Натегнатото въже на отношенията учител-ученик

Много готина статия от Дейвид Гариг. Ето превода:

Две неща са необходими за една силна връзка между учителя и ученика: 1) взаимно уважение за дълго време. Без взаимното уважение не може да наречеш никого ученик, учител или дори свой съюзник по духовния път.2) И двете страни трябва да имат страст към това, което правят. Ако учителят или ученикът изгубят страстта си към онова, което правят, нищо няма да се получи.

Понякога взаимоотношенията между учителя и ученика може би приличат на бойно поле и това е защото само по принцип по-бунтарски настроени и склонни към търсене навътре в себе си хора практикуват йога. И тук имам предвид онова търсене, което всеки сам извършва и което обхваща целия ти живот.

И все пак, вселената така е решила, че по пътя си имаш нужда от помощ. Дори и най-добрият практикуващ и най-самостоятелният човек има нужда от помощ, от съюзник. И добрият учител е именно това. Обикновено учителят има някаква идея как трябва да практикува ученикът.

И ето ги двамата влизат в боксовия ринг. Но не можеш да се боксираш сам, трябва ти партньор. Ученикът си мисли, че знае какво да прави, но учителят оформя пътя му. Понякога процесът върви гладко. А понякога има и сблъсъци. И това ни връща към нещо много важно в тези взаимоотношения, което е и много трудно за повечето хора: оставянето, предаването—surrender– един много важен аспект на практиката.

Едно ефективно взаимоотношение между учител и ученик не може да се развива без сърендър. Ученикът трябва да се остави на учителя си. Но дори звука на тази дума кара много хора да потръпнат. От една страна го има страхът от злоупотреба. Да се оставиш изцяло в ръцете на учителя, да му позволиш той да решава, да му дадеш власт като му се предадеш, е страшно, защото това те прави уязвим, но и ще трябва да приемеш всички недостатъци на учителя си.

Om saha navavatu, saha nau bhunaktu Saha veeryam karvaavahai Tejasvi naa vadhita mastu maa vid vishaa va hai om shanti, shanti, shanti OM, пази и двама ни, учител и ученик.

Нека и двамата да получим милостта на освобождението. Нека открием истинското значение на писанията. Нека ученето ни бъде брилянтно. Нека никога не влизаме в спор. OM,мир, мир, мир.

И тук е мястото на тази прекрасна мантра. Тя не само е в множествено число, защото и ученикът и учителят откриват йога заедно, но и мантрата съвсем целенасочено прави пространство за недостатъци и несъвършености. Мантрата е признание, че учителят не е съвършен.

И при най-добрите намерения, нито учителят, нито ученикът ще са съвършени по много начини. Ето защо, когато започне процесът на учене, това е едно малко чудо. Ето защо, да учиш е най-големият дар, който можеш да получиш, но и пак затова е толкова лесно да избягаш от него и да го отричаш. Затова и ученикът и учителят трябва доста да се постараят да опазят взаимоотношенията си на учене. И двамата трябва да се отнасят към този процес като към нещо много крехко и ценно.

И така, оставяш се на процеса на учене и независимо от несъвършенствата му, има едно доверие, което все някога побеждава. Правилните знания идват, по един или друг начин, като по чудо, винаги идват. Може би е странно, че това взаимоотношение ще накара и двамата да видят недостатъците на другия.

Очевадно е, че когато учителят вижда практиката на ученика си всеки ден той ще вижда и неговите недостатъци, но в този процес на учене, ученикът също ще види недостатъците на учителя си. Но и двете страни трябва да отидат отвъд и да преодолеят това—трябва да има приемане, търпение, доверие и толерантност. Но още по-важно е, че и двамата трябва да разпознаят и оценят бавната духовна трансформация, която се случва и с двамата посредством посвещението си на практиката.

Наистина, ученето винаги е заедно и затова Saha Navavatu мантрата е толкова важна и все още има тежест. Но и идеята, че ученикът и учителят откриват йога заедно, също е трудна за разбиране. От една страна, факт е, че йога може да бъде открита само сега. Йога не е някаква мъртва материя, запечатана в кутия, която учителят дава на ученика си. Никой няма фиксирани отговори, никой няма съвършената карта на пътя, която да го отведе до желаното място.

Йога се открива всеки път по нов начин във всеки момент. Ето защо, трябва да преоценим какво разбираме под учител и ученик. Ето някои неща, които правят един учител “добър”:

1) учителят има способността да насочва експериментирането в практиката, което да даде ново изживяване на йога. Учителят има добър нос, като на куче, който улавя миризмата на новите начини, по които да се усети една поза, дишане и други техники.

2) учителят вдъхновява и създава атмосфера, в която наистина да учиш.

3) учителят също така ще следва традицията и ще знае как да създаде условията, за да може да се видят резултатите от следване на традицията.

По този начин, знанието не е нещо фиксирано, то не се предава между хората като при Моисей, застанал на върха на планината, получаващ напътствия, издялани върху камъни. Знанията не могат и не трябва да се диктуват или насилват. Добрият учител не влиза в шалата със самочувствието, че притежава истината или знае пътя. Той/тя влиза в шалата със способността и умението да реагира спонтанно и креативно на обстоятелствата, които може да възникнат. В този смисъл, учителят не е безпогрешен майстор, нито мъдрец, който знае всичко. Учителят ще трябва доста да търси и да опитва различни неща, за да открие онази искра в точния момент, която ще припламне и ще се превърне в огъня на знанието. И знанието, което ще е достъпно, ще е достъпно само в онзи конкретен момент. Вратата, която си отворил днес, ще е затворена утре. Утре ще се отвори нова врата към мъдростта и ще трябва отново да я търсиш и намериш. И тъй като учителят не влиза в шалата с всички готови отговори ще има случи, в които неговите опити няма да са съвсем удовлетворителни.

И учителят, и ученикът постоянно ще стигат до улици без изход, препятствия, сериозни предизвикателства, при които отговорите и/или решенията не са готови или лесни. Ако учителят няма готови отговори за предизвикателствата, това съвсем не означава автоматично да го съдим или да се съмняваме в него.

4) желание да му пука.

5) постоянни усилия да опитва.

6) смелост да търси и да стигне до истината.

7) скромност и смиреност да остане отворен за учене, за да открива нови възможности.

Добрият учител не е някой без недостатъци, но той/тя са способни да оставят всичко друго настрани, докато са с учениците си, докато учат заедно. Всякакви романтични и идеализирани представи какъв трябва да е един учител са много вредни и блокират възможностите за креативност и спонтанност, които са необходими за учене.

Колкото по-високо на пиедестала поставяме учителите си, толкова от по-високо падат те, когато самите ние ги съборим оттам.