Съзнателно намерение чрез стъпалата
WTF? Добре де, аз го разбирам и то много добре, все пак съм бивш танцьор…Шпиц, контра и полу…няма какво да ме изненада. Но когато изръся нещо такова по време на практика, получавам празни погледи. Демек, какви ги говориш? Но истината е, че всичко започва от там. От стъпалата. Винаги съм го казвала и няма да се уморя да го повтарям.
Е, да, аз си имам фетиш към стъпалата, щото нали така моите са си криви и аз нали разбирате, цял живот ги виня в провалите си. Но тази дрънкала-мрънкала психология изобщо не променя факта, че стъпалата са нашата основа. Перфектни или по-скоро не, има защо да им обръщаме постоянно внимание. Дали стоим, вървим, бягаме, седим или сме ги вирнали във въздуха, без стъпалата си не можем. Само си помислете: те имат 26 кости, 33 стави и над 100 мускула само от глезена до пръстите!
Но стъпалата са си уникални по много други причини и начини. На първо място, те са нещо като енергиен епицентър—от там енергията влиза и излиза през нас на първо място. Самастити, някой? Да, затова практиката започва в Самастити. Стъпалата са събрани, енергията се събира и става пълна. Затова сме в сама-стити—равновесно състояние, сиреч всичко ни е в равновесие: тежестта, тялото, умът, емоциите. Само дето не е толкова просто. Начинаещите (а и не само те) почти не забелязват стъпалата си. Като че ли те не са част от тяхното си тяло, а някакви ненужни придатъци. По-късно, когато практиката стане малко по-сложна, се оказва, че тези придатъци направо пречат—я се закачат някъде, я се сюрнат по пода, я висят безчувствено и развалят гледката… В Самастити започваме и Самастити изпълняваме доста пъти преди да си помислим дори да седнем на земята. Пък и имаме фундаменталните асани—все на крака, барем ни научат как да стъпваме и какво да правим с тези придатъци…
Не, сериозно, не се шегувам. В много от позите едното или и двете стъпала не се виждат и тогава съвсем става мазало, а после се чудим откъде са ни дошли болките в раменете или гърба…Да, да, точно така. Правете си Чатурангите и навежданията назад без да използвате или усещате стъпалата си и вижте какво ще стане. А като ни заболят раменете и гърба, обръщаме на раменете и гърба още повече внимание, още по-малко мислим за стъпалата и…
Не ги разбирах аз тези неща в началото, просто исках да не стъпвам криво и да мога а се задържа на полу-палец…Но о, чудо—колкото повече обръщах внимание на стъпалата си и какво правя с тях във ВСИЧКИ пози, толкова по-силна ставах, а и някои болежки наистина ме напуснаха. Наскоро дори и тези в раменете. По принцип в йога използваме две основни позиции на стъпалата—контра-шпиц (ака дорзифлексия) и шпиц (или иначе плантарна флексия). В някои асани е необходим контрашпиц, за да се активират нужните мускули, в други—шпиц. Но има и трета—т.нар. полу-шпиц с обтегнат глезен, но стърчащи (флексирани) пръсти. Контрашпицът е ясен—когато стоим сме в “неутрален” контрашпиц—т.е. искаме не искаме, стъпалата са си на земята плътно притиснати към нея. Когато седим възпроизвеждаме тази позиция на стъпалата—петите силно бутат напред, а пръстите теглят назад към нас. Но това е неутрално, защото е естествено. Макар да не се отдава лесно. По-активна дорзифлексия се изисква в пози като Уткатасана, Вирабхадрасана, Пашасана, където коляното минава пред глезена. Шпицът е обратното—пръстите теглят напред, но всъщност не опира само до пръстите. Който е играл балет сигурно знае, че още в началото ни учат как да си шпицоваме стъпалата—че тегленето всъщност е още от глезена и изисква право, обтегнато коляно…Но като си гледам учениците и как си подвиват пръстите без никакво участие на глезена, явно не са им ясни тези неща. Да де, няма откъде да са им ясни, ако не са се отбивали в залата по балет. Но пък без добър шпиц, ще се свличаме в обърнати пози, където именно шпицът ни дърпа нагоре от земята.
Най-очевадна е слабостта в краката при балансите на ръце—усещаме тежестта си върху ръцете и насочваме всичките си усилия и внимание към ръцете и раменете, а за краката не се и замисляме, че дават половината сила. Именно там ни е необходим шпицът, който ще ни повдига, повдига…Бакасана? Титибасана? Маюрасана? Пробвайте, ако не вярвате.
Но има и други пози, където липсата на шпиц може да ни изиграе лоша шега—повдигането, усещано в балансите на ръце, всъщност е дърпане на целия крак от таза още…което на практика създава пространство и дължина в кръста, а това очевадно ни е нужно в навеждания назад против гравитацията, като Данурасана, Шалабасана и други подобни. Те са трудни неслучайно, и са във Втора серия, пак съвсем не случайно.
И ако шпицът е проблем, какво да кажем за полу-версията му? От една страна, тя е малко по-лесна, защото поне се избягва това подвиване на пръстите в кошмарния шпиц, от друга, ако шпицът не включва глезена, полу-шпицът ще е също проблем. Бутането с възглавничката на палеца напред, докато пръстите теглят назад си е доста сложно, като се замислиш. Освен ако не си стоял на пръсти с часове всеки ден. Една от учителките ми по балет често говореше за “бисквитени” стъпала. Да, това е една четвърта позиция на стъпалата и аз със сигурно имах “бисквитки” в края на краката си, след като се върнах към танците след години спорт. Бисквитените стъпала всъщност не е никаква позиция—това са стъпала, които просто си висят безжизнени като окончания на краката: при някои те са като меки торбички, при други—като засъхнали парчета хляб. Първото вероятно е от липса на сила в стъпалата, второто—от скованост и липса на гъвкавост в глезените.
И какво, по д….е е общото с нашите намерения? Ами именно нашите намерения правят стъпалата ни такива, каквито са—меки и безчувствени или сковани и сухи. Именно стъпалата съживяват всичко, в тях е силата, но за да се справят, те имат нужда от нашите наставления. Стъпалата събуждат краката, а те пък започват от…таза. А той, както знаете, влияе на гръбнака и т.н.
Та, наистина, всичко започва от стъпалата. В някои асани се иска определена позиция на стъпалата, но в повечето може да се експериментира, в зависимост коя част на крака искаме да съживим…В един момент може да имаме нужда от шпиц, в друг момент—от контра, в трети—от нещо полу-…Важното е да усещаме какво правим и да го правим съзнателно. Дейвид Гариг, описва работата със стъпалата по следния начин: “Мисля си за цялото движение като един голям жест, който започва още от таза, минава по целия крак и завършва да се изразява със стъпалата—като едно протягане през петите (при контрашпиц), през пръстите (при шпиц) или през възглавничката на палеца (при полу-шпиц).” Не знам дали е минал през балета, но го е казал много точно!
