Как да се ориентирате дали Вашият учител знае за какво говори?
Днес всеки е специалист по нещо. Дори по всичко. Ако се вгледаме в туитовете и постовете, които най-често циркулират, те в повечето случаи са от хора, за които никой нищо не знае, а за техните познания за онова, за което говорят– още по-малко.
В йога не е по-различно—особено в пандемията, курсчета за жълти стотинки и за какво ли не постоянно изскачат. Всеки, който е добър в рекламата по соц-медиите вече си брандира свой стил, своя система, давайки името си на онова, което предлага, представяйки го като нещо уникално…
И ето, че възниква въпросът—как да знаем дали този йога учител, който ни предлага нещо неизвестно какво, но опаковано в лъскаво целофанче 3 в 1 наистина знае и разбира онова, което ни предлага? Дали има значение къде и колко е учил? С кого? Дали има значение опитът? Или тези неща нямат значение и да го караме на късмет?
Повечето от нас са минали през сериозно (или не толкова сериозно) обучение за учители и дори може би вече са започнали да се идентифицират с определена традиция. Добре ли е това или не толкова? И изобщо има ли такова нещо като традиция напоследък?
Ако се вгледаме в традицията на Ащанга –или поне това, което всички Ащанга учители толкова много надуват ( и аз също доскоро, признавам), тя е тръгнала от Кришнамачаря. Дотук добре. Но колцина знаят как е преподавал Кришнамачаря? И каква е традицията на самия Кришнамачаря? Добре, той е учил с Брамачаря, ама кой е този Брамачаря? В каква традиция е преподавал Брамачаря? Ако се доверим на по-знаещите и разбиращите, стилът на Кришнамачаря е микс от Ведически, Тантрически, хата йога техники и похвати…И наистина, може и да има примеси от някаква гимнастика, която той е видял някъде-си…Кое от всичкото това е неговата традиция? Кое от всичкото това е “автентично”? Кой реално му е “светил”, за да твърди, че знае как е преподавал Кришнамачаря?
В никакъв случай нямам предвид да омаловажавам делото на Кришнамачаря—напротив! Просто, последните месеци заравяйки се в терапевтичните аспекти на йога, започвам да си задавам някои въпроси…Как точно сме решили, че нещо е традиция, например, след като нямаме много информация за него? И дали това, че нещоТО е “традиция” има толкова значение в наши дни, за нашите ученици? Задавам си тези въпроси като човек, който обича традициите по принцип.
За мен лично, традицията е нещото, което обединява всичките ми знания и поставя отделните парчета по местата им. Докато не открих Ащанга, всичко като че ли беше малко разпиляно и безполезно. Така че, за мен традицията осмисли усилията и ги канализира в една посока.
Но за мен традицията е също така нещо освобождаващо. Традицията ме насочи да уча много целенасочено и е подкрепяла усилията ми. В резултат, след много години разбрах, че традицията не са някакви фиксирани правила, а реални знания, които осмислят търсенията ми. Традицията дава рамка и нещо, на което да се довериш, когато не си съвсем уверен. Традицията също предпазва да не попаднеш в капана на маркетинга, състезанието, обезценяването, опошляването.
Моите индивидуални ученици днес не се интересуват твърде от Ащанга. Моите ученици днес са ме потърсили по чисто практически причини, надявайки се йога да им помогне. На моите ученици днес не им пука дали практикувам Ащанга, Шивананда, Сатянанда или друго. Моите ученици днес се интересуват от едно—дали мога да им помогна. И на моите ученици днес, традиционната Ащанга—поне онова, което се представя за традиционно—не може да помогне, защото им е непосилна. Моите ученици днес работят много повече за развиване на усещане, за увеличаване свободата на движение в ставите си, за балансиране на структурата си и постепенно навлизат в Ащанга, когато и колкото са готови. И именно придържането към “традицията” ми е помогнало да разбера същината и да получа свободата да калибрирам работата си според всеки човек. Иначе традицията нямаше да е за всеки.
Но традицията като култ към гуру, особено когато този гуру е самообявил се, малко ми е чужда. Чужда ми е и съвременната идея, че може да станеш йога учител чрез осмоза. Представете си, че сте на операционната маса—нищо особено—ще Ви вадят жлъчка, и хирургът казва: “Няма страшно! Гледал съм много клипове в Ю-Тюб как се вади жлъчка. Скалпел, моля!” Защо на йога се гледа толкова повърхностно и на тези, дето уж ще преподават йога хич не им се учи? После се сърдим, че никой не гледа на йога сериозно.
Ами опитът? Практическият опит има ли значение? Разбира се! Йога е като всяко друго умение—за да го научиш трябва да го повтаряш много-много пъти—някъде четох, че са необходими около 10 000 часа, което си е доста. А за нас учителите, нещата са двойни, защото се иска опит и като практикуващ и като преподаващ. Ами докато натрупаш тези някакви-си 10 000 часа опит, какво? Не трябва да преподаваш? Не разбира се, но опитът си е опит и всеки би трябвало да знае докъде са му възможностите . Но ако ще обучаваш други учители, добре е поне толкова часа да си прекарал в изучаване на йога.
И така. По какво да се ориентирате дали учителят Ви наистина знае какво говори? На първо място, учителят Ви трябва да може да обясни всичко, което Ви кара да правите. Защо Ви кара да го правите? Защо по този начин, а не по онзи? Защо е включил това дишане, а не друго? Защо дава тази техника в края на практиката или в началото? Има причина за всичко и Вашият учител трябва да я разбира. Отговори като :”Ами така съм го виждал/а” не е достатъчно сериозен. Отговор и като:”Ами нашият гуру така ни е учил”, също.
Освен това той трябва да Ви обръща внимание, т.е. практиката Ви с този учител е Ваша практика, а не негово шоу. Вашата практика не е време учителят Ви да се фука с перфектното изпълнение на позите, нито прекалено да се оглежда в огледалата…Учителят Ви трябва да е до Вас и да работи с Вас. Точка по въпроса.
Вашият учител би трябвало и да може да адаптира практиката за Вас. Имате травма? Боли Ви някъде? Каквато и да е причината, Вашият учител трябва да може да модифицира нещата за Вас. По някаква причина обаче, много често съм виждала да асистират на някой, който и без това си може нещата—за да отиде по-надълбоко, например, – а на други, които реално се борят—нула внимание. Може би не заслужават, щото не са толкова надарени. Може би не са интересни, защото нямат мераци да се увиват на фльонга. Може би са досадни, защото искат да си запазят правото те да решават колко интензивна да е практиката им. А може би учителят просто не знае какво да прави. Т.е. чудела съм се за някои учители какви са им критериите и дали изобщо има такива или просто си правят каквото те знаят. Или каквото им гали егото и им прави добра реклама.
И след всичко това, може би има 3 неща, които ще Ви насочат, че учителят е подходящ за Вас на този етап:
1. Този учител практикува йога, а не само преподава;
2. Този учител е имал добър учител;
3. Този учител се интересува от Вас и не Ви налага някаква стандартна практика, философия или култура. Той иска да направи максимума за Вас.
И още нещо. Вашият учител би трябвало да може да бъде приятел с Вас, защото—честно—той не е по-различен от Вас. Той има същите борби и предизвикателства като Вас и върви по същия път. Бъдете много внимателни с хора, които не могат да бъдат обикновени.
