С моя учител отново...



Когато си покрай Манджу, нямаш въпроси. Самото му присъствие ти дава всички отговори…

Така започва предговорът към “Йога чикитса”, книгата на Манджу Джойс, която най-сетне държа в ръцете си.

За мнозина, “Йога чикитса” е наименования на Началната серия Ащанга йога, но за Манджу—цялата Ащанга йога е йога чикитса, йога терапия. Което може би обобщава подхода на този голям учител към йога и преподаването на йога.

Но не за това ми е приказката. Всъщност, не знам за какво ми е приказката, защото имах много въпроси към моя учител, но докато бях покрай него исках само да седя до него без да говоря. Чувах отговорите със сърцето си.

И така. Една седмица с Манджу Джойс. Няма нужда да казвам, че е било интензивно или вдъхновяващо—няма как да е иначе. Няма нужда—поне аз нямам нужда—и да споделям какво съм успяла да постигна и коя поза да направя...Както казва самият Манджу: “Ако практикуваш искрено и отдадено, не говориш, че го правиш.” Точно така се чувствах...Моите борби, постижения и/или неуспехи—кой го интересува това? На кого му е интересно? Само на онези, сигурно, които търсят под вола теле...Практиката е нещо много лично, защото тя ни сблъсква със самите нас и никой не може нито да направи нещо вместо теб, нито да извърви пътя ти. Може би само в присъствието на такива учители наистина усещаш колко дребнави и несъществени са всички онези неща, които дотогава си считал за важни, давали са ти самочувствие или пък са те препъвали. Защото учителят—Манджу– дава на всеки толкова, колкото е необходимо, за да може всеки да свърши работата сам. Йога опира до личното развитие, до това всеки да открие докъде може да стигне, да стигне до най-доброто, което може да бъде, да извърви пътя си до крайната цел, до чистото щастие и свобода.

В коментари като този, редно е да се пише “Какво научих от…” Като че ли отиваме на обучение с очакването да научим няколко техники, които никой друг не знае. Такива няма. “Йога е проста, всичко останало е сложно”, казва Манджу. За мен, времето, прекарано с Манджу беше просто напомняне за това.


Разбира се, задаваха му се въпроси като например “Как да учим нови неща, след като по приетата методика, практиката става прекалено дълга, а повечето от нас нямат време за една такава дълга практика?” Бих добавила, че не само времето ограничава, а и готовността, защото не всеки е склонен да прекара малкото свободно време, което има в йога...Като добавим и трудността на някои от позите, нещата стават...отчайващи, поне погледнати отстрани. Манджу настоява, че ежедневната практика—за да може да бъде ежедневна—не бива да е по-дълга от 1 час и 15 мин, иначе организмът се претоварва и изтощава. Това е доста по-щадящо от онова, което някои млади учители проповядват—практики по 3-4 часа, като че ли тренират за рекорд на Гинес. Самата аз уча нови неща и знам как една такава практика може да ти изпие всички силички, които са ти останали. Особено ако и преподаваш Ащанга йога, която си е тежка за учителя. Разбира се, в началото е най-сложно: първо трябва добре да се научи началната серия, която е основа, а всичко ново след това се добавя малко по малко, като колкото повече нови неща, толкова повече логиката на практиката се разгръща и те освобождава от догмите, които плашат всеки начинаещ.


Какво да кажем за многото серии асани: Начална, Втора, напреднала А, В, С...Има само три традиционни серии, според Манджу: Началната, Втора и Трета, наречени съответно Йога чикитса, Нади шодана и Щира бхага, но дори Втората серия е най-вече за учители, а не за редовния практикуващ, които търси в йога само физическите ползи. За здравето е достатъчна Началната серия. И да, наистина, дори и Втора серия изисква много повече разбиране, посвещение и отдаване, отколкото обичайните практикуващи могат да отделят за йога. Иначе би била по-скоро увреждаща, отколкото целебна—каквато е целта на йога. За това йога трябва да се адаптира към практикуващия, а не обратното. Позите са само средство за лично израстване, затова ако някой заседне на някоя поза, учителят трябва да предложи модификации или други упражнения, които да имат същия ефект. Засядането в дадена поза е признак на стагнирали емоции, които кристализират в тялото и водят до физически и психически дисбаланс. Работейки методично с учител, тези емоции се освобождават, затова е напълно нормално по време на практика тези емоции да изплуват на повърхността. Така настъпва изцелението. Дали наистина съществува такова нещо като “милостта на гуру” не знам, но че в присъствието на гуру се случват чудеса—сто процента. Може би “милостта” е нашето собствено безгранично доверие и обич, които събарят преградите, които сами сме си изградили около сърцата и умовете. А когато преградите паднат, всичко е възможно.

Какво да кажа още? Манджу ще е наш гост следващата година. Нямам търпение да практикувам отново с него, да уча от неговото присъствие и да се къпя в неговата светлина. Обещанието му да готвим заедно индийски манджи е само бонус към всичко останало! А онова, което не споменах тук ще разберете едва, когато се присъедините към Манджу за практика и време заедно следващия септември! Защото думите често обезценяват наученото, което би трябвало да се споделя.Дотогава—абхияса, абхияса, абхияса..или практика, практика, практика...

#вдъхновение #гостучители #практика

Практика

Курсове

Цени

Събития

Абонирайте се днес, за да не пропуснете нищо ново

За нас

FAQ

Блог

Контакт

ИМАТЕ ВЪПРОСИ? ПИТАЙТЕ НИ

Ashtanga Yoga Bulgaria

гр. София

бул. "Сливница" 206

тел: 0876 582357

email: yogashala@abv.bg

  • Black Facebook Icon
  • Black Twitter Icon
  • Black Instagram Icon
  • Grey Flickr Icon
  • Grey Facebook Icon
  • Grey Twitter Icon
  • Grey Google+ Icon
  • Grey Instagram Icon

гр. София, бул. "Сливница" 206, 1-и етаж ; тел: + (359) 876 582357 ; email: yogashala@abv.bg