За гимнастиката и йога…
Добри природни данни, дори някакъв талант за танци, гимнастика…Или може да няма талант, но данни – дал Бог.
Идват при мен такива хора. И ги гледам…Уж всичко си имат: гъвкавост, стъпала, тяло да искаш! Но…все едно гледам акробати.
А аз обичам ей-такива като Челентано: няма данни, но пък пее, та пее…И ти се слуша отново и отново.
Дори в балета има такива велики танцьори, които са с много скромни данни, а не можеш да откъснеш очите си от тях.
Много пъти са идвали при мен такива хора (най-вече жени, разбираемо…). Природата им дала данни, но няма грам координация, няма усещане за движението, няма стабилност….има само данни и хаос. Крака зад главата от първия път, но…няма разбиране, няма зрялост на движенията, липсва телесната мъдрост, като че ли. Тялото е уж гъвкаво, ама някак-си…мъртво. Т.е. движенията му изглеждат мъртви…празни, не казващи нищо.
Може би аз изисквам повече. Може би, не е необходимо да има координация, стабилност, контрол…Може би е достатъчно да качиш крака си зад главата на всяка цена…Може би днес това се търси и харчи…А аз, видите ли, съм тръгнала с някакви по-такива претенциозни изисквания за плавност, грация и неща подобни никому ненужни!
Има защо някои да си мислят, че йога е акробатика…