От какво зависи баланса?

Да се тренира за баланс е сложен процес, който включва многобройни телесни системи за фийдбек. За да останат в баланс, нашите тела използват сетивна информация от зрението, усещането за докосване и вестибуларната системи, както и моторна информация от и към мускулите, очите, както и рецепторите в ставите. И така, да бъдем балансирани е много повече от "да намерим центъра си"! И какво означава всъщност това за нас, реално практикуващите йога и как можем да използваме различните си сетивни системи, за да имаме баланс и да противостоим на гравитацията?

Сила

Силата в мускулите ни е онова, което ни държи изправени, през цялото време. Всички имаме нужда поне от някакво базисно ниво на мускулна активация, за да балансираме, докато се справяме в ежедневието си. Но в йога, изискванията към баланса ни са повече, защото малко от позициите, в които заставаме са "нормални". Те са наобичайни и по презумпция - нестабилни. Мускулите имат нужда от много сила, за да подкрепят тези позиции, както и да държат тежестта на тялото против гравитацията - и то по едно и също време.

Зрение

Тялото използва зрението, за да се ориентира в обкръжаващата го обстановка. Ето защо е по-лесно да баласнираме, докато гледаме точно напред в една точка, отколкото ако се оглеждаме около нас. Всеки път като сменяме фокуса си, зрението трябва да се опита да ни пре-ориентира. Ето защо е много важно да имаме фокус на погледа, специфичен за всяка поза, че и движение. Този фокус в йога се нарича дрищи.

Вестибуларна система

Тази сложна сетивна система е част от вътрешното ухо. Вестибуларната система ориентира телата ни спрямо гравитацията. Тя доставя и обратна връзка от движенията и равновесието ни. Именно заради вестибуларната система ни прилошава, ако се намираме на движещо се нещо - като кораб, самолет, дори и кола. Тази система играе роля и при честите навеждания и изправяния или резките смени на позициите на тялото. Най-добрият начин да тренирате тази система е да се движите бавно и съзнателно, поддържайки фокус на погледа.

Проприоцепция

Проприоцепцията е усешането на тялото за себе си в прстранството. Това включва системи за фийдбек от мускулите, ставите, сухожилията и кожата, които информират мозъка какво се случва в ставите, мускулите, крайниците на тялото и корпуса. Проприоцептивната ни система е толкова важна, че тя често се нарича нашето "шесто сетиво".

Когато мозъкът получи информация за какво се случва в тялото, той изпраща команди, които да контролират мускулите, да поправят нарушения в баланса и да ни държат изправени. И макар всичко, което споменах по-горе е важно за баланса, добрата проприоцепция е може би ключовата, за да имаме добър баланс, равновесие и като цяло координация. Без добра проприоцепция няма да усещаме точно какво се случва в тялото, как изпълняваме движението, как сме застанали и кое ни вади от баланс, а без тези усешания няма как и да ги коригираме. И тъй като позите в йога не са от най-естествените позиции, които би заело тялото, опасността те да са криви и неефективни е голяма.

Добрият баланс - и буквално, и в по-широкия смисъл - изисква да тренираме всички системи на тялото си. Но още по-важно е първо да открием кое ни вади от баланс. Това може да е излишно мускулно напрежение, стегнати мускули илли повече усилия, отколкото е необходимо. Може да е лоша постановка и лопи навици на движение като цяло. Може да е разсеяност и липса на фокус. Обикновено, всички имаме по малко от всичко.Ако предизвикателствата са по-сериозни - като мускулни и структурни дисбаланси, те трябва да се адресират задължително, защото те вече говорят за лоша проприоцепция, а без такава нито един тренинг не би бил успешен в дългосрочен план.

Да, проприоцепцията не се използва достатъчно в йога, макар според мен, именно това би трябвало да развиваме, а не мускули и обхвати на движение. Все пак - chitta vrtti nirodha - не се постига с мускули, а именно с завишена чувствителност и усет, на базата на които да имаме контрол: над поведението си (яма и нияма), тялото си (асана), дишането (пранаяма), сетивата (пратяхара), мислите си (дхарана) и ума (дхяна). Ама това Патанджали вече го е казал...(сигурно стоейки на един крак със затворени очи). Което си е супер упражнение за баланс!

П.С. Тялото е продукт на ума. Дали ще си мислим за него като "създадено от съзнанието" или като нещо, което се управлява и контролира от нервната ни система, все тая. Когато умът не е стабилен, и тялото не е. Ако тялото е дълго време нестабилно, това ще окаже влияние на ума. Балансът е ключът към здравето ни, затова и позите, изискващи баланс са трудни. И освен да тренираме мускулите си, защо не ги използваме за това, за което те наситина са предназначени - да бъдат нашият reality-check за онова, което се случва в умовете ни?