Ащанга йога не е за развлечение
Наскоро ми попадна някъде из нета една статия за Ащанга йога, която ме накара да се замисля: кой някога изобщо е казвал, че йога (камо ли Ащанга) е развлечение? Доколкото си спомням, из всички класически четива за йога, няма такава думичка—развлечение, не и лепната за йога. Навсякъде се говори за “упорит труд”, “постоянство”, “дисциплина”…Не са неща, които поне аз свързвам с развлечение.
Още въпрос: а, защо изобщо йога трябва да е за развлечение? Да, вярно че и Манджу Джойс, и Шарат, и аз самата (да ме простят майсторите, че се слагам до тях), винаги сме казвали, че практиката трябва да носи удоволствие…Но удоволствието не винаги е “развлечение” или нещо весело…
Купон, значи! Ооо, практиката не е никакъв купон. Тя носи много удоволствие, но със сигурност не е купон. Една учителка по Ащанга от САЩ описва практиката по следния начин: “Ащанга йога със сигурност не е нещо, което бихте избрали да правите, ако търсите развлечение или социални контакти или дори ръцете на Мадона…”
Ми добре го е казала мацето, макар да звучи малко плашещо за незапознатите. Но не мога да не се съглася, “развлечение” не е дума, която бих използвала за практиката на Ащанга йога и то по много причини. Всеки, който се е престрашил да учи Ащанга знае, че предизвикателствата започват още в Поздравите към слънцето. За повечето начинаещи, сърцето им вече е готово да се пръсне, докато завършат 5 повторения от първия поздрав. Ако не сме чак толкова кекави, все ще го изкараме до Навасана (половин серия), ама ако Ви се е “налагало” (както казваше друга моя приятелка, ама това си е и друг въпрос) да правите цялата серия, сигурно сега се червите при спомените си за локумените си ръце…
Исках да кажа, разбирате, че всичко е в силата, стабилността, издръжливостта… А какво е посланието, което повечето студия внушават на клиентите си? Забавлявайте се, моля! Е, сигурно затова Ащанга йога не е чак толкова популярна в мейнстрийм студията. Ех, ако само ми попаднете в ръцете….всеки бих убедила, че същността на Ащанга йога не е в усилената работа, а точно обратното—в работата без усилие, с фини движения, спестяващи енергия…Ащанга си е направо енергоспестяваща система! Нали си имаме банда, дрищи, дишане…И търпение. Но и аз го разбрах след много години упорита работа.
Но Ащанга не е за всички. Много хора не я харесват. Защото иска търпение, защото се правят едни и същи неща, защото се иска навлизане надълбоко, за да разбереш..А дълбочината не е популярна. Не е фън. Хората искат разнообразие, музичка така, нали…джиджи-биджи…Нъл’мъ разбирш..
Освен това, в часовете по Ащанга няма да чуеш неща като “Свържи енергията си със земната”, “Отвори сърцето си за вселената” или “Нека светлина напълни главата ти.” Но пък ще чуеш броене на виняса, вдишай, издишай…Да, Ащанга практиката няма да ти даде много забава, защото се стреми да те накара да медитираш…
И да се чудиш как с тези търсещи развлечение умове, някои твърдят, че медитират! “Ооо!” – казват те -” Вие в Ащанга не медитирате, не дишате, що за йога е това?…” ТАКА ЛИ? Я, новост, въх, не знаех, добре, че ме светнаха…Що ли не дойдат на Ащанга тия с многото претенции, да повдишат и поиздишат, да стигнат поне до Навасана…и да го правят 10 години всеки ден. После пак ще си поговорим…
Ама стига локуми. Аз си правя практиката всеки ден. Кажи-речи по едно и също време. В повечето случаи—цялата, с всички виняси, летящи доколкото ми тежи задника (пардон). Често, с новите неща, които уча, ми отнема и 3 и 4 часа. Дори в жегите. И ми е ФЪН. Защото вдишвам, издишвам,та чак квартала ме чува (майтап).
И утре ще е същото.
1% теория, 99% практика.
