Болка, дисфункция и Ащанга йога

Практиката на Ащанга йога е един дълбоко трансформиращ процес и като такъв, неизбежно включва известна доза дискомфорт. Много от практикуващите не разбират неизбежността на тези не съвсем приятни изживявания. Вместо да приемат нещата и търпеливо да работят да ги променят, те или се отказват или търсят бързо облекчение чрез всякакви терапии, които им допадат.

Когато на мен ми докладват, че някъде ги боли, обикновено съветвам да не се спира практиката. Може да се модифицира, да се пооблекчи, но не и да се спре изцяло дори и временно. Не става въпрос да се игнорира болката, но да се практикува трябва. (Как ще се модифицира практиката ще зависи от конкретния човек). Понякога болката отминава изцяло, понякога започва да се мести из тялото или да се разпространява. Но в повечето случаи съм твърдо убедена, че не трябва да се спира практика и не е добра идея да се търси помощ от масажисти или лекари, освен ако очевадно проблемът не е сериозен.

Обичайната болка в резултат на ежедневна и продължителна Ащанга практика най-често е признак за реорганизиране и рекалибриране на напрежението и моделите движение, които са го създали (дърпане на мускулите, фасция, позициониране на ставите и т.н.). Такава реорганизация всъщност е признак за качествена практика и е желателна. Който не иска дълбока трансформация не би трябвало да практикува Ащанга.

Напрежението е част от физиологичния механизъм за работа на мускулите и физическата ни структура като цяло. Напрежението е условие за съществуване на живота въобще. Липсата на порядък и хаосът са пътят на минимума съпротивление (а значи и минимум напрежение) в цялата вселена. За да се запази една система цяла (независимо дали е човешкият организъм, обществото или Слънчевата система) се изисква някакво съпротивление и напрежение. Ако те изцяло се елиминират, системата ще изпадне в хаос и безпорядък. А това далеч не е целта на практиката.

Вместо да се елиминира напрежението, целта на практиката е то да се трансформира—да се преразпредели и модулира чрез промяна на моделите в боди-майнда ни. Това дава по-стабилни взаимоотношения с тялото и с ума, и със заобикалящата ни среда. И ако вземем банда като техника, тя е пример за оптимално напрежение.

Банда включва противоположни сили и енергии, които създават напрежение помежду си. Когато те са балансирани, напрежението не е на повърхността, а се измества към по-дълбоките слоеве мускули като тазовото дъно и дълбоките стабилизатори около всяка става. Ролята на тези мускули—очевадно—е да държат ”системата” стабилна, най-вече по отношение на гравитацията. Когато банда е активна, напрежението до голяма степен се измества от повърхностните скелетни мускули, които са предназначени да са в готовност при нужда от движение. Банда е динамичен баланс между стягане и отпускане, събиране и разпределяне, отваряне и затваряне. Това създава много функционален тенсегритет в цялата ни структура. И, мисля, че това е целта на практиката.

Представете си, че имаме две отделни, но взаимно свързани постурални състояния. Едното е временната позиция на тялото, която заемаме във всеки един момент във времето, като например сега в момента, в който аз пиша, а вие четете това. Това състояние/стойка е доста повърхностно и отразява някакво повърхностно и временно действие или бездействие на мускулите. Разбира се, то отразява и психическото ни състояние, и емоциите ни в този момент.

Другото ни постурално състояние е дълготрайното, тенденциите, които имаме и които отразяват дълбоките ни структурни навици и модели, придобивани през целия ни живот досега. Тези тенденции и модели на тялото ни са резултат от навиците, които сме си изградили посредством всяко от временните ни постурални състояния, в комбинация с онова, към което сме предразположени по рождение. Това състояние ни показва и по-дълбоките модели на напрежение. То е много по-трайно, но не и невъзможно да бъде променено.

Постуралните състояния отразяват моделите на тенсегритет, които организират силите на натягане (напрежение) и отпускане в структурата тяло-ум. И двете състояния—и временното и дълготрайното—се информират едно друго. Временното захранва системата на човешката структура и това влияе на по-кристализираната форма на дълготрайните ни тенденции. Ако временното ни състояние е подобно на моделите, които вече имаме, то ще ги затвърди, ще им даде още повече сила и ще ги подхранва. Ако обаче временното състояние е различно от онова, което си имаме като тенденции и модели, то ще предизвика промяна в модела тенсегритет на дълготрайните тенденции и модели. Но и вече наличните ни модели (на телодържане) ще оказват влияние на временните ни постурални състояния.

Връщайки се към асана, особено практиката на Ащанга йога…След многогодишно изследване на системата като логика, подредба на асани и так далее…стигам до следните изводи.

Всяка асана, виняса и/или преход са временни постурални състояния, достатъчно нови за нервната система, регулираща целия тенсегритетен механизъм. Заемайки тези временни позиции с телата си ние доставяме на дълготрайните си тенденции и модели един инпут (входяща информация), който е много по-добър, здравословен, органичен, подреден и функционален от онзи, който вече си имаме. С други думи, всяка асана е провокация към онова, с което сме свикнали, с нашите дълбоки и трайни модели на движение и мислене.

Ако правим това ежедневно, повтаряйки същите “нови” за телата и нервните ни системи модели на стоене (асана) и придвижване (виняса) както е в Ащанга системата, тенсегритетните модели на дълбоките ни тенденции започват да се променят, защото щат не щат трябва да се нагодят и да подкрепят тези нови “временни” постурални състояния. Именно защото ги повтаряме. Ако правим асана от време на време, може би също ще има промени, но те ще се случат много по-бавно, а може би въобще не.

Ако всяка поза, всяка виняса е балансирана енергийно от банда, с времето и дълбоките ни тенденции ще добият това балансирано състояние. Балансът ще стане естествено състояние на тъканите и цялата ни тенсегритетна система, и ще се проявява много по-спонтанно. Всъщност, ще стане постоянно състояние.

Състоянието на банда е едно много хармонично и функционално взаимоотношение на телата ни с гравитацията. В Самастити, например, банда ни дава дължината, лекотата и равновесието, защото тялото ни е много по-ефективно организирано в пространството. Ако използваме банда във всяка асана и виняса, с времето наистина ставаме по-високи. Аз лично “пораснах” с около 5 см откакто практикувам ежедневно и го виждам в онези мои ученици, които практикуват ежедневно от дълго време.

И точно тук, в този процес на промяна на дълбоките ни тенденции и модели на стоене, правене, движение и придвижване се появява болката на трансформацията. Всеки практикуващ от по-дълго време знае за какво говоря. Така дълготрайният ефект от промяната на нашите модели е повече от желателен и добър, но кратковременното преживяване да стигнем от тук до там може да не е съвсем комфортно. Само си представете колко неща в структурата ни на дълбоко ниво трябва да се сместят, отлепят и пренаредят, за да станем по-високи! Едва ли може да се случи съвсем безболезнено.

Единственият начин да се справим с този вид болка е да продължим да практикуваме. Като продължим да стимулираме нервната система и да даваме информация на тялото си, дълбоките ни тенденции ще започнат да се променят и все някога ще стигнат до ново устойчиво състояние. Още повече, че болката, която изпитваме в този преходен период е много интелигентна и функционална. Ако прекъснем този процес или го объркваме като добавяме информация от друго естество (като промяна на подредбата асани или други телесни дисциплини), саботираме целия процес. Тогава, в някои случаи, болката може да се влоши или да се премести на друго място в боди-майнда ни. Ако продължим обаче да осигуряваме същата информация консистентно чрез ежедневна практика, промените в дълбоките ни модели ще се случва интелигентно и по-гладко. А когато достигнем стабилно състояние, болката изчезва.

Практикувай, практикувай, практикувай! Всичко ще дойде и само ежедневната практика е решение за временния дискомфорт. Но, естествено, това решение е контра-интуитивно и при появата на някаква болка повечето практикуващи или спират да практикуват (временно или завинаги), или отиват на лекар (който съвсем ги обърква), или отиват на друга йога (още повече объркване).

За лекарите няма какво да говорим. Тяхната присъда в повечето случаи е “Спри да правиш това, което правиш”. Чувала съм го стотици пъти и мисля, че ако се бях вслушала досега щях да съм инвалид. Не спрях да практикувам нито, когато седалищният ми нерв беше възпален (сега знам, че най-вероятно не е било изобщо седалищен нерв, ама това е друг въпрос…), нито когато коленете ми като че ли изтрещяха, нито когато кръстът ме стягаше до умопомрачение, нито когато раменете ми (първо едното, после другото) пропищяха. Чувах единствено “Спри да практикуваш”, “Гълтай хапчета” и “Няма да можеш вече да практикуваш/танцуваш!”
Почивката и лекарствата предлагат облекчение на момента, но не решават проблема в дълбочина. Причината за нашите болки остава, защото тя е именно на дълбоко ниво, в нашите неефикасни модели на движение и мислене. Докато не ги променим, винаги ще има болка; една ще спре, ще се появи нова. Докато не пре-научим нервната система да разпределя напрежението и да използва структурата ни балансирано, много неща периодично ще “изтрещяват”.

Сега ще кажете: “Да, ама, казаха ми, че имам дискова херния, дископатия, сколиоза, изкривяване….” Ами почти всеки нормален човек на планетата има нещо такова, само дето не всеки има симптоми на структурно ниво, защото тялото се е нагодило (за да не изпитва болка). Естествено, пораженията за вътрешните органи и ума остават и се задълбочават, дори ако тялото (за сега) е безсимптомно, но това е друг въпрос. Така че, бих казала, добре, че сте стигнали до болката, която да ви покаже къде са ви слабите места, къде задържате напрежение, къде трябва да се преструктурира и промени нещо. Pain is good! New body coming!

Лошото е, че когато чуете такива диагнози (не тази последната на Паттабхи Джойс, а от лекар, независимо дали практикувате или не), вие вече се настройвате цялостно спрямо тази диагноза. Започвате да се движите (и мислите) като болен, сами създавате ограничения около болката си. А ако продължите да правите нещо (да се движите/практикувате), правите го със страх и тревожност. Тази телесна и психическа настройка не води до промяна и “изцеление”.

Ащанга йога системата е система на структурна интеграция. За съжаление, нашата медицина и науката като цяло е по-скоро редукционистка, т.е. гледа на една структура като съставена от отделни парчета и гледа на качествата на парчетата като причини за качествата на цялото. Понякога този подход се използва и към асана практиката и ефекта й върху човешката система. Вземат се асаните, анализират се поотделно, а почти никакво внимание не се обръща на взаимоотношенията помежду им. Ако вземем Айенгър, той направо е разпарчатосал Ащанга системата (научена от Кришнамачаря), извадил е асаните от тяхната системна логичност и последователност, извадил ги е от контекста им, и е превърнал всяка асана в система сама по себе си. Допълнително всяка асана е разглобена до индивидуалните действия на всеки мускул и става. Това наистина е страхотно, за да знаем какво правим, но не обяснява взаимовръзките и игнорира цялото. И ако решим да преподаваме (или практикуваме) асана с такъв подход….няма да има трансформация. Ефект и полза – да, но реална трансформация на боди-ънд- майнд…по-скоро едва ли.

Част от структурната интегративна перспектива на Ащанга се е загубила при Айенгър.Както казах, Ащанга йога е система на структурна интеграция. Подредбата на асаните, начините да се изгради цялата практика, самата практика във времето и мястото й в цялостната система на йога—всичко е ориентирано към цялото и постепенната интеграция на промените в цялата структура.
Понякога хората казват, че “Айенгър е силно ориентиран към постановката на тялото”. Да, когато правех първите си стъпки в Ащанга и аз използвах Айенгър като ориентир за правилна постановка. Благодарна съм за новаторството на Айенгър и това, което той е донесъл в йога. Но след повече от 15 години Ащанга практика, мога да твърдя уверено, че Ащанга е не по-малко ориентирана към “правилна” постановка, само че перспективата й е съвсем различна. В Ащанга, постановката е интегрирана по начин да обслужва цялото, т.е. с оглед на цялото. С други думи, ефектът от Ащанга не може да се търси в конкретни асани, само подредбата, само виняса, само дишането, само начина на изучаване. Всичко допринася за дълбокото изживяване и трансформация във времето, всичко има значение. Ако премахнем или променим един от тези (и други) елементи на Ащанга практиката, цялата система се променя и постепенно рухва.

Да вземем например ако ви боли рамото. Отивате на лекар и ви казват, че рамото е възпалено. Спирате да практикувате, гълтате противовъзпалителни или чакате да ви мине. Но моделът движение, който е предизвикал възпалението по никакъв начин не е променен. Тялото ви не е научило нищо. Връщате се към практика и след време ви се възпалява коляното. Или вратът. Или започвате да имате главоболия. Или още нещо.

Друг сценарий: учителят ви казва: “Болката в коляното ти е от стегнати тазобедрени стави”. И след това ви кара да правите конкретни асани или упражнения, за да си “отворите” тазобедрените стави. Да, да, много от нас (и аз преди много време) вярвах, че това е решение за стегнати ТБ стави или рамене…Почти всички практикуващи, които познавам мислят по този начин.

Дори всеизвестното и популистко “Ами боли те тук, защото имаш блокаж еди-къде си и той ти е от (този) начин на мислене или емоция” е в същия дух. Боли те тук, значи нещо не ти наред в главата!
И трите примера са за редукционистки начин на мислене, т.е. разпарчатосано. В една структурно интеграционна система нещата изобщо не опират до това. Във всички тези примери, холистичното изживяване на човешкото състояние е редуцирано до един мускул, става, емоция. Като че ли онова единство и цяло, което сме, може да бъде поправено с “поправката” на един мускул, става или емоция. Да, задънена улица, път, който не води на никъде, освен до още такива парчета, които никога няма да се върнат в цялото.

Ние сме изключително сложна система, в която всичко влияе на всичко. Всичко си взаимодейства с всичко. Всичко е необходимо за всичко. Всичките ни клетки, тъкани, нива, слоеве, тела са свързани и си комуникират постоянно.

Когато застанем в една асана или изпълняваме определен преход (временно постурално състояние) ефектът е върху всичко—всички слоеве, тъкани, клетки, цялата мрежа от взаимосвързани физически и не-физически структури на нашето същество. Така че ефектът е върху онова, което сме като цялост. Тази промяна не може да бъде обяснена или предизвикана, като се промени само едно нещо, само една част от цялото. Промяната се случва като резултат от динамиката във взаимовръзките и взаимоотношенията между отделните части. Можем да разберем цялото само ако гледаме на него като цяло, а не като на нещо, съставено от отделни части.

Ащанга практиката—от първото “Екам, вдишай” до Утплути е такова цяло. Всяка серия Ащанга ще има определен ефект и резултат, които не могат да се обяснят или предизвикат с правенето или анализирането на отделни асани. Това не може да се обясни дори и с всички асани в една серия. Ефектът е резултат от взаимодействията между асаните, на асаните в едната серия с асаните от друга серия, асаните с начините, по които влизаме и излизаме от тях или се придвижваме между тях, асаните и дишането…

Всичко взето заедно дава този трансформиращ, дълготраен и в крайна сметка целебен ефект.

Болката, дисфункцията, дискомфортът—те са само част от преструктурирането на цялата ни система. Те не са симптоми за нищо конкретно, което е част от тази система.Ето защо, колкото анатомия и физиология да знаем, пак ще се чудим защо ни боли, какво точно ни боли и каква е причината. Докато не погледнем на себе си като на едно цяло.Ето защо, когато изпитваме такъв тип дискомфорт, трябва да продължим да практикуваме с колкото може по-малко промени в практиката си. Само интелигентните движения ще разрешат проблема с дискомфорта.

След всичките си мои болки, някои от които са ме мъчили с години, благодарение на мъдростта на Ащанга системата като цяло, болки нямам. Никъде. А практиката ми е много по-дълбока откогато и да било. Дали търсим някакво изцеление, добър пърфомънс или нещо по-духовно, пътят е един и същ обаче.

Иска се много дълбоко разбиране за тези неща, за да можем да модифицираме практиката си във всеки един момент така, че да се случат всички гореописани неща. Иска се постоянно учене, защото това, което сме разбирали вчера, днес няма да ни е достатъчно или ще го виждаме от различна перспектива.

Движението лекува. Страхът и самоограниченията със сигурност не.
Не спирайте да практикувате, но го правете интелигентно!