Учителските курсове не са това което си мислите, че са

Да, да, правилно ме чухте. Нищо, че аз самата водя такива курсове. Преподавам с искрената вяра, че такива обучения са необходими, защото онова, което се случва по студията направо ми блокира мозъка. А и—честно—кой ли ме слуша? Кой ли ме чува?

Разбира се, че както казва моят първи учител Дейвид Свенсън, по-добре е да преподаваш, знаейки нещо, отколкото да преподаваш, не знаейки нищо. Колкото тъпо и абсурдно да звучи, много учители днес започват да преподават без да разбират онова, което преподават. Не съм и много сигурна, че повечето от тях искат да бъдат учители…

Не, наистина. Ето че вчера отново, за кой ли път, провеждам разговор от сорта: “Интересувам се от тези двудневните курсове…ама професионално, за какво става въпрос?” Обяснявам, че това са въвеждащи в Ащанга семинари за съвсем начинаещи…”Ама аз се интересувам професионално…” Добре, казвам, ако Ви интересуват учителските курсове, това е друг въпрос. “Да-да, точно това имах предвид”. Търпеливо обяснявам, че е най-добре първо да се дойде поне веднъж на практика и там ще видим…”А с карти Мултиспорт работите ли?” Не—търпелива съм—не работя и нямам желание. Не ми трябват хора, идващи заради авантата…. ”Ок, да, май по-добре да дойда някой ден на практика…” Някой ден? А се интересуваш професионално? Нещо не ги разбирам аз тези неща.

Разбира се, за един отдал се на практиката Ашанги (или йоги по принцип) един такъв разговор е абсурден. Който иска да учи нещо, просто отива и го учи, което в йога означава—идвай на практика ежедневно и трупай опит. Но не, нещата са много по-различни и няма сила на света, която да промени този начин на мислене.

Очевадно, учителски курсове се предлагат на първо място като начин за задълбочаване на практиката. Още по-очевадно е, че рано или късно, ако си отдаден на йога, започваш да искаш да знаеш повече, да разбираш по-добре, да отидеш по-надалеч. Много ученици просто не намират друг начин да навлязат по-надълбоко в практиката си и подхващат учителски курсове. За такива хора това е и добре и не съвсем.

В края на краищата, предлагат се и много семинари, работилници, интензивни обучения, йога-лагери…Само дето там го няма етикетчето “учител” и интересът е слаб. За българина, който все търси келепира, “задълбочено изучаване” без някакъв сертификат на края няма стойност. За какво ще инвестира време и пари? За себе си? А това, моля, какво точно значи?

Та ето някои неща, които е добре да се знаят за учителските курсове:

Повечето курсове покриват минимума 200 часа, изисквани от организации като “Йога Алайънс”, но 200 часа са само първите стъпки. 200 часа ще научат някого на йога? Че и да преподава? Сериозно? Нали никой не вярва в това? 200 часа са като да завършиш начално образование. Нали никой не си го слага в резюмето? Пък ние се кичим с тези 200 часа, като че ли те са 5 висши образования…

Но и висше образование по йога да завършим, нима то гарантира нещо? Образованието не е направило никого специалист. Нищо не може да замести практиката. Което ще рече—ами да, практикувайте. Всеки ден. Неуморно. Години. Много т.нар. учители спират да практикуват, защото “преподават”, или нямат време, или “практикуват, докато преподават”. Наистина, ай-стига бе, сериозно? И да, честно, нищо не може да замести годините практика. Опит се добива….ами с опит.

Колкото и да ни се иска, не можем да преподаваме нещо, което сами не знаем. Имам предвид, наистина знаем, защото сме го изживели. Теорията е ала-бала по сравнение с онова, което ти се разкрива при ежедневна практика, години и години наред. Разбира се, винаги можеш да се самозаблуждаваш, че знаеш или можеш нещо, но…опитът е най-добрият учител, а опит не се добива с желание да имаш опит. Ха и логиката е, че колкото повече трудности срещаш, толкова по-добър учител имаш шанса да станеш. Как иначе ще знаеш как да помогнеш, ако сам не си се сблъсквал с трудности?

Всички онези неща, които учим за алайнмънта са само ориентири. Същината се разбира—хм, ами да, пак от опит, много опит. Затова е много по-лесно да учиш някой, който нищо не знае, отколкото пишман учители, които вече са си втълпили какво ли не и интуицията им е вече закърняла. Един начинаещ го караш сам да открива за себе си и разбирането му за алайнмънта ще се развива паралелно с развитието на тялото. Един кандидат-учител започва да учи правилата за алайнмънта на сухо и с целия багаж в главата си, а после се вкопчва в тях, защото “ги е учил”. Така отново пропуска същината заради правилата.

И да, нещо, което усещам, че убягва на мнозина. Има огромна разлика между стил йога и традиция. Когато стане въпрос за стил йога по-скоро се има предвид начина, по който някой си интерпретира дадена традиция. Самата традиция—онзи lineage– си има история и поредица от учители, които са предавали традицията на своите ученици. Ащанга е традиция. Само това, че се знае последователността от асани в началната серия не означава, че се познава традицията. Нито прави някого способен да преподава ащанга йога. Как се преподава ащанга се учи обикновено от опит—от практикуването с учител, а не от интернет или книга. Затова, ами да, практикувайте с учителя си дълго. Бъдете ученик преди всичко и си останете такива.

И разбира се, че сериозната йога няма нищо общо с трудните пози. Наистина, на кого му пука за това? Това, че някой може нещо сложно, защото е природно надарен, още не означава, че го бива за учител или познава традицията. Или че разбира от йога или че е станал йоги. Изобщо, хайде да слезем на земята и да си признаем, че колкото повече такива неща си мислим, толкова повече същината на йога ще ни убягва.

И не на последно място, изобщо не си мислете, че като започнете да преподавате ще станете звезди или богати. Дори напротив. Добрите учители—истинските учители—често не са от най-популярните. Те работят, за да помагат и не им дреме дали “залите” им са пълни или не. Пълна зала не означава добър учител, означава просто добър бизнесмен или пи-ар. Но учител? В крайна сметка, добрият учител няма време за пиарщини и други неща, защото той практикува и отдава времето си на учениците си. А за богатство…хм, с йога не само богат не се става, а и трудно се преживява. Самата йога налага лайфстайл, чрез който няма да забогатееш със сигурност. Освен, ако не превърнеш йога в бизнес, което плюе на всичко, което си учил…

О, и да, ако си мислите, че знаете всичко, значи нищо не знаете. Каквото и да сте учили, нищо не знаете. И честно, мен лично изобщо не ме впечатляват нито стойките на ръце, нито Капотасани и т.н…С други думи, ако в някой момент Ви хрумне, че знаете достатъчно и няма нужда повече да учите, свършени сте. Най-лошото на учителските курсове е когато оставят впечатление, че като ги изкараш ще знаеш всичко или ще си готов да преподаваш. Няма такова нещо. Ученето в йога няма край. Самата йога е път без крайна спирка. И затова аз продължавам да уча и ще го правя винаги.

Продължавам да практикувам и да слушам учителите си. Продължавам и да напомням, че учителските курсове не са за производство на инструктори, а за лично развитие, само началото на един много дълъг път. И ми става мъчно, когато пътят свършва без да е започнал…

П.С. Да, записвайте се на учителски курсове, за да разбирате повече и да практикувате с повече яснота и дълбочина. Практиката е най-добрият учител…