Как да развием флуидност в практиката си?

Флуидността е качество на движение, което – поне в Ащанга йога – всички бихме искали да имаме.
Има някои практикуващи, които като че ли имат неизчерпаема енергия, която не спира да се излъчва от телата им, дори когато те стоят неподвижно.

Разбира се, че стремежът към флуидност е нещо похвално, но без да разбираме какво всъщност е флуидността и откъде идва, нищо няма да постигнем.

Какво означава флуидно движение?

По речниците може да срещнете:

– способността нещо да се движи свободно като вода, описвайки нещо, което лесно се променя или се  променя често;

– демонстриращо или притежаващо мек, гладък и лесен стил.

Спомням си Брус Лий, който е казал “Бъди като вода”.

За мен, способността да си флуиден е проявление на устойчивост. Способността да се приспособиш и промениш, а не да се бориш с онова, което се случва в момента. Енергията Ви тече и Вие сте достатъчно силни, достатъчно подготвени, достатъчно уверени да знаете, че можете да се справите с всичко, което Ви предостави животът.

А това идва от много, много часове практика и тренинг.

Има два елемента в Ащанга йога практиката, които си заслужава да се изучават. И разбира се, приемаме, че практикувате редовно и искате да се развивате и усъвършенствате.

1. Импровизация по време на практиката.

Ужас, бихте казали, Ащанга и импровизация? Разбира се!

Ащанга методът често е сравняван с танц, заради хореографията на практиката. Да-да, практиката има някаква хореография, която всички учат и научават и практикуват. И може да знаете хореографията перфектно, но ако практикувате достатъчно дълго, знаете, че всеки пърфомънс може да Ви изненада. Всеки певец, танцьор, спортист, лектор или пърформър от какъвто и да е род е готов за тези неща. И макар че често зрителите на Вашия пърфомънс да сте самите Вие, това не Ви предпазва от неочаквани неща.

Не се чувствате толкова прекрасни, колкото вчера. Днес комшиите са решили да закусват с мекици и Ви миришеее…Пералнята се чупи, а Вие сте разчитали тя да опере, докато Вие практикувате. Днес, гладкият Ви и подреден живот се преобръща нагоре с краката, защото от сутринта децата и съпругът имат диария…Или изведнъж всички се сещат за Вас и телефонът Ви не спира да звъни. Просто днес не е вчера. Днес не е преди 15 години, когато сте били млади и слаби, и не сте имали задължения. Днес не е и вчера. Днес е просто днес.

Днес имате онова, което днес носи и себе си. Нищо няма да е същото. Никога.

И това е напълно нормално. Децата се разболяват. Пералните машини се чупят. Комшиите Ви имат право да ядат каквото си искат. Изобщо, животът ще си тече както си тече, независимо, че Вие сте решили да практикувате. И независимо, че сте “сериозни” практикуващи. Колкото и да Ви се струва, че всичко трябва да започне да се върти около Вашата практика, това няма да стане.

Затова е нужно да се научите да правите, каквото правите, независимо от тези неща. Ако бяхте танцьор, щеше да Ви се наложи да танцувате, въпреки, че музиката е спряла изненадващо или оркестърът свири по-бързо или бавно от онова, с което сте свикнали.

А може и просто толкова да сте се унесли в практиката, че пропуснете поза или движение или те Ви се получат някак-си различно. Може просто да сте пренесли тежестта си малко повече назад или напред, или изобщо да не сте я пренесли, и движението не Ви се получава. Тогава ще трябва да усетите къде сте и бързо да отидете там, където трябва да сте или откъдето ще можете да продължите без да нарушите “хореографията”. Защото музиката задължава. А Вашата музика е дишането.

Някога, когато танцувах, една от моите учителки по балет Марта Чапмън често казваше, че танцьорът трябва да се научи да мисли бързо, да има ментална скорост, за да може тялото му да реагира моментално без да спира или да губи енергия. Мисля, че и всички практикуващи Ащанга йога трябва да се научат на същото нещо.

А как се учи нещо такова? Като се използва всяка възможност да се практикува това нещо. Каквото и да Ви разсее или извади извън обичайното, правете всичко възможно да не губите синхрона с дъха, да не губите виняса, да не спирате практиката. Мислете си, че това е танц, който трябва да изиграете добре до край, независимо. Щото публиката си плаща да види вашето съвършенство, Вашия флоу и флуидност. И Вие си плащате за Вашия си пърфомънс с ежедневните практики, отделеното време и усилия. Та значи, и Вие заслужавате да видите (а още по-добре – да усетите) добър пъфомънс, нали?

2. Преходи, преходи, преходи…

Пак от танците знам, че едни от най-трудните елементи в танца са преходите. По-лесно се учат конкретни пози, отколкото как да се премине от една поза в друга. А още по-трудно се научава как този преход да е удобен на изпълняващия.

Но преходът между две пози, макар да изглежда един и същ, може да бъде различен всеки път, като го изпълнявате. И наистина това е едно от най-трудните за научаване неща в практиката.

И за да се научите да преминавате от една поза в друга се иска онази устойчивост, за която споменах по-горе, иска се и ментална скорост и способността да решавате сами проблемни ситуации.

Пробвайте. Направете 2-3 асани по избор, а след това пак ги направете, но не в този порядък. Промени ли се нещо? Най-вероятно ще сте усетили по-различно преходите между тях, а може би дори сте се объркали.

Разбира се, в Ащанга йога преходите между асаните са горе-долу унифицирани, но въпреки това, всеки преход е уникален. Има едно понятие в биомеханиката, антиципация, което описва свойството на движещото се тяло да “предусеща” следващото движение и да се подготвя за него. Разбира се, това е следствие на някакви ускорения и други сили по време на движението, но въпреки това тази способност я има и тя е добре развита при танцьорите и спортистите, дори ако те не го знаят. Иначе няма да има свързани движения. И колкото по-сложни са движенията, които свързваме, толкова повече тази антиципация трябва да е по-софистицирана, по-отработена. А това опира до много добър усет за тялото, до свързаност с него.

С по-прости думи, за да се чувствате абсолютно комфортно и уверено във всяка поза, трябва във всеки един момент да усещате къде се намирате и какво Ви е необходимо, за да стигнете до онова място, накъдето сте тръгнали. Дали ще е отскок и колко силно да го направите, дали ще е разкрач или някаква друга стъпка, тялото може да се научи да знае колко сила ще му е необходима, за да се изправи или отскочи и как да се стабилизира, за да не се разпадне по пътя. Но да, иска се свързаност и усет.

И само Вие можете да решите да практикувате по този начин. Да пробвате тези неща. Да търсите и откривате. Да не спирате да се движите напред. Няма нужда някой да Ви държи за ръчичка, за да го правите.

Скоро ще са готови няколко курса, които задълбават във по-фините аспекти на практиката и движенията. А в семинара “Основи на Ащанга йога” говорим много имено за преходите, защото като фини нишки те изграждат скелета на практиката. В тях е и майсторството, и съвършенството. (Имайте предвид, че нямам предвид да правим летящи виняси, а нещо съвсем различно…)

Така че, проверявайте сайта за новости. Пишете ни с въпроси, защото ще подготвяме много нови и полезни неща, но ще е и по-лесно и по-забавно, ако сме заедно!

Чао засега!