Кинезиология

Как да не правим йога

Родена съм с чупка в кръста, по-голяма от онова, което се счита за нормално. Много усилия ми е коствало да не ми създава проблеми, а коментари от сорта на "Имаш хубаво дупе" винаги са ме ядосвали, защото само аз си знам колко мъка ми е докарало. Накратко, за всички общо 40 години спортуване, танцуване и йога знам едно: йога изисква добра стойка.

В нашият силно индустриализиран свят ние не използваме телата си добре. Наблюдавам ежедневно десетките тичащи и ходещи покрай Гребната база и се чудя кога ли телата им ще колабират. Защото тези тела хич не са добре, а като се натоварят стават още по- не добре. Естествено, че такива детериоризирали тела не могат да изпълняват оптимално ежедневни неща като седене, стоене, навеждане. Всичко това е доста...изкривено. Такива увреждащи постурални модели днес са дълбоко вкоренени в културата ни и дори са се пренесли в уж терапевтични занимания като йога.

И как е станало така, че йога асаните, които са развити да ни дават сила, гъвкавост и издръжливост, и да ни помогнат да се отпускаме повече, днес са станали източник на травми? Този въпрос занимава медиите не от вчера. Всеки, който дръзне да пише за това вдига много шум. (Спомнете си статията в Ню Йорк Таймс от 2012 г "Как йога може да повреди тялото ви").

Мисля си, че лошата стойка на хората по принцип, включително и занимаващите се с йога, заедно с конвенционалните знания на повечето йога учители за това какво е добра стойка, наистина е лоша и опасна комбинация.

Днес си мисля, че и моята гъвкавост като бях млада е идвала от много неправилни места - постигах я като компресирах дискове в кръста като ги карах да правят много неправилни неща. Нека разгледаме обаче как ние в йога вероятно си причиняваме проблеми и как бихме могли да използваме някои принципи на добрата стойка, за да ги избегнем.

Навеждания напред

Ще започна с навежданията напред, защото наистина в йога се навеждаме много напред. Навеждаме се стоейки, седейки, симетри1но и асиметрично, с крака пред нас, пироко отворени или изобщо с единия крак някъде на джуфка. Но независимо как се навеждаме, ключовото тук е да се наведем без да заобляме гърба, без да преразтягаме гръбначните лигаменти и да компресираме дисковете отпред.

Навежданията напред често - и традиционно - се преподават с краката изпънати. Няма лошо за някои, но повечето ученици със стегнати шункови мускули отзад по краката, нямат друг избор освен да се прегърбят. Те и без това стоят изгърбени, защото раменете им са напред, а това заобля гърба, преразтягайки спиналните лигаменти. Висенето надолу със заоблен гръб само прави нещата по-лоши, претоварвайки и кръстно-хълбочните стави и меките тъкани на таза.

Сгъването на коленете, което обикновено се препоръчва в такива случаи, рядко оправя извивката на гърба, защото шунковите мускули се отпускат, което позволява повече навеждане, но гърбът пак си остава заоблен. Същото е и ако използваме пропове.

Така ще бъде, докато не се сетим, че вместо да сгъваме колене или да напрягаме гърба, за да стигнем земята или стъпалата си, трябва да раздвижим таза. Всъщност тазът се завърта напред (горната му част отива напред, докато целият таз се завърта около главите на бедрените кости). Така гърбът остава дълъг.

Това е разбираемо, знаем го. Уж.

Навеждания назад

И назад се навеждаме достатъчно - дори без да го знаем, Например, Воин 1 и Гледащо нагоре куче са си навеждания назад, макар може би да не ги свързваме с този модел на движение.

Но в нашата култура, навеждането назад хич не се прави добре. Просто рядко ни се налага, ако изобщо, да се навеждаме назад. Затова, много хора - да некажа почти всички, се навеждат в най-слабото и повдижно място на гръбнака - кръста. Като си помислим, че кръстът е вече до голяма степен компресиран от стегнати мускули около гръбнака, само това му трябва!

Дори задържането на гръбнака вертикален в пози като Воин 1 може да е проблем, защото когато единият крак е изнесен силно назад, тазът трябва да се килне напред, което...ясно, пак ще удари по кръста, освен ако нямаме умения да държим кръста дълъг, защото сме тренирали неща като гимнастика или балет. Но повечето практикуваши йога нямат тези умения, затова и кръстът им е компрометиран. А в много стилове йога, Воин 1 освен това се преподава с допълнително навеждане назад в торако-лумбалната свръзка. Особено кофти е когато и ръцете са повдигнати нагоре. тоева кара ребрата да хвръкнат напред и дестабилизира гръбначния стълб и раменния пояс. Но и да няма навеждане назад, мускулите около гръбнака си остават стегнати.

Разбира се, добре би било да се научим как да издължаваме кръста и как да държим лопатките закотвени, за да има гръбначният стълб стабилност, но това не е много лесно. Трябва да научим и главата да се движи заедно с гръбнака, което също се оказва трудно, че и да изтегляме по оста си и да използваме сърцевината си...Все абсолютно фундаментални неща, без които не е безопасно да се правят такива трудни асани.

 

No comments yet! You be the first to comment.

Вашият коментар