Нов поглед върху постановката в йога
Напоследък, йога общността по света много нашироко обсъжда какво всъщност е постановка в контекста на йога асана. Няма лошо, дори много добре, такива неща трябва да се обсъждат. Толкова много от нас практикуват и преподават дори от години и всекидневно се сблъскват с факта, че популярните инструкции и “правила” за постановката си противоречат, което не решава съществуващите проблеми, а дори създава повече такива.
Много от проблемите, които се срещат в ставите, мускулите и съединителниата тъкан произхождат от нашата собствена погрешна увереност, че знаем всички отговори на въпроса как да се движим. Повечето от инструкциите ни са базирани на мускулоскелетната система. Имаме точни правила, които си противоречат и въпреки това имаме много травми, износване на ставите и какво ли още не при дългогодишните практикуващи.
А може би просто гледаме от не съвсем коректна перспектива?
Какво означава постановка? На нашия език, очевадно нещо, което поставяме или подредбата на нещо. Т.е. тялото ни да е подредено (по речниците – в права линия) и отделните му части да са в подходяща относителна позиция една сптрямо друга.
Но възможно ли е постановката, както я познаваме, да не работи?
Всичко е възможно.
Защото как мислим за нещата има значение. Самият термин внушава, че трябва да има прави линии, правилни ъгли, механични движения и представи за позициите. Разхвърляното и несиметрично тяло просто трудно се нарича подредено. Така си мислим. И това е вярно дотолкова, доколкото някой може да определи, а какво е разхвърляно тяло? какво не е разхвърляно тяло? И дали това не зависи от индивидуални критерии за естетика? Дори и да разбираме много добре нещата, всеки се влияе от онова, което думите внушават. Защото идеите за “прави линии” и дори “подходящи относителни позиции” някак-си не вземат предвид сложността на човешките движения и механизмите, които ги регулират, нито онова, което наистина е здравословно като движение.
Начинът, по който обичайно използваме думата “постановка”, предполага малко механичен подход към движенията. Като че ли тялото е съставено от отделни части, свързани една друга с болтове и гайки. Това предполага първо да разчленим тялото си на тези части и след това да се опитваме да го съберем и подредим така, че да не се разпадне отново. Аз много често съм била фрустрирана от липсата на точни думи в българския език за описване на постановката, но пак толкова съм и благодарна за това. Защото има някои популярни инструкции, които колкото и удобни, подсилват и така внушенията, съдържащи се в самите думи. Като терминът “stacking”, който означава “подреждане точно едно върху друго”, като да подредиш кибритени кутийки една върху друга така, че нито една да не е кривнала встрани. Този термин масово се използва при преподаване на Самастити, като “подреди костите си точно една над друга”. Добре, че хич не звучи на български или по-точно звучи абсурдно, но в наглийския език се използва масово и не звучи чак толкова абсурдно. А повечето от сериозните инструктори учат постановката от английско говорящи…Защото у нас тази материя не е популярна за преподаване (е, аз я преподавам и на мен ми е някаква страст, но знам, че нямам кой знае колко съмишленици…)
Та, приемайки някои масови популярни инструкции и започвайки да ги изполваме за удобство, ние се самоубеждаваме, че тялото е съставено от механични части, които получават някакви сили за движение и след това, по техни си неведоми пътища прекарват тези сили нагоре по костите до следващата става. Но това не е съвсем правилен начин да се гледа на човешките движения.
Разбира се, има части на тялото, които са много податливи на компресия и те не би трябвало да поемат основния товар от силата за движението. Всъщност, нашите стави имат нужда от по-голяма, включваща повече неща основа и подкрепа, а не само мускули и кости. Силите, които предизвикват движението, би трябвало да текат по-холистично, около и през ставите, а не да карат ставите да поемат силите в себе си и да ги предават нататък.
Та, какво имаме предвид като кажем постановка? Особено пък в йога? Едва ли го разбираме достатъчно добре. Можем ли да се подредим в йога асана само посредством мускуло-скелетни действия? Ами къде тогава остава енергията, емоцията, психическите движения, прана? Постановката да не е някое място, в което можем да пристигнем? А виняса пък е поредица от места, през които минаваме пътьом? Може би, по-подходяща дума би била “интеграция”? Защото дори да знаем как би трябвало да е поставена ръката в някоя асана, например, ако това движение не се интегрира в цялото тяло, то няма никакво значение.
Но подредбата на костите, ставите и мускулите по принцип не е проблем. Нито има нещо погрешно в това. И от това има много да се научи, а и тази наука също се развива постоянно. Но в момента, в който си повярваме, че знаем нещо със сигурност, ние вече започваме да затваряме вратата пред мощната, здравословна и винаги присъстваща зад всяко наше движение жизнена сила. Мислейки си, че “знаем със сигурност”, ще започнем да прилагаме някой принцип на постановката, който всъщност ще пречи на естествения поток на интеграция и стабилност. Толкова често всъщност пречим на потока на жизнена сила – както фината, така и по-очевадната – като се опитваме да насилим дадено движение или да манипулираме движенията, изхождайки само от идеята си за “правилна постановка” в нейния чисто мускулоскелетен аспект.
Но човек не е кости и мускули. И асана не е само тяхната подредба.
Трябва да отидем по-надалеч и да бръкнем по-надълбоко.
За някои, това влизане надълбоко може би ще изисква промяна на мисленето. Но няма нищо лошо да можем да гледаме на нещата от различни гледни точки. Всъщност, дори е добре да се научим така да гледаме на всички неща.
Един от начините да променим пперспективата си е да изследваме тялото си и движенията му като цяло. Т.е. да си позволим да приемем, че тялото не действа като серия от отделни неща, а по-скоро като едно добре организирано цяло. Може да се наложи да освободим част от желанието си да контролираме движенията си толкова много и да се доверим на мъдростта на самото тяло. Това не е лесно, защото като новаци в йога са ни учили да усещаме и контролираме, а сега пък трябва като че ли да се отучим от тези неща.
Но не става въпрос за това. Става въпрос за интеграция. Да, начинаещите наистина често се налага да развият усещане и контрол, но веднъж усетили тялото си и усетили какво е контрол, идва време тези усещания и контрол да бъдат интегрирани в едно цяло.
Аз често прибягвам до сравнението с танците. Преди да затанцува, един танцьор прекарва много дълго време отработвайки някаква техника – учи се как да стабилизира, как да движи отделните си телесни части, кои мускули да използва и т.н. И след много години, той танцува, но не мисли как да се стабилизира всеки път като повдига ръка или крак или нещо друго. Не мисли как да диша и дали да използва дифрагмата или да гълта корема…Тези движения са били разбрани, отработени и интегрирани в тялото му, за да може когато затанцува, танцорът да е свободен, за да…танцува. А танцът е движение на прана. Тя трябва да тече свободно.
Прана анимира цялото ни същество. Прана насочва всички движения – и вътрешни, и външни – на тялото, ума, емоциите. Тя се движи в нас и се движи в пространството. Всеки може да се научи да усеща движенията на прана, защото те са естествени. Всъщност, ние усещаме прана във всеки един момент, но често просто не й обръщаме внимание.
Можем да се движим без да стресираме и претоварваме ставите си. Няма сила, която да дестабилизира ставите в йога. Но трябва да разбираме движенията и да ги изследваме с търпение и любопитство. Силите би трябвало да се разпределят върху цялото тяло, а не само върху костите и мускулите. Затова трява да погледнем на това тяло малко по-всеобхватно и да позволим движенията да се случват по друг начин: широки, големи, премерени и целенасочени, плавни, красиви, флуидни като че нямат край. Костите имат край, мускулите също. Но прана не свършва във връхчето на пръстите.
Трябва да дадем на земята и да се отблъснем оттам. Тябва да можем да се протягаме и да дърпаме. Звучи просто, но механичните движения в тези посоки често са само механични движения, които пречат на потока прана като го прекъсват. Понякога го усещаме като блокажи в ставите, Понякога не го усещаме изобщо, защото сме свикнали да бъдем смачкани, затворени, с прекъснати линии.
Йога асана се състои от прости действия, които са естествени. Разбира се, ние ги сглобяваме в по-сложни конфигурации, но именно простите неща са базата, основата, върху която награждаме. Изграждането на интегрирани прости движения осигурява подкрепа и предпазва от крайности както в обхвата на движение, така и натоварване. Това е мъдростта на тялото, която дава форма на всяка асана, а не нашите внушени ни идеи за форма, които често вредят или в най-добрия случай не помагат много.
Очевадно, ние учим за постановката първоначално малко изолирано от действителността. Но това знание е само ориентир. За да не вреди, то трябва да е комбинирано с липсата на стремеж към “идеална” поза или форма, и дори липсата за постижение по принцип. Не можем да решим проблем с енергията само с оправянето на ъглите на ставите, например. Няма позиция на тялото, колкото и “правилна” да е тя, която да ни даде автоматичен поток на жизнена енергия, който е необходим да усетим интеграцията в тялоото и ума си.
По същество, йога асана не е изучаване позициите на тялото. Ако прекалено се фокусираме върху това и се вманиачим в търсенето и постижението на правилната позиция, ще е малко като да сме тръгнали в гората за ягоди, а да се върнем с мухоморки. Може би трябва да се движим повече отвътре навън, отколкото да преследваме правилни, перфектни и каквито и да било външни форми?
