Моторен контрол и моторни модели
“Модели на движение“, „моторни програми“… Напоследък много се говори за това, но на голяма част от йога инструкторите тези неща не казват нищо. И тук модата няма нищо общо. Моторният контрол е едно от нещата, които силно влияят на каквото и да е двигателно изпълнение, независимо дали става въпрос за спорт, танци или йога. Поне, ако искаме да сме „добри“ и да правим нещата безопасно. А моторният контрол включва по малко от много науки като неврология, психология и не на последно място науката за движенията и физическите натоварвания.
Като казахме това, именно моторният контрол ще Ви даде някакво майсторство в онова, което правите. И да, физическото майсторство не е цел на асана практиката, но стремежът към съвършенство пък е заложен в идеята да се развиваме в положителна посока.
За много йоги, спортисти и танцьори, първата стъпка към научаването на съответната дисциплина е промяна в перспективата, т.е. как се гледа на нещата. Научните изследвания доказват, че най-важният компонент на моторното учене всъщност е активното участие в процеса. Е, това звучи логично, но реалността е, че много йоги, демонстриращи лош моторен контрол имат лош контрол, защото не уважават простата истина: всяко движение е умение.
А има един закон: за да станеш добър в едно умение, трябва да го уважаваш.
Няма значение какво се опитваме да правим: да научим асаните в началната серия, да поставим някакъв личен рекорд или просто да качим стълбите до апартамента си. Всяка физическа задача, която изпълняваме е заучено умение. Ние просто изобщо не им обръщаме внимание и приемаме, че щом още мърдаме, значи всичко е наред. Та, ако искате да се движите по-добре, трябва първо да промените перспективата си. Трябва да уважавате умението преди да можете да го усъвършенствате.
Присъствие и цел
Един от най-лесните начини да участвате активно в това, което правите е просто да присъствате. И това звучи достатъчно понятно и—всъщност, не е ли това йога? Но в действителност, поне половината в един клас по йога изобщо не са там—те зяпат останалите, състезават се с тях, а някои—да, да—дори може да се опитват да гледат в телефоните си, за да не изпуснат лайковете си. Това последното—както и бъбренето за това-онова по време на клас наистина ме вбесява, защото наистина е прекалено (все пак човекът е дошъл на ЙОГА за Бога!), но има и такива. После същите казват, че не са усетили упражненията…Ами как да ги усетят като не са се и опитали дори. Били са в друг свят.
Вътрешно и външно учене
Когато разучаваме някакво ново умение – движение, асана или друго – има два начина, по които го правим.
Външното учене е до голяма степен съзнателно. Гледаме инструктора, следваме инструкции, опитваме се да ги разберем. Вътрешното учене е ученето от опит, посредством соматосензорната ни система.
Разбира се, и двата вида учене имат място в йога, но ако постоянно гледате инструктора, или другите, или разчитате на външни неща да Ви казват какво е наред или не с техниката Ви, лишавате себе си от възможността да усетите тези неща, игнорирайки какво Ви казва самото тяло. Ето защо, в Ащанга йога се използват минимално инструкции, като когато е необходимо, можем да задаваме въпроси, които да насочат ученика към отговора.
Телата ни имат изумителната способност да усещат собствените си позиции и движения. Те могат да ни кажат много интересни неща, но за да ги чуем, трябва да слушаме.
Вкопчване в резултата и стремеж към резултата
Голяма част от учениците ми, когато поискат някакъв съвет, всъщност искат да им кажа как да правят повече—да си повдигнат крака по-нависоко, да се наведат по-надълбоко, да заковат Стойката на ръце или нещо друго. Изобщо, хората очакват някаква магическа програма, която да им даде бърз резултат. Но ако съм с начинаещи, мен не ме интересува колко високо или надълбоко могат да правят позите, а колко добре се движат. Което е доста различно. По-високо повдигнат крак не означава по-добро повдигане на крака. Това, от което имат нужда повечето хора не са по-сложни или дълбоки пози, а повече практика.
Разбира се, че всеки тръгва на йога по различни причини и няма нищо лошо да има конкретни цели—та нали именно целите мотивират! Но понякога учениците толкова се вманиачават в целите си, че тотално забравят какво би ги довело до тези цели. А всъщност, усъвършенстването на базовите техники, базовите умения е онова, което ще даде резултати. Няма нищо лошо човек да иска да направи Стойка на ръце, лошото е когато забрави за процеса, който ще го доведе дотам. Така се случват травмите, а и йога замирисва силно на спорт за постижения.
Ако гледате на практиките си като на тренировки за мечтаната поза, никога няма да постигнете онова присъствие и активно участие в процеса, които са небходими да усъвършенствате реалните движения.
Мускулна активация и корективни упражнения
Сре йга учителите все още като че лима смесени чувства към мускулната активация или корективните упражнения. Някои се кълнат в тях, други считат, че няма упражнения, които автоматично да оправят каквото и да било. Нищо не става автоматично, така е, но все пак истината може би е някъде по средата.
От моя опит приемам, че корективните упражнения, както можем да наречен упражненията за развиване (усет, сила, гъвкавост, мобилност и т,.н.) на това или онова, са предназначени да бъдат именно това: корекция. Един дългогодишен йоги, който се движи добре най-вероятно няма нужда от такива упражнения. Но има много други, които имат нужда понякога от такава работа.
Споменх мускулната активация, защото често виждам как невъзможността да се направи някоя поза или постоянните грешки в постановката често се дължат на неспособност на необходимите мускули да се активират. Мускулите, които най-често са заспали при съвременния човек са псоасите, мускулите на сърцевината, мускулите, стабилизиращи таза, лопатките, гръдния кош. Това е естествено – в ебедневието си човек рядко използва дълбоката си мускулатура, създавайки си навици да напъва повърхностната. Малко подготвителни упражнения за събуждане на необходимите мускули често има изумяващ резултат. Такива упражнения са най-необходими на някой, който е в лоша кондиция или няма добър кинестетичен усет.
Разбира се, че ако покажа на някого как да активира псоаса си, не означава, че следващия път като се изпълнява Воин или друго, псоасътт ще се активира моментално. Но поне човекът ще знае какво е усещането от тази активация. А когато човекът знае какво е усещането, много по-лесно е след това да работи целенасочено в асана.
Как да подобрим моторния си контрол?
- Уважавайте всяко движение като моторно умение;
- Присъствайте и правете всяко движение целенасочено;
- Не разчитайте на външни инструкции прекалено. Веднъж като сте разбрали какво се иска от Вас, опитайте да се вглъбите и да усещате;
- Направете усъвършенстването на умения приоритет, а не конкретните пози. Всяка поза изисква такива умения, затова ако се концентрирате върху развиването и подобряването на уменията, резултатите сами ще последват;
- Използвайте корективни упражнения за мускулна активация, създаване на усет и контрол, освобождаване на хронично стегнати мускули, увеличаване на мобилността или стабилността. Така допусканите грешки и компенсации в постановката, както и травмите, свързани с тях ще са много по-малко.
Както виждате, нещата са прости. Но не всичко, което е просто е лесно.
Статията е откъс от “Фундаментални техники в Ащанга йога”
