Плачат жертвите, а не престъпниците

Колкото и “правилно” да правим йога, рано или късно все нещо ни заболява. Тогава тръгваме да разтягаме това място или просто спираме да практикуваме, за да ни мине. Но този подход често не дава никакви резултати. Може да ни олекне, но проблемът остава, защото обикновено проблемът не е там, където ни е заболяло.

За да разберем това се иска да сменим перспективата и да осъзнаем, че само защото нещо ни боли това не означава, че там има проблем или по-скоро, че това е източникът на проблема. Ако ви боли вратът, най-вероятно проблемът не е в самия врат. Може и да е в стъпалата.
Е, със сигурност се досещате, че причината е във фасцията. Всички знаем, че имаме такова нещо като фасция, но ни убягва цялата картинка.

Фасцията е съединителна тъкан, която прилича на захарен памук и е също толкова лепкава. Тя обгръща и свързва отделните части на телата ни в едно цяло и без нея щяхме да сме една торба с чаркове. Традиционната анатомия “традиционно” маха фасцията, за да разкрие мускулите и костите, но този подход не върши работа, когато работим с движенията на тялото. фасцията е основното средство за комуникация между отделните части на тялото поне от постурална гледна точка.

Някъде четох, че

“Без фасцията, мозъкът ни щеше да е като втечнен крем, черният ни дроб щеше да се разтече из цялата коремна кухина и ние щяхме да се превърнем в локва в собствените си крака”.

Бррр, запомних го.

Онова, което прави фасцията толкова важна е, че тя е непрекъсната и че може да предава напрежение.Ние в йога много често говорим за “съюз” и “свързване”, но странно подхождаме към тялото разпарчатосано, като някаква механична система от лостове. да, анатомията и биомеханиката ни учат на това, но в реалния живот нещата не са толкова прости.

Особено се дразня от твърдения като “Тази поза разтяга този мускул”…Нищо в тялото не работи изолирано. Мускулът прераства в сухожилие, което прераства в кост, костта е свързана с лигамент, той пък е свързан с друга кост и т.н. Така че, няма нищо лошо да знаем какво извършва този или онзи мускул, но трябва и да знаем как това действия влияе на всичко останало.

И като казахме, че фасцията е основното средство за комуникация между отделните части на тялото, това се дължи на способността й да предава напрежението, създадено от съкращаването на мускулите или нещо друго. Ако дръпнем от едната страна, цялото тяло реагира благодарение на мрежата от фасция. А нашето тяло постоянно нещо го дърпа във всички посоки и то трябва да намира и поддържа баланс постоянно. Ако изключим обичайните заподозрени като гравитация, атмосферно налягане и други физични сили, телата ни с годините развиват привични и предсказуеми модели на движение, които ни обслужват в ежедневието. И всичко това – напъни, напрежение, травми, движения – всичко това се предава и разпространява из тялото посредством фасцията.

Някои от тези модели са предсказуеми заради самата архитектура и организация на тялото, други са уникални за всеки човек. Основната идея е, че тялото ни реагира на всичко, с което го товарим. Тогава, ако ви заболи или е прекалено стегната тазобедрената ви става, само разтягането на мускулите около нея няма да помогне.

Да. Ние ставаме онова, което правим всеки ден или най-често. Един час йога няма да оправи моделите на телодържане, развивани и поддържани през останалите 23 часа. Ако повдигаме таза си при ходене, ще го повдигаме и когато правим йога. Ако гръдната ни кост е клюмнала надолу, тя ще си остава клюмнала и докато правите пози. И ако не им обърнем внимание, а просто си правим позите, за да ги направим, нищо няма да се промени и дори може да стане по-лошо.Тук е мястото на усещането и липсата на его. Ако внимаваме как правим нещата, а не ги правим за да застинем в някаква поза, погрешно считайки, че самата поза е целта, имаме шанс да преодолеем тези привични си модели на движение. затова практикуваме всеки ден едно и същото. Така имаме възможност да наблюдаваме и анализираме, а след това и да поправим каквото е необходимо.

Ако искаме да си помогнем, трябва да познаваме тези неща и още по-важо е да ги разбираме, когато работим с други хора.

Не спирайте да учите!