Колкото повече уча, толкова повече нищо не знам
Мисля, че Сократ го е казал, макар в нета да цитират и Айнщайн, и кого ли не. Което само потвърждава тази сентенция. Но това едва ли е онова, което Ви се иска да чуете… През всичките години на моите занимания със спорт, танци, а сега и йога, стигала съм често до моменти, в които съм си мислела, че—е, анатомията като описателна наука е…ами да кажем, доста праволинейна. Трудно се помни, защото има хиляди подробности, но пък въпросът опира до запомнянето…
Ха! Да, ама не. Нашите тела не са толкова прости, нито праволинейни. Дори са си доста сложни и слава Богу, че има нива на тази сложност! Разбира се, най-простото ниво, което ще срещнете е “ако един мускул е скъсен, разтегнете го, ако е слаб направете го силен”. Но пък има и дали е физиологично къс мускулът (хипертоничен) или е физически къс (контрактирал)? Той е слаб по природа или е слаб в смисъл неактивен? И дали не е станал слаб от дълго време на неизползване? Или като следствие на друга слаба брънка в кинетичната верига? Или пък е слаб, заради увреда на някой нерв?
Ако нищо не разбрахте от горенаписаното, това само е доказателство, че нещата ама хич не са толкова прости, колкото и да ни се иска да ги опростим. Тъй като обучавам инструктори и наблягам на анатомията, наблюдавам тенденцията всичко да се опростява, за да знаем по-бързо…но така само си създаваме илюзията, че изобщо нещо знаем. Ако прочетете една книга ще имате самочувствието че нещо знаете. Ако прочетете целият отдел на библиотеката по същия въпрос…самочувствието Ви със сигурност ще нарасне. Ще се чувствате доста по-уверени в онова, което си мислите, че знаете. Но за да имате тази увереност, ще трябва а можете да свържете всяка книга с останалите, които сте изчели. На учените им е отнело много години да “разчетат” човешкия геном. А колко ще ни отнеме на нас да “разчетем” човешкото тяло, което не само има структура, а и функция? А и тези функции могат да се нагаждат, зависят от психиката (която дори няма физическа структура), емоциите (които никой не може да каже как се появяват реално)…
И ако стигнем до карма, нещата стават съвсем…комплицирани. Хе, хе, да Ви е честито на всички, които изпитват интерес към анатомията! Особено функционалната! Хубаво е да не знаеш всичко. Не само, защото е невъзможно да знаеш всичко, а и защото това означава, че знаеш много, но достатъчно да разбираш колко още не знаеш. Както и защото те предпазва от самозаблуждението и заблуждаването на другите, че всъщност знаеш какво се случва през цялото време. Разбира се, има мнозина, които оставят впечатлението, че знаят всичко, стигащо дотам, че започват да водят интензивни обучения по нещо, което никога не са преподавали…
В нета има колкото си искате подобни симуланти, повече от готови да запълнят многоточията, когато стигнат до нещо, което не разбират. Но въпросът ми към тези хора е: какво по дяволите правите? Просто сте се отказали! Да си учител по йога е посвещение за цял живот. Цял живот на учене…което си е страхотно нещо. Наистина. Да помогнеш на някой да е по-мобилен, спокоен и т.н. наистина си заслужава. Но дали разбираме всичко, което правим?
