Колко време да се учи Началната серия и може ли тя да навреди?
Често ме питат колко време трябва да се учи Началната серия преди да се премине към Втората (серия) в Ащанга йога.И ако се практикува само началната за дълго време, както е при голяма част от практикуващите, това не води ли към дисбаланси?
Истината е, че не знам. Защото няма категоричен отговор на това, няма някакви граници и рамки, нито цели. Същият въпрос съм задавала и аз на всички учители, с които съм се срещала. Та реших да обобщя някои техни отговори с моя опит.
На първо място, трябва да се разбере, че практиката е предназначена да бъде изпълнявана всеки ден и то с учител, който може да я направлява, съобразявайки се с ученика. Казват, че при Паттабхи Джойс често Първа и Втора серия са се учили паралелно (!), и че и двете са се научавали за 2-3 месеца ежедневна практика (?).
Може би това са митове и преувеличения, но пък и напълно е възможно. Някога, в зората на съвременната Ащанга, повечето практикуващи са се посвещавали на практиката изцяло. Когато ми задават този въпрос хора, които не идват ежедневно или пък идват колкото да си изпраскат асаните и да се поизпотят, а после нищо друго не предприемат като допълнение към практиката си…Или я учат ударно, а после години наред нямат учител…Или никога са нямали учител…Как би могъл някой да отговори нещо друго, освен: „Ами, зависи…“ Това е едната страна на въпроса.
Другата са индивидуалните ни различия и багажа, с който започваме практиката си. Едва ли някой от нас започва да практикува идеално балансиран. Дори обратното, идваме в Ащанга с толкова разнообразни истории и вече изградени модели поради генетика, спортове, които сме тренирали, начин на живот преди и сега, травми, начини на мислене и какво ли още не. „Оправянето“ на тези неща отнема различно време за всеки, според изходния материал.Добрата новина е, че Ащанга йога, Началната серия по конкретно, може да „оправи“ повечето от съществуващите в нас дисбаланси и да „отучи“ тялото от някои нефункционални модели – и наистина го прави, ако се практикува правилно.
Но в същото време, тя може и да създаде някои нови модели, което всъщност не е лошо, но въпросът остава – къде е границата, където новите модели (на движение примерно) вече не са ни от полза и започват по-скоро да ни увреждат? При всички условия „идеални“, средностатистическият практикуващ би трябвало да научи добре Началната серия за около 3 години. Това са 3 години с опитен учител, 6 пъти в седмицата практика. Това е времето в тялото да се раздвижи нещо и да се превърне в трайна промяна, в трайно умение. Макар да има изключения, горе-долу това е времето.
Но не всеки може да практикува 6 дни в седмицата, не всеки иска да го прави, не всеки има учител и какво ли още не. И именно заради тези неща, практиката може да започне всъщност да ни дърпа назад и дори да ни уврежда. От друга страна, практиката не съществува във вакуум. Каквито и нови навици да си изграждаме посредством практиката,те са в постоянно взаимодействие със старите ни модели и на мислене и на движение, и с текущия ни живот с неговите предизвикателства.
В този смисъл, практиката става част от „багажа“ ни. И когато опрем до някой дисбаланс, трябва да вземем всичко предвид. Практиката не е магическо хапче. От чисто анатомична гледна точка, началната серия набляга на тазобедрената гъвкавост и навежданията напред. Мнозина обвиняват началната серия, че е небалансирана, защото няма кой знае колко навеждания назад. Винаги съм оспорвала такива твърдения, защото за мен, Началната серия има много нюанси, които повечето практикуващи нямат търпението да изследват, бързайки да могат повече. Изпълнявана съзнателно и с чувство за непривързаност (вайрагя), Началната серия си е много супер и балансирана дори и напълно достатъчна за голяма част от практикуващите „за здраве“.
Къде тогава се объркват нещата?
Първата и най-основна грешка е бързането. Многото Чатуранги, например, които наистина могат да стресират раменете, би трябвало да се включат постепенно, а не още от първия месец практика. Силата, стабилността и издръжливостта се изграждат бавно, за да се избегне излишният стрес.
Друга грешка е очакването, че щом правим всеки ден практика, всичко ще се развива линейно. Но не е така. Според „багажа“ ни, качествата, уменията ще се изграждат много хетерохронно. Например може бързо да развием сила, но гъвкавостта в тазобедрените стави още да куца, или пък някои модели движения да ни се опъват, докато места, които са ни отворени по принцип се отварят още повече.
Идеално би било да изчакаме да усвоим всичко, да отворим тялото навсякъде равномерно преди да продължим, но чак толкова търпеливи няма.
Друга грешка, която забелязвам е, че в едностранните пози, продължаваме да обръщаме внимание на самото навеждане напред и изобщо забравяме, че работещият крак (онзи, създаващ външната форма, като свитият крак в Джану Ширшасана) не е сложен по този начин за красота. Изобщо не работим с този крак и изобщо не ни минава през акъла, че има причина зад конкретната постановка. Така сами задълбочаваме съществуващи дисбаланси или пък създаваме нови като при изкривяване на гърба в усилието да наведем в Джану В – изкривяване, което често е резултат именно на липсата на работа с работещия крак и неразбиране изобщо какво би трябвало да се случва в тази ТБ става. Разбира се, това едва ли е съзнателно, както несъзнателна е и друга популярна грешка – никаква работа в Гледащо нагоре куче. Да, да, всички правим по много Кучета нагоре всяка практика, но реална работа в тази асана също липсва. Праскаме си винясите като влагаме усилия в отскачанията, а Кучето нагоре дори не го довършваме като движение, камо ли да вложим работа в него. Така се лишаваме от много навеждания назад, които би трябвало да балансират самите пози (Гледащо нагоре куче си Е навеждане назад).
После се оплакваме, че началната серия била само навеждания напред! Ако имате опитен учител, той/тя ще Ви помогне да избегнете тези грешки и да се фокусирате върху различните аспекти на практиката. Така вероятността да си създадете още повече дисбаланси е минимална. Ако нямате учител, задачката се усложнява, защото ще трябва сами да откриете своите си навици на движение и начините да ги промените, както и да балансирате действията във всяка поза.
Това може да е трудничко, ако нямате предварителна подготовка. Но пък Ashtanga Yoga Bulgaria Ви предлага много полезни курсове и семинари, които да Ви помогнат да се справите. Курсът по Йога анатомия, например, ще Ви запознае с целевите действия и смисъл на най-разпространените модели на движение в различните пози, а Основи на Ащанга йога ще Ви даде разбиране за структурата и на отделните пози и на самата практика, курсът по Асистиране ще Ви насочи как да работите сами, дори и без учител. Но общото правило е: фокусът трябва да е върху нещата, които са Ви трудни, защото те Ви информират, че нещо не е съвсем ОК с тялото Ви.
И кога идва време за Втора серия? Като гледам колко много има да се каже за Началната серия, Втора ще си остане за друг път, защото там нещата се усложняват още повече. За къде сте се разбързали?
#работилници#навежданиянапред#навежданияназад#Чатуранга#практика#дисбаланси#Началнасерия#ащангайога
