Цуни-гуни, мир и ом

Като всеки човек, и аз всекидневно се запознавам с нови хора, повечето от тях, незнаещи, че се занимавам с йога. И когато стане на въпрос, един от най-честите коментари е: “Е, ти затова си толкова спокойна (във форма, разтегната)…”Понякога, наистина се чудя, какво ли си мислят хората, когато им кажа, че се занимавам с йога? Едва ли някой има реална представа какво точно е онова, което правя, докато те спят. Или си пият сутрешното кафе…

Вероятно, повечето хора си представят как седя в Лотос, напявам мантри, дишам, озарена от вътрешното си слънце (тъй като другото, истинското, не е изгряло още), после правя някое и друго разтягане и релаксирам в Шавасана с блажена усмивка, която после цял ден не слиза от лицето ми. Оммммммм-ъъъъъъъъ, ама не точно.

Истината е, че това дори и да го има, е много малка част от практиката, но пък за другите създава някаква много комфортна картинка. Ащанга йога, обаче, си е яка работа. Няма нищо общо с ароматни пръчици, напяване на Ом до умопомрачение и леки разтягания, колкото да не е без хич…(Не че не обичам ароматните пръчици!) Ащанга йога няма нищо общо с “глезенето”, което може да получиш в някой спа-център, към чиито услуги някои хора причисляват и йога. Целта на йога не е и никога не е била релаксацията. Още повече—глезенето и угаждането. Да, след дълги години яка работа, наистина ставаш по-спокоен, ама не защото си лежал всеки ден по гръб, визуализирайки си Карибски остров с бели пясъци и изумрудено море…Била съм на Карибски острови, видяла съм ги и—честно—визуализацията им ме напряга. Щото не мога да съм там сега.

Но и друго да си визуализирам, душевното ми равновесие не се дължи на това. Да, в повечето дни, практиката ми наистина ме кара да се чувствам по-отпусната накрая, но не защото е релаксираща практика, а защото аз не съм напрегната, докато практикувам. Но има дни, когато същата практика ме изнервя и изобщо не ми се ще да я подхващам.

Когато говоря за йога с хора, непрактикуващи йога, има два вида хора. Едните искат да е релаксираща йога, а другите—да е по-физическа, като да се поизпотят. За тези с мераци за релаксираща йога, ясно. А за тези, които си мислят, че йога е нещо прекалено лесно или недостатъчно натоварващо винаги им казвам, че след цял живот, минал в спорт, триразови тренировки, тичане, фитнес, аеробики, танци и много, много пот, няма по-физическа дисциплина от Ащанга йога. И в същото време, по-успокояваща неспокойните умове, духове, емоции и нерви. Няма друго, което съм правила, което толкова много да ме е изпотявало и няма друго, което да ми е дало толкова много полза физически и психически като Ащанга йога.

Ащанга йога е метод на упорит труд и дисциплина, чиято цел е изчистването на тялото и ума, посредством физическа практика и контрол над дишането. Физическото изчистване и балансиране, заедно с контрола над дишането изчиства и балансира ума. Крайната цел на йога е да се избяга от умствения боклук и неспокойствие—”да спрем ума си от вълнения и колебания”. Ащанга йога се отличава от повечето “йоги”, превзели йога-пазара още в годините на хипитата със стремежа им да”избягат” от реалността, защото Ащанга е стъпила здраво на земята и се базира на нещо много честно и реално—тялото.

В практиката на Ащанга йога няма никаква неясна езотерика или непонятна екзотика, която си остава само това—екзотика, чешеща желанието ни да сме по-така от другите. Ащанга е истинска и затова не заблуждава никого. Или я правиш или не. Тя не е бягство от нищо, точно обратното. Още от първата практика ти се налага да си отвориш очите и да видиш всичките си кусури. Не можеш да се самозаблуждаваш, няма да се получи. По този начин, всеки ден разбираш нещо за себе си малко повече. Не можеш да достигнеш никакви нирвани, истински Аз и каквото и да било там, без да познаваш себе си. Когато видиш собствените си модели на телодържане, движение и постепенно—мислене , едва тогава можеш да видиш отвъд тях какво си наистина. Това, в крайна сметка, му викат просветление (себе-осъзнаване, себе-реализация). Ащанга йога, разбира се, има огромна полза за здравето, а и е най-добрият “фитнес” от гледна точка развиването на гъвкавост, сила, издръжливост, подвижност, баланс, контрол….

Но нищо от това не е целта на Ащанга. Паттабхи Джойс е казал, че “Тази йога не е упражнение. Та е да покаже на душата накъде да гледа.” Днес, йога често се рекламира като средство за релаксация, хапче против стрес или приятно прекарано време. И да, практиката Е приятно прекарано време. И да, в крайна сметка, ставаш по-спокоен и устойчив на ударите на живота, защото мислиш различно. Но да се стигне дотам е упорит труд. Не ставаш по-спокоен, защото един час три пъти в седмицата си слушал мантри или гласа на инструктора, мирисал си тамян или си се зорил да се наведеш с главата до коленете.

Де да беше толкова просто! В Ащанга не очаквайте да ви кажат да си представите, че сте “яхнали розово облаче” или “че сте леки като това розово облаче” или да усещате като че ли “многоцветна дъга излиза от гърдите ви”… За сметка на това, в един традиционен Ащанга йога клас ще получите един много мощен и действащ метод, който обаче зависи от вас да прилагате. Да, всичко зависи от вас. Защото йога е за вас. Никой не може да ти направи каквото сам си направиш.

Всеки МОЖЕ да практикува. Въпросът е, а дали всеки ИСКА да практикува? Моето усещане е, че повечето идващи за първи път на йога, искат някой нещо да им направи—да ги поразтегне, да ги порелаксира, да ги поглези и поухажва…Няма лошо. Но в това промяна няма. Това няма да ви изцели и няма да успокои умовете ви. Дори напротив. Този подход по-скоро ще ви направи по-искащи, по-очакващи, по-мислещи си, че го заслужавате, защото… Както се казва: GET OVER YOURSELF! (По нашему: Я, слез на земята!) Не че не се грижа за учениците си и не искам да им е комфортно.

Но грижа и глезотии са две различни неща. Обичам всички хора и искам да им помогна. ЗНАМ, че мога да помогна повече, отколкото те си представят или очакват. Затова, вместо облачета, цуни-гуни и сладки приказки, им давам Ащанга. Миналата седмица, в едно интервю по телевизията, водещата ме попита, какво ще посъветвам онези, които искат да започнат да практикуват Ащанга, откъде да тръгнат? Отговорих с това, което винаги съм казвала и пак ще кажа тук: заставайте на постелката всеки ден, следвайте метода и вижте какво ще стане.

А ако някой все пак усети, че нещо като дъга му излиза от гърдите или са му пораснали крилца…Обадете ми се. Познавам добри лекари, които ще ви помогнат.