Има ли такова нещо като чиста Ащанга
Наскоро някой ми зададе въпрос, на който—честно казано—трябваше да се позамисля преди да отговоря. Отговорих по най-добрия начин за онзи момент, но въпросът остана с мен и ме преследваше няколко дни. Попитаха ме дали преподавам “чиста Ащанга йога”. Отговорих с “да”, разбира се, но всъщност какво означава “чиста” Ащанга йога?
Има ли такова нещо изобщо? Или това е пак някакъв наш изчанчен опит на наврем всичко в миша дупка? Аз преподавам Ащанга йога така, както съм я научила от моите учители. Започнала съм с Дейвид Свенсън, който е един от първите и дългогодишни ученици на Паттабхи Джойс и съм продължила с Манджу Джойс и Дейвид Робсън напоследък. Всички са от традицията. Никой от тях не си прави свободни съчинения на тема “Ащанга йога с примеси на моето раздуто его.”
Та, в този смисъл, сигурно преподавам “чиста” Ащанга йога. Но всъщност, нещата са много по-дълбоки и си заслужават разсъжденията. На първо място, какво е това “чисто”, особено като стане въпрос за неща като духовност, религия, нация, традиция…Мътни и опасни води, ако питате мен. Хитлер е доказателство за това. Ако някой си мисли, че прави (преподава, следва и т.н.) най-чистата версия на нещо, то мозъкът му вече мисли по фашистки…
Категоризирайки нещата по този начин, мозъкът вече е започнал да мисли фундаментално, себе-оправдаващо, себе-величаещо и това води до не съвсем “йогистко” поведение. За съжаление, в днешно време, борбата коя йога е по-йога и коя версия на йога е по-автентична не свършва…
Конкретно за Ащанга йога. Съвсем не се заблуждавам, че това, което преподавам е АБСОЛЮТНО същото като онова, което е преподавал Паттабхи Джойс. Дори може би общите неща са серията, позите, дишането, асистенциите…но онова личното? Едва ли някой може да твърди, че преподава СЪЩОТО. Просто никой НЕ Е Паттабхи Джойс, за да го прави. През годините, методиката се е доусъвършенствала, но основните, ключови неща за нея са останали същите—поредицата от асани, техниката на дишане и движение, дрищи. Но от всичко, което са ми разправяли за Гуруджи, темпото, с което е обучавал всеки и начинът, по който е показвал на всеки един една и съща техника са варирали…И ТОВА няма как да назубкаме, защото е нещо, идващо с опита.
През годините—дори и малкото, в които аз се занимавам с Ащанга (около 14) – е имало малки промени в сериите пози, тук и там се появява нова виняса, а отпада друга…Но като цяло, нещата не са се променили съществено. А дори и тези малки промени, нанесени от самия Паттабхи Джойс и по-късно от наследника му Шарат—не променят същината на Ащанга метода. Дали ще си повдигнем ръцете един път повече или по-малко, няма да ни направи по-малко или повече осъзнати, духовни и каквото там очакваме от йога.
Аз се отнасям с безразличие към тези промени. Не си блъскам главата да разсъждавам защо ги има. Не си позволявам и да съдя различните учители според това дали внасят някакви промени от тях или са много стриктни. Колкото и да ми се струва, че някоя промяна е безсмислена и изсмукана от пръстите, щом са решили, че нещо трябва да се промени, значи има причина, която аз не разбирам. Все пак, и Гуруджи и Шарат, а и другите имат огромен опит, повече от мен.
Та, коя версия на Ащанга е чиста? Онази, която Паттабхи е преподавал в колежа по санскрит? Или онази, която по-късно е преподавал на първите американци? Или по-късно на тълпите американци? Или онова, което преподава днес Шарат? Или пък Манджу Джойс, преподаващ каквото е научил от баща си? Или на Дейвид Робсън? Или на Кино?
Хайде сега, нали наистина не вярвате, че една виняса тук или липсата на друга там прави метода това, което е? За мен всички тези “версии” – ако изобщо могат да се нарекат така – са чисти. Но доколко ще ги възприемаме като такива или онакива, зависи и доколко съзнанието ни е чисто. В края на краищата, като че ли забравяме, че поредицата асани, сериите, практиката….са само това -ПРАКТИКА, една от многото. Те сами по себе си нямат никакъв духовен смисъл. Те са само СРЕДСТВО—смисълът им е да предадат опита като ни “накарат” сами да изживеем нещо и да натрупаме опит.
Та практиката е само средство, нищо повече. Ще попитате, тогава защо са всички тези правила и защо е толкова строго? Замислете се обаче, кой кара превозното средство…Ако е някой майстор, може и да стигне до дестинацията си безопасно, но ако е някой безразсъден или разсеян шофьор, той може не само себе си да убие, а и много други по пътя…Само дето никой не знае дали е достатъчно умел във воденето на това средство…
Правилата са за това. За да няма самозаблуда, прекалено самочувствие, самоувереност, стигаща до безразсъдство. Защото всички караме превозно средство, което реално не познаваме. Ако сме внимателни и спазваме правилата, рискът да сгрешим е много по-малък.
В хинду традицията—особено Вайшнавизма—има три основни качества, които един садака (духовен последовател) трябва да притежава: уважение към по-възрастните и онези с повече опит, благоразположение към добрите хора и безразличие към онези, постъпващи лошо. Нещо подобно е препоръчал и Патанджали в “Йога сутрите” като начини за преодоляване на пречките за йога. Ако притежаваме тези качества, споровете за това кое е “чисто” и кое не няма да ни мъчат. Иначе е много лесно да съдим всеки по действията му. Но забравяме, че има и последствия от тези действия. Ако резултатите (последствията) са добри—значи и действията им са имали смисъл, дори и да не ни харесват или изнасят.
Замисляли ли сте се защо Паттабхи Джойс винаги е давал инструкция на онези, започващи да преподават, да не рекламират йога и да не променят онова, на което са били научени? За второто—ясно, но за рекламата? Мисля си, за да не привличаме хора, които не са готови за йога и няма да разберат онова, на което ще се опитваме да ги учим…Такива хора ще седнат на волана, няма да спазват правилата и ще утрепят мнозина по пътя си.
А иначе как е преподавал Паттабхи Джойс? Това знаят само онези, учили с него. Как са ме учили мен? Ами всички инструкции са били за мен, не за някой друг. И аз се опитвам да е така—да опозная човека и да работя с него според това, което има и може…Всеки е уникален и различен. Дали се получава, не знам. Но се опитвам.
