За физическите асистенции
Физическото докосване под формата на асистенции и нагласяния е много противоречива тема в йога света днес. Кога трябва да се използват? Изобщо трябва ли да се използват? Допринасят ли те с нещо за процеса на учене на постелката?Повечето проблеми с асистенциите се въртят около травмите и съгласието на учениците да бъдат докосвани. Аз лично разглеждам тези проблеми новите и онлайн курсове, като разгледам асистенциите от различни страни – и като етика, и като биомеханика, и като безопасност за ученика и учителя.
Във връзка с това, попаднах на едно интервю са 5-има известни (и не дотам) учители от различни школи и традиции по въпроса. Интервюто е проведено от Джени Роулингс и можете да го прочетете тук. Аз реших да преведа части от него, които най-много ме интересуват, а и надявам се – и Вас.
КАКВА Е ЦЕЛТА НА НАГЛАСЯНИЯТА И КАКВА Е ПОЛЗАТА ОТ ТЯХ?
ЙОГИ ЗАИН: Нагласянията в йога имат за цел да помогнат на ученика да разбере какво прави и какво се случва в тялото му. Те нямат за цел учителят да налага своята воля и желания върху ученика. Физическото докосване на учителя може да донесе много нова информация за ученика и да подобри проприоцепцията му – къде се намира тялото му в пространството и как са разположени едни телесни части спрямо други. Асистенциите помагат и да се работи повече там, където се вижда, че липсва всякакво усилие или пък да се работи по-малко там, където усилието е прекалено. Тактилната информация е много по-силно средство за комуникация от вербалните инструкции или визуалните демонстрации. Освен това, физическото докосване може да е много целебно…но тъй като доксоването винаги е много интимно, то трябва да се използва много внимателно и с много ясни намерения.
ДЕЙВИД РОБСЪН: В Ащанга йога повечето от нагласянията се използват, за да се помогне на ученика да изпълни условията за дадена поза. Например, да помогнем на някого а си повдигне крака и да наведе брадичката си към подбедрицата в Утита Хаста Падангущасана или да хване ръцете си в Маричи асана С. Всичко това е пример за помощ да се изпълни необходимото в конкретната асана. Когато се използват интелигентно и се прилагат консистентно, нагласянията са безопасни и много помагат за напредъка на ученика.
ДЖУДИТ ЛАСАТЪР: за мен няма списък какво да правя, а по-скоро какво виждам. Има толкова много важни неща, когато се преподава и едно от най-важните е да култивираме способността си да наблюдаваме. Как се проявяват нещата в този човек? Какво би могло да направи изживяването им по-безопасно, стабилно, удовлетворяващо? Какво може да им помогне да избегнат болката в момента и в бъдеще като следват кинезиоложки и биомеханични правила за движение? Ето това е умението, което трябва да се развива преди самото физическо нагласяне. Ако не можеш да видиш нищо, значи нищо не преподаваш.
ДАЯН БОНДИ: асистенциите помагат на ученика да се свърже по-добре с тялото си, стига да се прилагат внимателно и с ясно намерение. Асистенциите помагат ученика да изпълнява някоя по-достъпна или по-безопасна форма на позата, както и да се примирят с тази форма в телата си. Това може да е средство за само-откритие по време на практика.
СЕСИЛИ МИЛН: Това е въпрос, който постоянно си задавам – има ли причина за асистенциите и дали тази причина не се е превърнала в израз на очаквания и задължения? Дали възможните ползи са наистина ползи? Ако използваме асистенциите, за да задълбочат учениците позата си, дали те имат нужда от това задълбочаване? Колко ученици просто изтърпяват асистенциите, не защото ги искат, а защото са ги научили да слушат учителя си и да вярват, че учителят им наистина им мисли най-доброто?
Мисля, че повечето ученици се пристрастяват към нагласянията не защото искат по-добро изпълнение, а просто защото като човешки същества, ние всички имаме нужда от контакт с другите.
ИМА ЛИ РАЗЛИЧНИ КАТЕГОРИИ АСИСТЕНЦИИ И АКО ДА, КАКВИ СА ТЕ?
ЙОГИ ЗАИН: да, основно има добри и лоши асистенции. Не знам дали има официални категории, но има асистенции които помагат да се подреди тялото на ученика по-правилно, има асистенции, които помагат да се поддържа позата по-дълго или по-комфортно, има и такива, които помагат да се отиде по-надълбоко в позата. А има и такива, без които ученикът изобщо е и могъл да изпълни позата.
ДЕЙВИД РОБСЪН: Аз разделям асистенциите на три категории: условия, поправяне и задълбочаване.„Условията“ са категория асистенции, които помагат на ученика да изпълни минимума изисквания за дадена поза. Тази категория би включвала да се помогне на ученика да си хване ръцете или да се наведе, да се претърколи в Чакрасана и т.н. Условията за всяка асана са ни предадени по традиционната система на Ащанга йога, парампара. В Ащанга, тази категория асистенции не зависи от конкретния учител – те са част от структурираната система на преподаване.
Поправките имат връзка с анатомичните действия и движения за всяка асана или виняса. Повечето от този тип асистенции се определят от знанията и опита на всеки учител. Например в навежданията от широк разкрач, аз уча учениците си да поддържат лека задна чупка на таза докато се навеждат и излизат от позата. Често бих използвал и физическа асистенция да ги науча на това действие. Правя го, защото считам, че задната чупка на таза тук е по-безопасна за мускулите отзад по бедрата, както и за гърба. Това вече идва от знанията ми по анатомия, то не се преподава като част от традиционната Ащанга система.
Задълбочаването са асистенции, които се прилагат, когато ученикът е изпълнил условията на позата и тялото му е готово да бъде манипулирано по-нататък. Пример би бил да натисна гърба на ученик в Пашимоттанасана. Някои от тези асистенции са си част от традицията на Ащанга, други са решение на всеки учител. Ако се прилагат правилно, тези задълбочаващи асистенции много ускоряват прогреса за всяка поза.
ДАЯН БОНДИ: Аз следвам „условия“, „поправки“ и „задълбочаване“ в този порядък. Първият приоритет е учениците да изпълнят позата според изискванията като получат помощ, за да се справят. След това трябва да се прецени как да им се помогне да усъвършенстват позите си и когато ученикът е в състояние да изпълни условията за позата и я изпълняват правилно, чак тогава може би ще им помогна да навлязат по-надълбоко в позата.
СЕСИЛИ МИЛН: Аз правя разлика между нагласяния и асистенции. Нагласяне е когато използвам тялото си да предизвикам някаква форма или промяна в тялото на ученика и прилагам известна сила. Асистенция е, когато използвам тялото си да предизвикам промяна в тялото на ученика, но идваща от неговите собствени усилия. Макар и двете да помагат да се свърши необходимата работа, те се различават по това, който всъщност контролира нещата. При асистенциите, ученикът създава движението, докато при нагласянето движението му се случва.Нагласянията повече хранят амбициите и очакванията на ученика, докато асистенциите са по-образователни, те го учат на нещо то в зависимост от нуждите му.
КОГА НАГЛАСЯНИЯТА МОЖЕ ДА БЪДАТ ОПАСНИ И ИМА ЛИ НАЧИНИ ТОВА ДА СЕ ИЗБЕГНЕ?
ЙОГИ ЗАИН: Всички нагласяния, дори и добри, може да са опасни, защото има вероятност да се премине границата на възможности на ученика. Ученикът може да не усеща това, а и повече да се води от своите желания и очаквания, а не от реалното им изживяване.
За да се намали рискът, според мен, е важно коминокацията да е отворена през цялото време и постоянно да се търси обратна информация.
ДЕЙВИД РОБСЪН: Нагласянията може да станат опасни, ако прекалено стресират тялото на ученика, но има поне три начина да се избегнат рисковете: да познаваш много добре ученика и неговите възможности, да познаваш много добре анатомическата структура на всяка поза и нагласяне, и да си наясно с общото състояние на ученика в момента.
ДАЯН БОНДИ: Понякога асистенциите се базират на виждането на традицията или учителя как трябва да изглежда една поза, а не на реалното състояние на ученика. Това може да е опасно. Много често, учениците искат да удовлетворят учителя си като задълбочат позата. Много е важно да се даде позволение на учениците сами да решат колко и докъде да изпълняват позите.
ДЖУДИТ ЛАСАТЪР: Веднага ще ви кажа, че аз никога не натискам за да се задълбочи позата. Такива асистенции не са моя работа, защото това е моето его, което препуска по-бързо, отколкото ученикът иска. Това, което е важно в една поза е съпротивлението. Това съпротивление ви казва нещо. То може би ви казва, че това е достатъчно за вас сега. Или че има нужда да се поработи по-дълго над конкретно нещо. Ако ви натисна да задълбочите позата, аз ще ви лиша от тези уроци. Затова в тези случаи ще използвам думите си, които да ви помогнат вие сами да задълбочите толкова, колкото усещате за адекватно.
СЕСИЛИ МИЛН: Асистенциите могат да са опасни, ако пренебрегват нервната система на ученика. С други думи, ако легна върху вас, за да се наведете повече, аз пренебрегвам нервната ви система, която ви е спряла до някъде. Сковаността не е случайна, тя е неврологичен процес, който е много повече от само стегнати мускули.
ПО КАКЪВ НАЧИН ФИЗИЧЕСКИТЕ АСИСТЕНЦИИ СА ПО-ДОБРИ ИЛИ ЛОШИ ОТ ВЕРБАЛНИТЕ ИНСТРУКЦИИ?
ДЕЙВИД РОБСЪН: почти винаги предпочитам да дам вербална инструкция вместо физическа асистенция. В Ащанга ние се стреми към самостоятелност на всеки ученик. Ако той може да изпълни позата сам, няма нужда от асистенции. Асистенциите отнемат от тази самостоятелност. Но ако ученикът не може да изпълни позата, тогава помощта на учителя е наложителна. В контекста на медитацията в движение – каквото се стреми да бъде Ащанга – асистенциите са по-добри от вербалните инструкции, защото не разсейват вниманието и помагат за повече фокус. Но по принцип, всяка асистенция с всеки ученик е уникална.
ДАЯН БОНДИ: Физическите асистенции могат да отнемат от правото на ученика да разбере позата сам. Физическите асистенции могат да наложат виждането на учителя за позата.
СЕСИЛИ МИЛН: Физическите асистенции помагат на ученика там, където му липсва чувствителност или там, където те не успяват да се справят сами. Например, имам много ученици, които имат проблем със стабилизирането на лопатките и раменете си. Връзката между мускулите около раменете о мозъка като че ли я няма. В такива случи вербалните инструкции са безсмислени, защото дори ученикът да разбира какво се иска от него, неговият мозък отказва да го изпълни, връзката просто я няма. Тогава може леко да докосна раменете на ученика си, за да насоча мозъка му какво да прави.
КАКВО Е НЕОБХОДИМО ДА ЗНАЕ ЕДИН УЧИТЕЛ, ЗА ДА Е КВАЛИФИЦИРАН ДА АСИСТИРА ФИЗИЧЕСКИ?
ДЕЙВИД РОБСЪН: В Ащанга, учителят трябва да може да изпълнява позата, която преподава. С други думи, учителите трябва да имат своята лична практика. Те трябва да имат познания и да разбират анатомията зад всяко нагласяне. Учителите трябва и много добре да разбират докосването и как да насочат ставите, както и да имат усет за напрежението и ограниченията на човека, когото нагласят.
ДЖУТИТ ЛАСАТЪР: трябва да имате лична практика от дълго време. И наистина трябва да учите анатомия и кинезиология. Ако ще казвате на хората какво да правят с телата си, по-добре е да знаете каква е структурата на това тяло и какво може да прави. За да научиш някого да свири на пиано, и ти трябва да можеш да свириш на пиано. Тялото е толкова интелигентно, че не искате да му се бъркате много,а по-скоро да подсилите вродената му мъдрост.
ДАЯН БОНДИ: Много личен опит като практикуващ и като преподаващ. Отлични знания по анатомия и асана. Освен това мисля, че е много важно да имате връзка със собствената си практика, за да можете да асистирате.
СЕСИЛИ МИЛН: зависи къде преподаваш. В Канада няма никакви изисквания за това, за разлика от стотиците часове учене и продължаващо обучение, които се изискват за хиропрактици, масажисти и т.н.
Напоследък забелязвам много нови подходи към физическите манипулации, които често изглеждат като миш-маш от Айенгър, въздушна йога и тай-чи. Тези подходи изглеждат добре на картинки в Инстаграм и привличат много хора към всякакви семинари и работилници. Такива семинари са прекрасни, ако отивате, за да изследвате нови подходи към физическия контакт, а и са по-забавни от обичайната анатомия и физиология. От друга страна обаче, такива семинари ни карат да опростяваме прекалено как всъщност работи човешкото тяло. Без задължителни стандарти за йога относно анатомия, физиология и нагласяния (повече, отколкото наложените от Йога Алайънс), ще продължава да има травми и неразбиране.
КАКВА Е ЦЕЛТА НА НАГЛАСЯНИЯТА И КАКВА Е ПОЛЗАТА ОТ ТЯХ?
ЙОГИ ЗАИН: Нагласянията в йога имат за цел да помогнат на ученика да разбере какво прави и какво се случва в тялото му. Те нямат за цел учителят да налага своята воля и желания върху ученика. Физическото докосване на учителя може да донесе много нова информация за ученика и да подобри проприоцепцията му – къде се намира тялото му в пространството и как са разположени едни телесни части спрямо други. Асистенциите помагат и да се работи повече там, където се вижда, че липсва всякакво усилие или пък да се работи по-малко там, където усилието е прекалено. Тактината информация е много по-силно средство за комуникация от вербалните инструкции или визуалните демонстрации. Освен това, физическото докосване може да е много целебно…но тъй като доксоването винаги е много интимно, то трябва да се използва много внимателно и с много ясни намерения.
ДЕЙВИД РОБСЪН: В Ащанга йога повечето от нагласянията се използват, за да се помогне на ученика да изпълни условията за дадена поза. Например, да помогнем на някого а си повдигне крака и да наведе брадичката си към подбедрицата в Утита Хаста Падангущасана или да хване ръцете си в Маричи асана С. Всичко това е пример за помощ да се изпълни необходимото в конкретната асана. Когато се използват интелигентно и се прилагат консистентнио, нагласянията са безопасни и много помагат за напредъка на ученика.
ДЖУДИТ ЛАСАТЪР: за мен няма списък какво да правя, а по-скоро какво виждам. Има толкова много важни неща, когато се преподава и едно от най-важните е да култивираме способността си да наблюдаваме. Как се проявяват нещата в този човек? Какво би могло да направи изживяването им по-безопасно, стабилно, удовлетворяващо? Какво може да им помогне да избегнат болката в момента и в бъдеще като следват кинезиоложки и биомеханични правила за движение? Ето това е умението, което трябва да се развива преди самото физическо нагласяне. Ако не можеш да видиш нищо, значи нищо не преподаваш.
ДАЯН БОНДИ: асистенциите помагат на ученика да се свърже по-добре с тяото си, стга да се прилагат внимателно и с ясно намерение. Асистенциите помагат ученика да изпълнява някоя по-достъпна или по-безопасна форма на позата, както и да се примирят с тази форма в телата си. Това може да е средство за само-откритие по време на практика.
СЕСИЛИ МИЛН: Това е въпрос, който постоянно си задавам – има ли причина за асистенциите и дали тази причина не се е превърнала в израз на очаквания и задължения? Дали възможните ползи са наистина ползи? Ако използваме асистенциите, за да задълбочат учениците позата си, дали те имат нужда от това задълбочаване? Колко ученици просто изтърпяват асистенциите, не защото ги искат, а защото са ги научили да слушат учителя си и да вярват, че учителят им наистина им мисли най-доброто?
Мисля, че повечето ученици се пристрастяват към нагласянията не защото искат по-добро изпълнение, а просто защото като човешки същества, ние всички имаме нужда от контакт с другите.
ИМА ЛИ РАЗЛИЧНИ КАТЕГОРИИ АСИСТЕНЦИИ И АКО ДА, КАКВИ СА ТЕ?
ЙОГИ ЗАИН: да, основно има добри и лоши асистенции. Не знам дали има официални категории, но има асистенции които помагат да се подреди тялото на ученика по-правилно, има асистенции, които помагат да се поддържа позата по-дълго или по-комфортно, има и такива, които помагат да се отиде по-надълбоко в позата. А има и такива, без които ученикът изобщо е и могъл да изпълни позата.
ДЕЙВИД РОБСЪН: Аз разделям асистенциите на три категории: условия, поправяне и задълбочаване.„Условията“ са категория асистенции, които помагат на ученика да изпълни минимума изисквания за дадена поза. Тази категория би включвала да се помогне на ученика да си хване ръцете или да се наведе, да се претърколи в Чакрасана и т.н. Условията за всяка асана са ни предадени по традиционната система на Ащанга йога, парампара. В Ащанга, тази категория асистенции не зависи от конкретния учител – те са част от структурираната система на преподаване.
Поправките имат връзка с анатомичните действия и движения за всяка асана или виняса. Повечето от този тип асистенции се определят от знанията и опита на всеки учител. Например в навежданията от широк разкрач, аз уча учениците си да поддържат лека задна чупка на таза докато се навеждат и излизат от позата. Често бих използвал и физическа асистенция да ги науча на това действие. Прая го, защото считам, че задната чупка на таза тук е по-безопасна за мускулите отзад по бедрата, както и за гърба. Това вече идва от знанията ми по анатомия, то не се преподава като част от традиционната Ащанга система.
Задълбочаването са асистенции, които се прилагат, когато ученикът е изпълнил условията на позата и тялото му е готово да бъде манипулирано по-нататък. Пример би бил да натисна гърба на ученик в Пашимоттанасана. Някои от тези асистенции са си част от традицията на Ащанга, други са решение на всеки учител. Ако се прилагат правилно, тези задълбочаващи асистенции много ускоряват прогреса за всяка поза.
ДАЯН БОНДИ: аз следва „условия“, „поправки“ и „задълбочаване“ в този порядък. Първият приоритет е учениците да изпълнят позата според изискванията като получат помощ, за да се справят. След това трябва да се прецени как да им се помогне да усъвършенстват позите си и когато ученикът е в състояние да изпълни условията за позата и я изпълняват правилно, чак тогава може би ще им помогна да навлязат по-надълбоко в позата.
СЕСИЛИ МИЛН: Аз правя разлика межди нагласяния и асистенции. Нагласяне е когато използвам тялото си да предизвикам някаква форма или промяна в тялото на ученика и прилагам известна сила. Асистенция е, когато използвам тялото си да предизвикам промяна в тялото на ученика, но идваща от неговите собствени усилия. макар и двете да помагат да се свърши необходимата работа, те се различават по това, който всъщност контролира нещата. При асистенциите, ученикът създава движението, докато при нагласянето движението му се случва.Нагласянията повече хранят амбициите и очакванията на ученика, докато асистенциите са по-образователни, те го учат на нещо то в зависимост от нуждите му.
КОГА НАГЛАСЯНИЯТА МОЖЕ ДА БЪДАТ ОПАСНИ И ИМА ЛИ НАЧИНИ ТОВА ДА СЕ ИЗБЕГНЕ?
ЙОГИ ЗАИН: Всички нагласяниа, дори и добри, може да са опасни, защото има вероятност да се премине границата на възможности на ученика. Ученикът може да не усеща това, а и повече да се води от своите желания и очаквания, а не от реалното им изживяване.
За да се намали рискът, според мен, е важно комуникацията да е отворена през цялото време и постоянно да се търси обратна информация.
ДЕЙВИД РОБСЪН: Нагласянията може да станат опасни, ако прекалено стресират тялото на ученика, но има поне три начина да се избегнат рисковете: да познаваш много добре ученика и неговите възможности, да познаваш много добре анатомическата структура на всяка поза и нагласяне, и да си наясно с общото състояние на ученика в момента.
ДАЯН БОНДИ: Понякога асистенциите се базират на виждането на традицията или учителя как трябва да изглежда една поза, а не на реалното състояние на ученика. Това може да е опасно. Много често, учениците искат да удовлетворят учителя си като задълбочат позата. Много е важно да се даде позволение на учениците сами да решат колко и докъде да изпълняват позите.
ДЖУДИТ ЛАСАТЪР: Веднага ще ви кажа, че аз никога не натискам за да се задълбочи позата. Такива асистенции не са моя работа, защото това е моето его, което препуска по-бързо, отколкото ученикът иска. Това, което е важно в една поза е съпротивлението. Това съпротивление ви казва нещо. То може би ви казва, че това е достатъчно за вас сега. Или че има нужда да се поработи по-дълго над конкретно нещо. Ако ви натисна да задълбочите позата, аз ще ви лиша от тези уроци. Затова в тези случаи ще използвам думите си, които да ви помогнат вие сами да задълбочите толкова, колкото усещате за адекватно.
СЕСИЛИ МИЛН: Асистенциите могат да са опасни, ако пренебрегват нервната система на ученика. С други думи, ако легна върху вас, за да се наведете повече, аз пренебрегват нервната ви система, която ви е спряла до някъде. Сковаността не е случайна, тя е неврологичен процес, който е много повече от само стегнати мускули.
ПО КАКЪВ НАЧИН ФИЗИЧЕСКИТЕ АСИСТЕНЦИИ СА ПО-ДОБРИ ИЛИ ЛОШИ ОТ ВЕРБАЛНИТЕ ИНСТРУКЦИИ?
ДЕЙВИД РОБСЪН: почти винаги предпочитам да дам вербална инструкция вместо физическа асистенция. В Ащанга ние се стреми към самостоятелност на всеки ученик. Ако той може да изпълни позата сам, няма нужда от асистенции. Асистенциите отнемат от тази самостоятелност. Но ако ученикът не може да изпълни позата, тогава помощта на учителя е наложителна. В контекста на медитацията в движение – каквото се стреми да бъде Ащанга – асистенциите са по-добри от вербалните инструкции, защото не разсейват вниманието и помагат за повече фокус. Но по принцип, всяка асистенция с всеки ученик е уникална.
ДАЯН БОНДИ: Физическите асистенции могат да отнемат от правото на ученика да разбере позата сам. Физическите асистенции могат да наложат виждането на учителя за позата.
СЕСИЛИ МИЛН: Физическите асистенции помагат на ученика там, където му липсва чувствителност или там, където те не успяват да се справят сами. Например, имам много ученици, които имат проблем със стабилизирането на лопатките и раменете си. Връзката между мускулите около раменете о мозъка като че ли я няма. В такива случи вербалните инструкции са безсмислени, защото дори ученикът да разбира какво се иска от него, неговият мозък отказва да го изпълни, връзката просто я няма. Тогава може леко да докосна раменете на ученика си, за да насоча мозъка му какво да прави.
КАКВО Е НЕОБХОДИМО ДА ЗНАЕ ЕДИН УЧИТЕЛ, ЗА ДА Е КВАЛИФИЦИРАН ДА АСИСТИРА ФИЗИЧЕСКИ?
ДЕЙВИД РОБСЪН: В Ащанга, учителят трябва да може да изпълнява позата, която преподава. С други думи, учителите трябва да имат своята лична практика. Те трябва да имат познания и да разбират анатомията зад всяко нагласяне. Учителите трябва и много добре да разбират докосването и как да насочат ставите, както и да имат усет за напрежението и ограниченията на човека, когото нагласят.
ДЖУТИТ ЛАСАТЪР: трябва да имате лична практика от дълго време. И наистина трябва да учите анатомия и кинезиология. Ако ще казвате на хората какво да правят с телата си, по-добре е д знаете каква е структурата на това тяло и какво може да прави. За да научиш някого да свири на пиано, и ти трябва да можеш да свириш на пиано. Тялото е толкова интелигентно, че не искате да му се бъркате много,а по-скоро да подсилите вродената му мъдрост.
ДАЯН БОНДИ: Много личен опит като практикуващ и като преподаващ. Отлични знания по анатомия и асана. Освен това мисля, че е много важно да имате връзка със собствената си практика, за да можете да асистирате.
СЕСИЛИ МИЛН: зависи къде преподаваш. В Канада няма никакви изисквания за това, за разлика от стотиците часове учене и продължаващо обучение, които се изискват за хиропрактици, масажисти и т.н.
Напоследък забелязвам многонови подходи към физическите манипулации, които често изглеждат като миш-маш от Айенгър, въздушна йога и тай-чи. Тези подходи изглеждат добре на картинки в Инстаграм и привличат много хора към всякакви семинари и работилници. Такива семинари са прекрасни, ако отивате, за да изследвате нови подходи към физическия контакт, а и са по-забавни от обичайната анатомия и физиология. От друга страна обаче, такива семинари ни карат да опростяваме прекалено как всъщност работи човешкото тяло. Без задължителни стандарти за йога относно анатомия, физиология и нагласяния (повече, отколкото наложените от Йога Алайънс), ще продължава да има травми и неразбиране.
