Как учителят мотивира учениците си
Вчера си говорихме с една приятелка за мотивацията…и потърсих отговор от Дейвид Гариг. Разбира се, намерих това, което търсех. Ето го:
Въпрос: Когато видиш учениците си на постелката, обръщаш ли внимание доколко те се забавляват?
Дейвид Г: Разбира се. Но това е ротиворечиво. Има ученици—като напълно начинаещите –които не са виждали нищо друго и им е достатъчно забавно. Но има и които много добре знаят какво е да ти е забавно по време на практика и какво не. Някои имат нужда от по-специфични инструкции като какво точно се иска от тях в конкретна асана, а на други е достатъчно да кажа да направят позата така, че да им е забавно.
Въпрос: Искаш да кажеш, че не е толкова лесно да държиш учениците си мотивирани, да не им става скучно, да не се откажат…Как задържаш учениците си в Майсор клас?
Дейвид Г: Всичко е в потока на енергия. Ключът е в насочването на тази енергия. И посоката на тази енергия е, че ученикът трябва да иска знанията на учителя и да ги иска много силно. Без това желание, учителят нищо не може да направи за ученика. Но ако има силно и непрестанно желание да се учи, учителят има много работа. И е важно учителят да подкрепя посоката, в която самият ученик иска да се развива, да подкрепя онова, което ученикът иска да научи. Моето виждане за това какво му е необходимо на ученика и неговото виждане за това какво му е интересно да прави трябва да съвпадат. Опитвам се да налучкам това и започвам оттам, защото за да ги накарам да правят нещо, което им е трудно или неразбираемо, те трябва да са изцяло с мен.
Въпрос: Искаш да кажеш, че само така ще има напредък и ще им доставя удоволствие?
Дейвид Г: Да, иначе няма да напредват много. Много често се опитвам да създам нов навик на мястото на някой стар и абсолютно неефективен. Но шансовете старият навик да се върне са огромни и за да се промени този навик се иска много упорита работа от ученика. Затова казвам, че понякога ги притискам в ъгъла – поставям ги в ситуация, където те сами разбират, че нямат друг избор освен това, което им предлагам да правят. Те се съгласяват с мен, че засега това е най-добрият им избор.
Въпрос: Можеш ли да кажеш нещо повече за това колко е важно да се съхрани енергията на учениците?
Дейвид Г: Част от работата ми като учител е да съхраня енергията на учениците за практика. Но много от енергията, която те имат е вредна и не води към зрялости прогрес.
Въпрос: Например?
Дейвид Г: Ами да кажем някой, който прави 20 навеждания назад погрешно и после, когато го накараш да работи за изграждане на правилни навици на движение, той няма мотивацията да го прави. Как става така? Имал е желанието и силата да направи 20, а сега като му даваш ново движение, което се усеща трудно, няма мотивацията да направи дори 3. Енергията го е напуснала, защото новото движение засега не се усеща толкова добре и не му дава чувството, че може. Чувството, че е постигнал нещо намалява, а именно от това чувство идва част от мотивацията. И за да има енергия ученикът, той трябва да преосмисли какво означава да постигнеш нещо в тази асана и това може да е голямо предизвикателство. Въпреки, че новият модел на движение е много по-здравословен и по-продуктивен.
Въпрос: И как създаваш нов модел на движение?
Дейвид Г: Ето тук е мястото на първоначалната преценка. Доколко са възможностите на ученика физически и психологически и дори лимитът му на себе-преценка? Учителят трябва да е наясно къде се намира ученикът му и колко е способен да възприеме. Тази правилна преценка помага да се изгради план за работа—последователните стъпки, които ще трябва да се предприемат, за да се добие знание за асана. Да се инструктира някой означава да се работи с неговите ограничения и това е трудното.
Въпрос: Защото може да сгрешиш?
Дейвид Г: Не е само това. За учителя понякога е трудно да приеме ограниченията на ученика си. Това е неизбежно, макар да е гадно. Това, което не могат да променят може да е точно онова, което ти се иска да промениш. И така постоянно ти се иска отново и отново да опитваш, макар сигурно това не е правилно. Затова в началото е необходима много точна преценка и разбра се уважение към ограниченията, въпреки че някой ден ученикът може да ги надскочи. Без правилната първоначална преценка, ученикът може да се откаже.
Въпрос: Но ограниченията на учениците се променят във времето, нали?
Дейвид Г: О, да. Ащанга е толкова мощен метод, защото ти позволява да направиш нещо, което никога не си мечтал, че ще можеш. Разбира се, че има много предизвикателства и ограниченията на всеки донякъде са фиксирани. Затова като учител ти е необходимо много търпение—някой навик, който искаш да промениш, нещо ново, което искаш да ги научиш…може да се наложи да чакаш доста дълго време, преди да видиш резултат. Хуморът също е много важен. Когато притисна някого в ъгъла и сме изправени пред нещо, което изглежда невъзможно да се промени, тогава идва време за малко хумор. При среща с трудности, енергията се покачва и това създава малко съпротивление в ученика. Тогава трябва да ги обезоръжиш, да снемеш малко от това напрежение, за да не се отчаят, за да видят, че дори и в опитите да направят невъзможното има много положителни неща. Ако учителят им внуши негъвкавост в тези моменти, ученето никога няма да се случи. Учителят трябва да разбира колко е трудно за ученика, така че ученикът да има желание да работи. Аз бих искал ученикът да ми има доверие, за да опита нещо различно, за да види сам дали пък няма да е по-добре по този различен начин. Аз мога да накарам някого да работи наистина доста усилено, буквално на ръба и в следващия момент ще се смеем заедно. Така хем съм насочил ученика в една нова, по-трудна посока, но и те вече виждат, че не е чак толкова страшно или невъзможно.
Въпрос: Някакви други тайни?
Дейвид Г: Учителят трябва много да обича това, което преподава—в нашия случай отделните техники—и да има силното желание да ги споделя с учениците си. Например, аз имам хиляди начини да обясня Мулабанда и за всеки ще му дам различна идея. Трябва да си отворен и да имаш много знания за всички отделни аспекти на практиката.
Въпрос: Искаш да кажеш, че колкото повече самият учител учи и изследва нови неща, това става заразно и учениците съвсем естествено са привлечени от такива учители?
Дейвид Г: Да, това вдъхновява и води ученика към изследване. Аз съм отворен към всякакви въпроси и гледни точки за отделните техники. Това вдъхновява учениците ми и ги кара още по-надълбоко да изследват тези техники. Необходимо е и повече творчество в начините, по които подхождаме към отделните техники. Разбира се, има си някои фиксирани и проверени начини как да стават нещата, но има и много място за повече въображение и творчество, което да те води по-надълбоко. Ученето не се ограничава само със заставането на постелката всеки ден, дори това да е по-голямата част от работата. Мантра, изследване на Йога сутрите и други текстове, обогатяване на йога-речника…учителят има нужда от много голям арсенал от средства, с които да въздейства на ученика. Никога не знаеш какво би вдъхновило един ученик.
