Откъде тази лоша репутация?
Като Ащанга учител, а и “отдадена” ежедневно практикуваща, моята мисия винаги е била да представям Ащанга йога такава, каквато е. И тази моя мисия често изисква да разрушавам някои митове за традицията, породени от неразбирането или от недобросъвестността на некоректни инструктори. В моята шала често идват ученици, правили друг вид йога дълго време. Обикновено тези ученици или са малко нервни да опитат Майсор-практиките в Ащанга, или са самоуверени, че знаят какво да правят или са леко снизходителни като в “Дай да я видя аз тая твоя Ащанга, макар що за йога е това…” Някои са ходили на Ащанга, но само във водени класове и…точно тогава ми се изправят косите, защото знам, че бая ще трябва да се постарая, за да променя мнението им за практиката.
Защото, водените класове са възможно най-трудният и неудачен начин да се започне да се учи Ащанга йога. Един съвсем начинаещ ще трябва да прави каквото успее с цялата група още от първия ден! Като да отидеш за първи път на пързалката и да очакваш да изпълняваш троен Аксел още първия ден. Така, новите ученици остават с впечатлението, че Ащанга е наистина много трудна. За ходилите на друга йога също ще е трудно, защото едва ли ще са изградили специфичните умения да се движат с дъха си, да използват банда, да поддържат дрищи, позите им най-често са с калпава постановка и объркан енергиен баланс…а при поправки се съпротивляват, защото “така сме го правили, така съм свикнал, така ми харесва”…
Но има и друго. Ходили, ходили на водени класове и след това все някога всеки чува за Майсор-практиките (самостоятелните практики с учител) и започва да си мисли: “О, то и така е трудно, а пък самостоятелна практика? Не е за мен, ще трябва и да помня нещо…” Мдаа…Едва ли. Ето защо ми се иска да го изкрещя, ама така че най-сетне някой да ме чуе: АЩАНГА ЙОГА НИКОГА НЕ СЕ Е ПРЕПОДАВАЛА ТАКА (във водени часове) и НИКОГА не е имала такова намерение. За повечето хора отнема години да научат цялата Начална серия. Мнозина не стигат до пълната серия и в това няма нищо лошо. Мнозина никога не започват да учат Втората серия.
И в това няма нищо лошо или нередно. В Ащанга няма такова нещо като начинаещи и напреднали. Всеки работи над онова, което среща по пътя си като затруднение, блокаж, проблем. Всеки има такива, просто са различни за всеки човек. Идеята на Майсор практиката е, че всеки един ученик може да започне да учи и да продължава да учи със собствено темпо. Позите се учат една по една във времето, така че всеки да изгради силата, гъвкавостта, издръжливостта и фокуса си постепенно—често отнемащо по-продължителен период от време. Тъй като Началната серия има за цел да изцели тялото, психиката, духа, очевадно този процес зависи и отнема различно време според индивида. По този начин, не само че е много по-лесно и безопасно да се изгради цялата серия без кой знае какви драми, но и е приятно, забавно, мотивиращо.
Освен това, по-бавното и внимателно темпо на учене в началото полага стабилни основи, така че след това преходът към Втора серия илипо-големите предизвикателства ще е много по-безболезнен. Всички сме искали (а и още искаме) да учим повече пози по-бързо. Губим търпение да правим едни и същите неща всеки ден, а и някой ни е втълпил, че Ащанга йога изисква постоянен напредък под формата на видими постижения. Много скоро обаче, самата практика ни показва, че това ни желание за повече е ирационално и няма как да бъде удовлетворено.
Да, разбира се, че няма нищо лошо и е доста забавно да пробваш някои от по-сложните неща, които те очакват по-нататък, но ако изведнъж решиш, че можеш да ги правиш всеки ден, няма да стигнеш надалеч, защото резултатът ще е мускулна треска, нещо възпалено, дори може би и по-сериозна травма. Да не говорим за обезсърчаването и загубата на мотивация. Ако от друга страна практикуваме така, както е било замислено, Ащанга ще разкрие много красота и дълбочина, която не сте и предполагали, а и ползата ще е огромна на много нива. защото в крайна сметка, ползата, промяната, растежът или както и там да го наречете, не е резултат от постиженията, броя асани, които умеем или съвършените физически качества, а от ежедневните борби, които водим със себе си, за да практикуваме: от волята да застанеш на постелката, до търпението да правиш едно и същото, но да търсиш, до усещането кое е онова, което те спира, мотивира, движи…Разбирате, нали?
Изключително тъжно ми става, че мнозина се отказват да идват на Майсор, защото някой в миналото им е показал “некоректна” Ащанга. Тъжно ми става и че има учители, които от страх, че няма да си напълнят залата не зачитат традицията и методите, които са ни дадени от нашите учители, но заблуждават учениците си, че това е Ащанга. Тъжно ми става, че Ащанга се преподава, “научена” от интернет клипове без годините практика, които учителят трябва да извърви, за да започне да разбира поне малко за какво става въпрос. Как може да се преподава нещо без да си извървял сам пътя?
За съжаление, методът не работи в групови класове. Методът е предназначен за индивидуална работа, включваща много неща, включително психологическа работа, които не могат да бъдат приложени във водени класове. Жалко, че много учители ограбват учениците си от възможността да усетят магията и да навлязат по-дълбоко в себе си, в метода, в йога. Ащанга йога щеше да е много по-разпространена, ако нямаше ученици с погрешни впечатления и очаквания от Ащанга. Много повече хора щяха да се радват на ползите от този метод, ако нямаше такива, които казват:” Това не е за мен, защото е трудно.”
П.С. Изобщо не твърдя, че Ащанга е само учене на пози, па макар и постепенно. Паралелно и неразривно свързана с отношението към и изпълнението на физическата практика е и психиката, душевността на всеки ученик. Учителят работи с цялата личност на ученика, а за това се иска още повече деликатност и постепенност, опит и житейска мъдрост. Което само за пореден път насочва към индивидуалното отношение, а не към някаква масова уравниловка, при която презумпцията е, че едва ли не всички сме еднакви, искаме едно и същото, разбираме нещата по един и същ начин и ще постигаме някакви неща—едни и същи неща – по едно и също време, по един и същи начин…абсурдно, нали?
