Болката – къде и как
Съединителната тъкан е най-многобройната в човешкото тяло. Тя е изградена основно от колаген. Докато сме деца, съединителната ни тъкан е мека и податлива, почти като желе. Формата й и качествата й да пренася напрежение и сила се поддържа от специализирани ензими, както и от биохимични процеси. Един от тези процеси е наречен “крос-свързване” и представлява процеса на свързване на две колагенови влакна. Докато сме деца, телата ни хармонично имат баланс между стягане и отпускане—процес, в който крос-свързването играе основна роля. Този баланс поддържа тялото хем достатъчно силно, хем достатъчно меко и гъвкаво.
Но в живота си ние натрупваме травми, стрес, движим се и се товарим физически, изложени сме на външни токсини. Всичко това кара съединителната тъкан да губи от еластичната си, податлива природа. Мускулите ни, нервните окончания, сухожилията (всичко това е съединителна тъкан) имат тенденцията да реагират на тези “атаки” и да се втвърдяват и сковават като защитна реакция.
И когато това се случи, се случва още нещо и то много по-мощно и силно като процес като следствие—болката от травмиращите случки (без значение дали емоционални или физически) се заключва в паметта на тялото.
От курса за нервната система вече знаете как работи мозъкът и нервната система и това не е учудващо. Първата и основна функция на мозъка е нашето оцеляване. А това означава, че мозъкът ни се вкопчва в спомените за болката, запазва си “модел” на това какво е “болка” (тук болка е всичко травмиращо и потенциално заплашващо нашето здраве и живот). Това е съвсем естествен процес, необходим за самосъхранението ни, но той лесно се превръща от функция в дисфункция. Знаете, че мозъчните връзки и програми се затвърждават с повтарянето им. По този начин споменът за болката и обстоятелствата, които са я предизвикали остават като едно цяло, като модел на реагиране. Така този модел се активира от миризми, гледки, усещания—всички сетива участват и всяко едно сетиво може да предизвика активация на реакцията.Понякога, активацията на тази реакция е дълбоко в мозъка и не я осъзнаваме и това е най-опасното. Подсъзнанието може да ни праща тази реакция, дори когато няма нужда от нея и реалността е съвсем друга. Освен че ни прави всички достатъчно “психари”, тези подсъзнателни и съзнателни реакции предизвикват телесни изменения. Жалко е да се разболяваме за нищо!
И така. Дали идва от подсъзнанието или е по-осъзнато няма значение—тук функцията на мозъка да ни предпазва се е превърнала в дисфункция. По този начин, меките и податливи съединителни тъкани на детето постепенно се втвърдяват, слепват, удебеляват, кръвообращението се забавя, костите се компресират, нервите атрофират, губи се мобилност и здраве.
Йога помага да се освободят както телесните, така и психическите причини за “болка” (дукха), но и трябва да се изпълнява правило, следвайки естествените потоци на енергия.
Тук е ролята на алайнмънта, принципите на енергия и другите неща, за които си говорим в курсовете по анатомия, йога и нервната система, йога и кинезиология, и всички останали.
И още нещо. Висшето ни аз, “Атман” или нашата Същност знаят кои от тези “болки” и складирани “модели” са ни все още необходими и кои вече не, затова често дългата работа не дава кой знае какви резултати. Тук е мястото на други техники, с които да подходим към тези болки. Когато сме готови, те ще бъдат освободени.
