често) преподаване, значи сте пълна нула и сте си загубили времето. Ежедневната практика по време на курса – какво говоря – оттук нататък – е най-доброто Ви обучение. Ако не сте готови за такива ангажименти пред себе си и хората, които ще обучавате, помислете си сериозно дали аспирациите Ви имат основание.

4. Защото не можете да преподавате нещо, което не сте научили. Ама не на теория, а минало през Вас, тялото Ви, ума Ви, емоциите Ви. Мнозина успяват да си втълпят, че знаят и могат да преподават, ама откъде ще дойдат тези знания, ако нямате опит? Ще бъдете добри учители само, ако сте минали по този път, водили сте борба, преодолели сте го. Едва тогава ще знаете как стават нещата.

5. На теория има много правила – за постановка, за методика и за какво ли не. Ама на практика нещата са много по-различни. Усещанията и разбиранията на всеки ученик се променят заедно с промяната на тялото. Освен това, всеки е различен. Няма по добро място да се ориентирате в този хаос, ако не идвате на Майсор часове. Няма друг начин. Което пак ме връща към опита, личният опит, изживян, изпотен, изплакан на постелката. Как ще се научите да преподавате, ако не сте минали през мелачката сами? Как ще знаете аджъстмънти, като никога не сте ги усещали върху себе си в реално време? Да, аз ще Ви ги покажа, но няма да ги знаете, ако не сте ги практикували като ученик (да Вви наритат задника, все пак образно казано).

6. И да, има огромна разлика между стил йога и традиция. Ащанга не е стил йога. Стиловете са съвременните измислени адаптации, олекотени за повече посещаемост. Традицията има история, поредица от учители, начини, по които се случват нещата. Само това, че знаете всички пози от Началната серия Ащанга и ги можете не означава, че познавате традицията или че сте ащангист, а още по-малко, че можете да преподавате. В много студия уж предлагат Ащанга, но 2-3 часа водени практики не е изобщо Ащанга, нищо, че може би се правят почти всички пози. Да, същината далеч не е в това и не е сериозно да се твърди, че това е Ащанга.

7. Няма никакво значение къде сте учили, как се нарича курсът и други такива неща. Но има значение кой ви е бил учител и кой е неговият учител. Най-доброто е да си намерите учител и да учите от него, като практикувате ежедневно с него. Да, знам, че не всеки има такава възможност поради липсата на учители, но ако сте сериозни винаги ще намерите начин. Няма как да бъдеш учител, ако не си бил и не останеш завинаги ученик.

8. Никой никога не знае всичко или достатъчно. Ако пък си мислите, че знаете достатъчно, значи още по-малко знаете. Изкарвате курс и обучението Ви спира дотам. Хайде, моля ви се, слезте на земята и не заблуждавайте хората!

9. Не, от йога няма да забогатеете и дори може би няма да успявате да си покривате сметките. Малцина са късметлиите, които успяват да се издържат от йога. И честно казано, колкото сте по-отдадени на йога, колкото повече навлизате в това и колкото сте по-сериозни, толкова по-малко ще печелите. Най-прекрасните учители, които познавам не са в Инстаграм или ФБ, едва връзват двата края и постоянно правят огромни жертви, заради призванието си. Да, сериозната йога далеч не е лукративен бизнес. Изобщо не е бизнес. Точка.

10. „Напреднал“ и „напреднала йога“ няма нищо общо с трудни и завъртени йога пози. В Ащанга има много такива пози и голяма част от практикуващите са се вманиачили да ги могат и да се фукат, че ги могат. Но на никой сериозен йога не му пука дали можете Карандавасана, Титибасана или някоя друга префърцунена-асана. Наистина. Абсурдните телесни форми далеч не означават мъдрост, знание, усещане, осъзнаване, личностен интегритет и т.н. Не означават и че човекът, правещ ги, умее да преподава и ще Ви научи на нещо, което има реално значение. Така че кой колко бил напреднал е губене на време и суета. Многото лайкове в соц-медиите също не означава пълна зала или много ученици или опит.

11. Не, в края на един 200 ч курс няма да сте готови да преподавате. Ще имате знания и малко опит, но още дълго ще се лутате и препъвате – както казах, просто трябва да си минат годинките и да натрупате опит. Желателно покрай някой учител (най-добре този водил програмата за обучение), от който да продължавате да попивате ежедневната мъдрост и подход, които ще внесат яснота в книжните знания, които може би имате. Не го казвам, за да откажа някого от такова обучение. Казвам го за да сте много наясно, че това е само първа стъпка, която да Ви даде тласък за учене по-нататък, да Ви ориентира във всичко, което Ви предстои и време сами да си дадете равносметката дали сте готови да поемете по този път.

С други думи, надявам се да Ви вдъхновя.

Сигурно мога да изреждам до утре, но това са нещата, които постоянно обяснявам и мисля, че всеки трябва да знае. Аз също обучавам „учители“ и естествено искам групите ми да са пълни, за да мога да продължавам да уча, да практикувам и да споделям опита си. Но се надявам повечето – всички, които са решили формално да карат такъв курс наистина да идват с яснотата, че учител – поне в йога – не се става с курс, два курса, сто курса. Йога е най-вече опит и мъдрост, а тя се трупа постепенно в продължение на целия ни живот. Искрено се надявам, моите обучения да допринесат за този процес.

Но той няма край.

Затова аз практикувам всеки ден. Имам учител. Изобщо не ми е лесно и правя много жертви. Уча. Постоянно. Не защото някой го изисква от мен, а защото знам, че нищо не знам или поне не достатъчно. Никога няма да знам достатъчно.

И, моля ви, ако сте карали курс при мен преди сто години, а после сте спрели да практикувате, да учите и да се развивате (а и не съм Ви виждала скоро, макар че може би преподавате някъде), не ме наричайте Ваш учител. Не съм.

И ако не водите Майсор, не наричайте това Ащанга, нищо че може би правите всички асани от серията. Нека бъдем сериозни, нека не плюем на традицията, нека бъдем реални и честни първо пред себе си.