Не е хоби
Като всеки човек и аз си имам хобита. Обичам да чета, макар да го правя рядко. Още повече обичам да се ровя в книжарници и да си избирам книги (обикновено губя по 2-3 часа), а после да си ги пренареждам по тематики в библиотеката. Обичам да готвя и съм най-развълнувана, когато не знам какво ще се получи. Обичам да си играя с котката и да помагам на кажи-речи всяко нещастно хайванче, куче или коте, които срещам по улиците. Напоследък обичам да си садя разни неща и да проверявам всеки ден дали нещо е поникнало. Обичам да пиша, дори когато нищо не излиза или написаното не ми харесва. Хобита…
Но йога не е сред хобитата ми. Мисля, че и никога не е била. Това не е нещо, което правя от време на време, когато имам време, когато имам настроение. Макар в началото мотивациите да са били различни и нуждата неосъзната, а и никога да не съм си представяла, че това ще е бъдещата ми “кариера”, йога никога не е била хоби. От ден първи, тя е нещо много сериозно, а от деня, в който осъзнах потенциала й, виждайки реални промени в самата мен, тя е страст. Сериозна страст, обзела цялото ми същество и си остава такава вече 15 години.
Когато йога е страст, няма нужда от кой знае каква воля да практикуваш всеки ден. Няма дни, в които “да не ти се практикува”. Има дни на умора, на другите задължения, които те заливат понякога, но да не ти се практикува? Не, няма такива дни, дори когато тялото е уморено. А дори да се случва мислите да са другаде и да си на ръба да се откажеш от практика, в момента, в който застанеш на (вероятно мръсната си) постелка (не ти прави впечатление, че е мръсна), вълнението те обзема отново. Воините вече не са ти скучни, защото всеки ден усещаш нещо ново. Да, всъщност, това важи за която и да е поза.
Когато йога се превърне в страст, наваждение или обсесия (в добрия смисъл, де), трудно ни е да си представим как на някой не му харесва йога. Как има изобщо хора, които казват ”Това не е моето нещо”. Ще ни се да ги убеждаваме колко не са прави, защото йога е толкова универсална, че ни се струва, че всеки човек трябва да прави йога—и то сериозно като нас. Съветваме такива хора да пробват друг вид йога, да си дадат повече време, за да усетят въздействието и други подобни неща.
Ако четете блога ми, сигурно и вие сте като мен. Йога е вашето нещо и най-вероятно винаги ще е. Не ви е скучно да работите над Чатурангите си, търсите причините защо нещо не ви се получава и знаете, че 20-30 минути допълнителна работа над отскоците назад или напред не са изгубено време. Изпадате в екстаз, ако нещо ви се получи, изумени сте като научите, че сте подхождали по не най-добрия начин към дадена поза, но сте ентусиазирани да пробвате нов подход. Искате да учите повече, по-задълбочено, по-сериозно. И се чувствате горди и щастливи след вложените усилия.
Ние сме онези чудаци, които се разтягат, ако дълго време чакат на опашката в магазина или сядат в Лотос, където и да отидат. Или пък врътват няколко Суря намаскар, докато си чакат полета на летището. И говорим кажи-речи само за йога, защото вече всичко се върти около това, откриваме я навсякъде. И ако сме на преговори или трудни разговори със себеподобни, дишаме Уджайи.
Хобитата са нещо, което правим за удоволствие и развлечение. Йога е нещо, което трябва да правим, дори когато усещането за удоволствие не е толкова конвенционално или очевадно. Правим го, защото въпреки потта, усилията и понякога сълзи, животът нямаше да е толкова хубав и удовлетворяващ без тях.
Йога е наука за живота и самият живот, затова просто я правим.